Минимално разумно законодателство, така шеговито разшифрова абревиатурата МРЗ, която иначе значи „минимална работна заплата”, експерт, пожелал анонимност. Той каза това по повод на публикуваното неотдавна предложение за промяна на равнището на минималното заплащане. То е интересно най-вече с това, че за първи път се прибягва до новия механизъм за определяне на минималната заплата, който я обвързва с динамиката на средната.
„В контекста на високата инфлация и последвалия я бърз ръст на заплатите, новият механизъм води до най-големия номинален ръст на МРЗ за последните две десетилетия, който ще има доста по-значителни ефекти върху пазара на труда от обичайните увеличения. Това за пореден път подчертава, че приетият механизъм се нуждае от поправки и прецизиране”, отбелязва Адриан Николов от Института за пазарна икономика.
Както е известно, въвежда се изискването на Европейската комисия за определяне на минималното заплащане като 50% от средната заплата или 60% от медианната. В България е избран първият подход, като за основа се вземат първите две тримесечия на настоящата година и последните две на предишната, за да бъдат ползваните данни максимално актуални към момента на провеждане на бюджетната процедура през есента. Най-голямата слабост на този подход очевидно е силно
неравномерният му ефект между отделните икономически дейности.
Според Николов „Определеното с механизма равнище на минимална заплата е 933 лв., или със 153 лв. повече в сравнение с 2023 година. Представена като дял от средната за отделните икономически дейности обаче, ясно личат много големи разлики. Докато новата минималната заплата представлява едва 20% от средната заплата в информационните и комуникационни те технологии и далекосъобщенията, 30% в енергетиката, 32% във финансите и застраховането и 33% в добива, то тя достига цели 78% в сектора на хотелите и ресторантите и 66% в селското стопанство”.
По-малки, но въпреки това много значителни разлики в „покритието“ на минималната и средната заплата имало и между областите.
Столицата, със своя голям пазар на труда и висока средна заплата, е единствената област, в която минималното заплащане е под 50% от средното. В цели 19 области то е над 60%, а в Смолян, Хасково, Силистра, Благоевград, Кюстендил и Видин – над 70 на сто.
Както и при отраслите, така и при областите много ясно личи основната слабост на прилагането на новия механизъм – въпреки че на ниво национална икономика настина се постига 50% покритие на средната от минималната заплата, то в най-слабо развитите части на страната и сектори сближаването е много по-агресивно.
Какви последствия можем да очакваме от това?
Според една статистика броят на наетите на минимална заплата към второто тримесечие е 442 000 души, като той намалява с 5% спрямо същия период на миналата година. Доколкото това е значителна част от общата заетост, прякото административно повишаване на доходите на тази група хора – и то с над 150 лева наведнъж – създава сериозен риск от допълнителен инфлационен натиск.
В случая става дума най-вече за хора в бедни или близки до бедност домакинства, в които ръстът на заплатите ще доведе до повишаване на текущото потребление, а оттам – към допълнителен натиск върху потребителските цени, с чийто висок ръст няколко поредни правителства се борят. Не бива да се пренебрегва и вероятността рязкото повишаване на разходите за труд да тласнат вече притиснати от влошаващите се икономически условия бизнеси към загуби и оттам – към загуба на работни места.
Ами самонаетите? Съдейки по последните данни на НСИ, броят им е около 883 000 души. Повишаването на осигуровките им при рязкото увеличаване на минималната заплата би означавало значителен ръст на бюджетните приходи, но и директен спад на техния доход с размера на новите осигуровки.
Впрочем повишаването на минималната заплата води до увеличение и на средната, което при така заложения подход би изисквало ново повишение на минималната, до потенциалното им изравняване.
Страничният ефект от номиналния ръст на доходите
на работещите при изоставащ ръст на производителността ще е нарастване на инфлацията.
Най-простият начин за промяна е ползването на медианната заплата, вместо средната, каквато възможност дава ЕК. Тя е с по-плавна динамика и много по-малко податлива на екстремните стойности, които в България играят особено голяма роля поради големите разлики между секторите и регионите.
Пречката пред прилагането на този метод е, че медианната се изчислява много по-рядко от средната заплата – веднъж на всеки четири години. Не е ли възможно обаче националната статистика да се нагърби с по-честото й следене и публикуването на още един индикатор?
Някои експерти смятат, че увеличението на МРЗ, особено при сегашните обстоятелства, е абсурдно.
Ключови търговски партньори на България
като Германия, а може би и целия ЕС, са на път да влязат в рецесия. Ние също сме изправени пред риска ако не от спад, то от стагнация догодина. В такива макроикономически условия пазарът на труда трябва да е възможно най-гъвкав, за да е способен адекватно да се адаптира към ситуацията. Затова въпросните експерти са на мнение, че МРЗ трябва да стои замразена или поне да се диференцира по сектори/области, а не да се увеличава с близо 30 процента.
Те твърдят, че с подобно рязко вдигане на минималната заплата в тези условия рискуваме осезаем ръст в безработицата и разрастване на сивата икономика (особено вероятно у нас), което от своя страна би влошило данъчните приходи и бюджетния дефицит на държавата може да набъбне още повече.