120 000 карабахски арменци, заплашени от етническо прочистване, ще се отправят по Лачинския коридор
Етническите арменци в Нагорни Карабах ще заминат за Армения, защото не искат да живеят като част от Азербайджан и се опасяват от етническо прочистване, заяви пред Ройтерс ръководството на отцепническия регион, предаде БТА.
Арменците в Нагорни Карабах – територия, която е международно призната като част от Азербайджан, но останала извън контрола на Баку след разпада на Съветския съюз, бяха принудени да се съгласят на спиране на огъня на 20 септември след светкавична 24-часова операция на много по-голямата от арменските сили азербайджанска армия.
Азербайджан казва, че ще гарантира правата на арменците и ще интегрира анклава, но ръководството на арменците в Нагорни Карабах каза пред Ройтерс, че те ще напуснат района. Азербайджан нееднократно е отричал всякакво намерение да им навреди.
“Нашите хора не искат да живеят като част от Азербайджан. 99,9 процента предпочитат да заминат за нашите исторически земи”, каза Давид Бабаян, съветник на Самвел Шахраманян, президента на самопровъзгласилата се република Арцах.
Той заяви, че не е ясно кога 120 000 карабахски арменци ще се отправят по Лачинския коридор.
“Съдбата на нашия беден народ ще остане в историята като срам и позор за арменския народ и за целия цивилизован свят. Виновниците за съдбата ни един ден ще отговарят пред Бог за греховете си”, посочи Бабаян.
Процесът на предаването на оръжията на етническите арменци от анклава е в ход, каза още той.
Вчера АФП и АЗЕРТАДЖ цитираха изявление на азербайджанското министерство на отбраната, според което арменци в планинския анклав “подпалват масово жилища в Агдара”. Министерството публикува в “Екс” въздушни снимки с ниска резолюция, на които изглежда се виждат запалени къщи. Град Агдара (Мартакерт на арменски) е разположен на около 60 км от Степанакерт. Той се намираше под контрола на сепаратистите, докато те не бяха принудени да приемат прекратяването на огъня и разоръжаване вследствие на светкавичната азербайджанска офанзива.
Заминаването от Нагорни Карабах на толкова много хора бележи още един поврат в историята на планинския анклав, който през вековете е попадал под властта на персийци, турци, руснаци, османци и накрая на Съветския съюз.
То може също така да промени деликатния баланс на силите в Южен Кавказ – мозайка от етноси и регион, през който минават петролопроводи и газопроводи, и където Русия, САЩ, Турция и Иран си съперничат за влияние.
Предимно мюсюлмански Азербайджан, каза, че арменците, които са християни, могат да напуснат анклава, ако поискат.
Армения е готова да приеме всички етнически арменски сънародници от Нагорни Карабах, след като се засилва вероятността, че те ще напуснат анклава, заяви министър-председателят Никол Пашинян в обръщение към нацията.
Той добави, че военните блокове, в които Ереван членува, са се оказали неефективни – явна критика към Русия, основния съюзник на Армения сред големите сили, отбелязва Ройтерс.
“Арменците в Нагорни Карабах все още са изправени пред заплахата от етническо прочистване”, каза Пашинян.
“През последните дни в Нагорни Карабах пристигна хуманитарна помощ, но това не променя ситуацията”, допълни арменският премиер.
“Ако не бъдат създадени реални условия за живот за арменците в Нагорни Карабах по родните им места, както и ефективни механизми на защита срещу етническо прочистване, тогава се засилва вероятността арменците в Нагорни Карабах да предприемат изселване от отечеството си като единствен изход”, посочи Пашинян.
Очаква се днес от сепаратисткия анклав да започнат медицински евакуации.
След като хиляди арменци от Нагорни Карабах останаха без храна, арменските сепаратистки власти съобщиха снощи, че близо 150 тона хуманитарна помощ от Русия и още 65 тона брашно, доставено от Международния комитет на Червения кръст, са пристигнали в анклава.
Армения призова “незабавно” да бъде изпратена “мисия” на ООН в Нагорни Карабах, която да наблюдава ситуацията на място, след като Азербайджан обеща, че арменците в отцепническия регион ще бъдат третирани наравно с другите граждани.
“Международната общност трябва да положи всички усилия за незабавното изпращане на междуведомствена мисия на ООН в Нагорни Карабах, която да наблюдава и оценява правата на човека и хуманитарната ситуация и ситуацията със сигурността на място”, заяви арменският външен министър Арарат Мирзоян, отправяйки отново обвинения за “етническо прочистване” в сепаратисткия регион. “За съжаление, ние нямаме партньор за мир, а страна, която открито заявява, че “правото е на страната на по-силния” и постоянно използва сила, за да наруши мирния процес”, добави той.
Ръководителят на американската дипломация Антъни Блинкен изрази пред Армения “дълбоката загриженост” на Вашингтон за съдбата на арменските жители на Нагорни Карабах след превземането на територията от Азербайджан, предаде Франс прес.
В телефонен разговор с арменския премиер Никол Пашинян Блинкън “изрази дълбоката загриженост на САЩ за арменското население на Нагорни Карабах”, съобщи говорителят на Държавния департамент Матю Милър. “Той подчерта, че САЩ призовават Азербайджан да защити цивилното население и да изпълни задълженията си по отношение на човешките права и основните свободи на населението на Нагорни Карабах, както и да гарантира, че силите му спазват международното хуманитарно право”, добави говорителят.