Михал Камбарев, депутат от ПП-ДБ, пред „БАНКЕРЪ“
Г-н Камбарев, докато ние с Вас седим и си говорим, в София вървят два протеста. Единият е на зърнарите – изразяваме се с конкретните епитети, независимо от това, че те сигурно звучат неприятно някому, а другият е на миньорите. Според Радан Кънев във Фейсбук тези протести целят по-скоро ерозия на европеизма в България, а не сваляне на правителството? Неговата презумпция е, че двигател на двете движения са новопокръстени атлантици, които доскоро строиха „Турски поток“. Какво е Вашето мнение по въпроса?
– Народът е казал: „каквото посеем, това и ще ожънем!“ Така че, като говорим за зърнари, сеитби и жътви, мисля, че днес жънем това, което сме засели преди 10 години. А именно – разграждането на земеделие и уреждането на пет-шест човека, които да управляват 80% от плодородните земи в страната. Както и насърчаването им чрез субсидиите да отглеждат зърно за сметка на десетки и стотици други култури, традиционно отглеждани в България. С резултата се сблъскваме всеки ден, защото консумираме гръцки домати, полски картофи, китайски чесън, турски краставици…
Още в края на 19 век сме били овощарите на Европа и сме учили западните европейци как се правят тези работи. В момента обаче чрез думите на зърнарите и миньорите, присъдружните партии, които с всички сили крепели кабинета, не искат ли да ни кажат „Ето, тези не могат да управляват“?
– Абсолютно подкрепям това, което казахте.
Вижте първа част от видеото с Михал Камбарев:
И един аргумент – всичко това бе организирано само два дни, преди на 15 септември ембаргото върху украинския внос да падне в целия Европейски съюз, след което всяко едно правителство само да реши какво прави по-нататък. Защо тези два дни бяха толкова важни?
– Според мен на всички български граждани е ясно, че отчасти това е политически процес, отчасти е проблем с отрасъла. На всички са ясни и още две обстоятелства. Първо – че тази забрана така или иначе падаше. И второ – тези играчи, които са в парламента, са страшно опитни. Това, което виждам за тези две години е, че те успяват от несъществуващ проблем да създадат тема, която да се върти по всички национални телевизии. И в момента това отново се случва. Те накараха едни крупни бизнесмени, които са направили печалби от над 2 милиарда, да повтарят в един глас мантрата, че цялата индустрия ще се срине… Ами дай, Боже, на всеки такава сриваща се индустрия с такива колосални печалби. На всичкото отгоре, те успяха да заблудят и да поведат след себе си стотици и хиляди хора…
Другите земеделски браншове, имате предвид, нали?
– Да. И другите земеделски браншове, и по-малките производители на зърнени култури.
Парадоксално е, но с тях протестират и производителите на зеленчуци и плодове, които отраслово бяха изтикани именно от зърнарите, които оглавяват движението.
– Вижте, те се опитват с всяка една тема да „пробият“ съзнанието на хората и да ги разколебаят. И май им се получава донякъде. Зърнарите скочиха и обявиха, че тяхната индустрия си отива. Все по-отчетливо се чува и втората опорка – украинското зърно е страшно опасно. Това е нещо, което се повтаря от уста на уста и все повече хора започват да се притесняват. И никой не казва, че внос на украинско зърно в момента няма, нищо че забраната вече е паднала.
През последните няколко седмици я е влязъл един камион, я не е.
– Ами откакто е паднала забраната няма внос. Другото, което също трябва да се знае, но никой не го коментира изобщо е, че преди да бъде наложена забраната е имало внос, имало е и най-редовни проверки. Нито е било констатирано някакво отклонение от нормите и стандартите, нито някой е протестирал срещу този внос. Днес зърнарите казват, че не могат да реализират продукцията си в Гърция и другите съседни държави, защото било пълно с украинско зърно. Как така всички наши съседни държави приемат това толкова отровно зърно, а ние се дърпаме? И как така това евтино зърно до преди година не притесняваше никого?
Вижте втора част от видеото с Михал Камбарев:
Едри браншовици, които в момента не са по барикадите, казаха, че изобщо не става дума за житото, а за слънчогледа. И то за украинския слънчоглед, от който една от индустриите с най-голяма принадена стойност – преработвателната – имала въпиюща нужда.
– Там още повече се пропукват доводите на протестиращите. Украинският слънчоглед е с масленост над 50-60 процента, което е доста повече дори от българския държавен стандарт. Тоест – ние получаваме една качествена суровина, от която… Преди година нали помним какъв фурор беше с това олио, когато цената му беше хвръкнала до небесата? И къде тогава бяха тези големи зърнопроизводители, които днес имат проблем и искат държавата да им помогне? Защо тогава никой не се обади, след като всички виждаха на какви безбожни цени се продаваше олиото?
Даже задържаха спекулативно готова продукция в очакване на още по-високи цени. Е, сметките им излязоха криви и свръхпечалбите им така си останаха – нереализирани.
– Това е още едно доказателство, че и тогава не е имало диалог, и сега все още липсва. Премиерът Денков отправи две покани към тях, но на тях никой не се отзова.
Земеделският министър също ги покани, но и неговия опит се оказа неуспешен.
