На 22 септември 1908 г. е обявена Независимостта на България. Така страната ни отхвърля васалната си – икономическа и политическа, зависимост от Османската империя, която й бе наложена от големите европейски държави с Берлинския договор. А с това нарасна и престижът на българския владетел – княз Фердинанд I, който приема титлата “цар”.
Обявяването на Независимостта на България е още едно българско дело, след Съединението през 1885 г., което бе подготвено с голям плам от българските политици. А в онзи момент то успява да се възползва и от обтегнатите международни отношения между Великите сили.
От отхвърлянето на османската зависимост от България се възползва и Австро-Унгария, която анексира османските провинции Босна и Херцеговина. Тези събития пък предизвикаха една от многобройните кризи в международните отношения в навечерието на Първата световна война. Но пък оставиха по на заден план случилото се в България.
А караниците на международното поле направиха по-лесно признаването на Независимото Царство България от Великите сили, което се случва през пролетта на 1909 година.
Берлинският договор от 1878 г. остави Княжество България васално на Османската империя. Разпокъсването на страната ни затруднява икономическото ни развитие и ограничава възможности в международните отношения. Този договор задължава българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя. Той пък налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство.
Затова след Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на Независимостта на България.
Благоприятните международни условия за това настъпват през лятото на 1908 година. Тогава в Османската империя избухва Младотурската революция, вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, Австро-Унгария пък се кани да анексира Босна и Херцеговина.
В тази обстановка по железопътните линии Мустафа паша (Свиленград) – Белово и Търново – Сеймен (Симеоновград) – Ямбол избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента и в началото на септември конфискува линиите, които са собственост на компанията на Източните железници. Това, както и инцидент от края на август, при който българският официален представител в Цариград – Иван Ст. Гешов, е демонстративно пренебрегнат от османските власти при честванията на рождения ден на султан Абдул Хамид II, води до влошаване на българо-османските отношения.
Под натиск да върне конфискуваните жп линии, на 16 септември правителството на Малинов се отказва от опитите за предварително разбирателство със султана и решава да отхвърли едностранно сюзеренитета му. При това без да съгласува намеренията си с Великите сили, които са гаранти на Берлинския договор.
В нощта срещу 22 септември министър-председателят посреща княз Фердинанд I, който е бил в чужбина, на яхтата „Хан Крум“ край Русе. Оттам цялото българско правителство и князът поемат към старопрестолния град Търново. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там Александър Малинов написва манифеста за Независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите.
Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 г. в църквата „Св. 40 мъченици“ в Търново. Княз Фердинанд I приема титлата “цар на българите”.
Мястото за прочитане на царския манифест, с който се прокламира Независимост, е символично. В Търново е прокламирано възстановяването на българската независимост от Асеневци на 26 октомври 1185 година. Предполага се, че това е станало именно в църквата „Свети Четиридесет мъченици“ и тогава е прогласено възстановяването на Българската държава.
А с прочитането на манифеста в тази църква се цели да подчертае правоприемството на Третата с Втората и Първата българска държава.
На следващия ден (23 септември) Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.
Последици
На заплахите с война от страна на Османската империя България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за война, усилията се насочват към дипломатическа признаване на българската независимост.
Българо-османските противоречия са уредени с помощта на Русия. През април 1909 г. са подписани българо-руски, руско-турски и българо-турски протокол. Според тези споразумения Русия опрощава османските задължения, останали от войната от 1877-1878 година. В замяна Османската империя се отказва от всякакви финансови претенции към доскорошното трибутарно княжество България (зависимо княжество, задължено да плащане на ежегоден васален данък – трибут). Българското княжество обаче се задължава да изплати 82 млн. франка на Русия в срок от 75 години. През същия месец империята признава независимостта на България, последвана и от Великите сили.
С провъзгласяването на независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите държави. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.
