Миналата седмица енергетици и миньори от въглищните райони протестираха пред прозорците на властта и след преговори с премиера Николай Денков, бяха поети ангажименти от страна на управляващите, че те няма да останат без работа след затварянето на централите. Какво обаче означава това, защото протестиращите хора ясно заявиха, че искат работа със същото заплащане, а не държавни помощи.
Ясно е, че е икономически неизгодно да се плащат заплати от бюджета за затихващ сектор, но тук става въпрос не само за 20-те хиляди заети в сектора, а за поминъка на три големи района. Пък и хората нямат вина, че енергийният преход у нас не е започнал, като в по-голямата част на Европа и обсоятелствата пак са ни заварили неподготвени.
В крайна сметка, хората, който така или иначе ще платят цената на енергийния преход, получиха конкретен ангажимент, че до 15 октомври ще бъде създадено държавно предприятие, която ще бъде финансирано регионално по Плана за възстановяване и устойчивост за Стара Загора, Перник и Кюстендил.
Синдикалните лидери обявиха, че са се договорили с управляващите нито един миньор да не остане без работа и да може да бъде преназначен при същите условия на труд, от мините в новото държавно предприятие. Работните места ще бъдат гарантирани до 2038 г., когато е крайният срок за затваряне на въглищните централи, а в националното споразумение ще бъде описано конкретно и по години какво и как се случва с мините в Маришкия басейн и в останалите мини в Перник, Кюстендил и в ТЕЦ-овете.
Надеждата е в това споразумение да бъде посочено съвсем точно каква работа или преквалификация ще получат миньорите и тази мярка да не се предприема само за да спрат протестите. За да не стане както навремето, когато бившият премиер Бойко Борисов предлагаше на студентите и ИТ специалистите, ако нямат работа да станат овчари. През 2011 г. Борисов отнесе доста критики със съвета си българите да хващат мотиката и сами да си отглеждат картофи.
„Моето семейство, откакто се помня до ден-днешен, картофи не е купувало. Винаги сме си ги садили, копали, гледали и не сме ходили в “Плод-зеленчук” да си ги купуваме. И мога да ви кажа как се садят, ако искате. Трябва да се сложат на тъмно, за да покълнат, след това малко с мотиката се копаят, слагат се…“, разясни Борисов и допълни: „Как да няма работа! Ние примерно имаме работа за овчари в момента. Агнешко месо и овче сега се търсят в цяла Европа, може и в зеленчукопроизводството. Ама той не иска, защото бил ИТ специалист“.
С подобни препоръки за кариерно развитие със сигурност икономиката ни няма да цъфне. Не може да бунаш някакви хора да запълват свободни работни места, без значение дали искат и дали ги бива. Друго опасение е, че парите от Брюксел още са си там, а териториалните ни планове не вдъхват доверие, защото всичко е „на парче“, без никаква яснота, а парите за преход са разхвърляни по проекти, както посочи президентът на КНСБ Пламен Димитров , „тук 1 милиард лева, там – 5 милиарда и никой не знае, нито пък може да предположи, как тези средства ще стигат до нови предприятия в региона и ще създават работни места.
Подобна е позицията на енергийните експерти. На събитие на Института по енергиен мениджмънт в четвъртък, 21 септември, на което присъства репортер на „Банкер“, анализаторите се обединиха около мнението, че големият проблем е, че по темата за въглищата и справедливия преход липсва открит обществен диалог, а прозрачностат в предприеманите политически решения е привидана.
Според директора на института Славчо Нейков и главния икономист Калоян Стайков хората биват или целенасочено, или неумишлено заблуждавани и нямат никаква представа какво предстои, а в предизборна ситуация това винаги води до политически спекулации и злоупотреби с обществено доверие. Самите териториални планове за справедлив преход са много далече от конкретиката, която е необходима в този тип документи, особено на такъв напреднал етап – практически се обявяват като финализирани и до края на месец септември трябва да бъдат изпратени окончателно в Европейската комисия. Затова е странно, че правителството съобщи, че до края на месеца ще бъдат договорени конкретни мерки за съгласуване за продължаване на работата на въглищните централи отвъд договорените с ЕК срокове.
Експертите обясниха, че няма време за половинчати мерки, закщото с административни и политически стъпки въглищата няма как да бъдат спасени и че пазарът ще ги помете със страшна сила, при това много по-бързо от очакваното.
Другият акцент е, че за максимален социален и демографски ефект е важно много бързо да бъдат взети административни и политически решения за представяне на реалната картина. В този план следва да бъдат ревизирани всички решения на Народното събрание, посветени на въглищата, наличието на които реално блокира пазарния ход на нещата, но същевременно води до бавенето на необходимите реформи и реална загуба на средства.
Казано накратко – управляващите трябва да направят нещата „като хората“, а не хаотично и колкото да нямат проблеми в момента, а ако не могат да се справят сами, да потърсят консултация с Европейската комисия. Също така ще спечелят, ако използват експертизата на специалисти и работят с бизнеса в трите въглищни района.
Все пак засега обещаха, че имат воля нещата да се случат, дано наистина да е така.