– Надявам се скоро да се влее някакъв разум отнякъде и хората да си кажат, че трябва да седнат и да говорят с представителите на държавата, защото проблемите няма да се решат от самосебе си.
Какво значи някакъв разум? Тя жътвата почти е приключила и повечето от тия трактори нямат повече работа на полето. Те могат да изкарат тук до пролетта.
– Жътвата е приключила, но ние трябва да гледаме напред. Тези хора казаха „Складовете ни са пълни и не жънем, защото няма къде да прибираме реколтата“. Ясно е, че тази продукция трябва някъде да се реализира, защото ако остане за следващия сезон, цената ѝ ще падне.
Добре де, не е ли възможно ясно и просто да се обясни, че не живеем в тоталитарно общество, а в свободна пазарна икономика. И че има някакви регулации, но така или иначе обществото ни е основано на свободния пазар и на свободната конкуренция. Тук въпросът е как виждане решаването на този проблем от политическа гледна точка? Икономическото решение само ще се намери, защото в икономиката нещата бързо се наместват, там вакуум няма. Но политически до какво може да доведе това?
– От политическа гледна точка, задължително трябва да се седне на масата за преговори. Какво ще е решението не е чак толкова важно, защото част от исканията вече бяха приети. Нещо повече – премиерът Денков и президентът Зеленски се обединиха около идеята, че вносът не трябва да е безконтролен, а на квоти – за да не залеем пазара. Така че това е някаква мярка, която не е особено пазарна, но е защитаваща.
Добре, нека видим каква е практиката не на пограничните държави, каквито са Полша, Румъния, Унгария и Словакия, а на останалите, които са в Централна и Западна Европа? При тях как се случва вноса на украински суровини? Те страхуват ли се, че става дума за отровни или радиоактивни „неща“?
– Не, изобщо не съм чувал за подобно нещо. Доколкото зная, в другите държави от Европейския съюз няма забрани за внос на такива украински продукти. Мисля, че там хората не се подвеждат по приказки от сорта „Това е отровно“, „Онова е радиоактивно“. В същото време обаче трябва да отчетем и нещо много важно: хората там вярват на граничния си контрол. Докато ние, заради случаите на „Капитан Андреево“, имаме много голям проблем в това отношение. И тук в действие би трябвало да влезе здравата логика – след като всички държави използват едно нещо и никой не е казал, че то е отровно, дори и да не вярваме кой знае колко на нашите служби по границата, спокойно може да не се притесняваме от качеството на тази стока.
Не виждате ли и предизборни внушения, след като местния вот вече е на една ръка разстояние? Казахме ясно, че никой няма намерение да събаря кабинета „Денков“ и той няма да падне. Но тук отново се прави внушението, което се прави от 2020 г.: „Тези – изучените младежи, дето дойдоха от големите университети – не разбират от нищо!“
– Аз вярвам, че голяма част от хората всъщност разбират за какво става дума. И се надявам да си спомнят какво обяснявахме по време на предизборната кампания за този парламент. Тогава основна тема беше инфлацията, а нашата позиция бе, че изходът е само един – да възродим българското земеделие като насърчим малките и средни производители в земеделието и животновъдството. Да развием собствени производствени бази и да скъсим веригата производител – магазин, за да имаме по-нормални цени. И точно това виждам, че в момента започва да се случва по един или по друг начин. Разбира се, за да се пренастрои системата и субсидиите да бъдат пренасочени от производителите с милиардите към по-„дребните“ им колеги… Нали не си мисли някой, че това може да стане без трусове? Това се случва в момента. Има „едни“ хора, които казват, че ще вдигнат целия сектор само и само печалбите да останат при тях. Но не виждам никой да повдига въпроса как точно ще развиваме собственото си земеделие? Защото, дори да запазим тези печалби там, където са си били до момента, трябва да допуснем и обратния сценарий: ако правителството се окаже достатъчно некомпетентно, забрани всякакъв внос и разпореди, че от утре всички консумират само родно производство, какво ще се случи, ако същите стоки наводнят пазарите в съседните нам държави и са в пъти по-евтини и по-качествени?
Че въпросните хора няма да продават на вътрешния пазар, а на външния. Защото това е борсова стока и те никак не са заинтересовани да я продават на ниски цени. Пък било то и от патриотични подбуди. Те ще я пуснат на международния пазар и отново ще инкасират тези норми на печалба, с които са свикнали.
– Така е. Но аз мисля, че това хората го усещат. И докато първите два дни имаше напрежение, а оценките и квалификациите бяха на двата полюса, следващите два дни вече виждам диалог, виждам, че темата започва да се разглежда от различни страни. Смятам, че хората не са глупави. Те са умни, знаят какво се случва и четат между редовете.
В случая не е нужно да се чете кой знае колко между редовете. Трябва да се четат самите редове, стига да са поднесени по правилния и компетентен начин… Всъщност, помните ли един фрагмент от едни събития в началото на февруари 2013 г., когато в София се случи проправителствен контрамитинг, организиран от кого? От същите тези зърнари, които пристигнаха с подобни превозни средства, но носеха си гайди, прасета и разни други „неща“. Те застанаха насред София и изразиха своята подкрепа за кабинета на Борисов. Това, ако го пренесем 10 години по-късно, какво – всяка услуга се връща?
– Така изглежда. Явно нещата се повтарят, но под друго заглавие.
