След като години наред с малкото сериозни компании, навлизащи на българския пазар, у нас гастролираха знайни и незнайни бизнесмени, с още по незнаен произход на капитал и се представяха за инвеститори.
„БАНКЕРЪ“ нееднократно е тиражирал факти за това как подобни люде успяват да „убедят“ съответните местни и държавни власти, за да се докопат до тяхното съдействие. И как по-късно – след като достатъчно доволно са (зло)употребили с държавните протекции и банковата ни система, просто обявяваха измислен фалит и изчезваха яко дим, отнасяйки със себе си „съответните“ милиони.
Да не говорим за
масираното изкупуване на имоти по Черноморието,
предимно от руски граждани, които на практика го колонизираха, но също влизаха в статистиката като чуждестранни инвеститори.
И най-вече за попълзновенията на руските фирми към големи енергийни и инфраструктурни проекти, без някой да си направи труда да отчете как всичко това би се отразило на сигурността на държавата ни.
През тази седмица Народното събрание най-сетне прие на първо четене отдавна налагащите се промени в Закона за насърчаване на инвестиции. Новите текстове би трябвало да наложат контрол именно върху чуждестранните инвестиции
с потенциал да навредят на националната сигурност.
Това става четири години, след като през 2019 г. беше приет европейски регламент, който нашенските депутати така и не намериха време да транспонират в своето законодателство.
Любопитното е, че сегашните поправки на Закона бяха внесени от Движението за права и свободи още в началото на лятото, а по–късно министри от кабинета „Денков – Габриел“ заявиха, че са работели и по свои такива.
Според доклада на ресорната комисия по икономическа политика и иновации със законопроекта се създава
механизъм за въвеждане на европейския регламент
и прилагане рамка за скрининг на преките чуждестранни инвестиции в Европейския съюз.
Целта на промените е българската икономика да бъде предпазена от инвестиции с „корозивен капитал“ или с други думи инвестиции или придобивания, които имат потенциала да навредят на обществения ред и националната сигурност в България, а в по-широк смисъл на европейските и атлантическите партньори на страната ни.
Инвестициите, които стават обект на новите регулации, са в т. нар. критична инфраструктура – енергетика, транспорт, води, здравеопазване, комуникации, медии, обработка и/или съхраняване на данни, въздухоплаване, отбрана, изборна и финансова инфраструктура, чувствителни съоръжения.
В списъка са включени още земята и недвижимото имущество, които са
от решаващо значение за използването на такава инфраструктура.
Плюс критичните технологии и изделията с двойна употреба (вкл. изкуствен интелект, роботика, полупроводници и киберсигурност), въздухоплавателни и отбранителни технологии, технологии за съхраняване на енергия, квантови и ядрени технологии, нано- и био технологии, доставка на критични ресурси (в т.ч. енергия и суровини), достъпа до чувствителна информация, включително лични данни или способността да се контролира такава информация.
В тази връзка в доклада на комисията се коментира и въпросът и за свободата и плурализма на медиите.
Според новите правила, проверките следва да се извършват
за чуждестранни инвестиции над 1 млн. евро,
но като се има в предвид проведения дебат по темата, нищо чудно този праг да бъде повишен. А самият механизъм – променен между двете четения, както обикновено се случва.
Може би времето за мислене (по-скоро – за лобизъм) ще се окаже недостатъчно, защото се предвижда второто гласуване на промените да стане най-рано през ноември.
Според Даниел Лорер от „Продължаваме промяната“, несъмнено лимитът от 1 млн. евро е изключително нисък, тъй като
това била цената на една по-голяма къща в столицата.
Новият норматив предвижда инструментът за контрол да бъде новосъздаден Междуведомствен съвет за скрининг (подбор) на преките чуждестранни инвестиции. Той ще се ръководи от министъра на иновациите, а в него ще участват представители на различни министерства и ведомства.
Инвестиции ще се проверяват, когато инвеститорът е с произход, контролиран извън Европейския съюз, т.е. и тези от САЩ и Обединеното кралство.
Дебатът очевидно ще продължи, тъй като Лорер, например, допуска
разрешения да се дават от Българската агенция за инвестиции
вместо да се създава ново звено.
Идеята е инвеститорите да подадат заявление за разрешаване на инвестицията, като действията им по осъществяване са забранени преди разрешението.
От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обаче предлагат все пак възможността инвеститорът на своя отговорност да може да работи по плановете си до решението. Според текстовете на ДПС решение се взима до 45 дни от постъпване на заявлението.
И все пак, докато споровете продължават, нека не забравяме, че
България и още няколко държави членки на ЕС
са без действащ режим за скрининг на преките чуждестранни инвестиции. А влизането в сила на законопроекта може бъде отложено с около три месеца, заради създаването на новия орган и подбора на персонала му.
Според статистиката, нетният поток на преките чуждестранни инвестиции в България от януари до юли е над 2.058 млрд. евро, като надвишава с 32.5% (505.4 млн. евро) този за същия период на предходната година (1.553 млрд. евро), показват предварителните данни на Българската народна банка.
Само през юли потокът е на плюс със 137.8 млн. евро, макар че намалява леко спрямо положителния поток от 145.5 млн. евро година по-рано.
