ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Да откраднеш внуче? Моля – държавата е на разположение!

Случаят е шокиращ и сочи едно, което всички знаем – при изобилие от закони беззаконието безчинства, ако няма кой да ги прилага добросъвестно. Ако пък в закона има и вратички, ползвани от държавните органи в частен интерес, погазването на правовия ред и морала е сведено до процедура. Освен това казусът е в сферата на семейното право, което у нас отдавна придоби белезите на организирана престъпна дейност срещу децата и семейството. По правило – с тормоз и безчинства срещу бащите, но ако се наложи – и срещу бабите.

Малката Елеонора Георгиева е здраво и хубаво дете, но няма късмет с родителите. Половин година след раждането й през 2018 г. майката Ели Георгиева, дипломиран еколог от Нов български университет, умира от белодробна емболия. Бащата Владимир, с когото нямат брак, заминава на работа в Германия три месеца преди раждането, поради което не припознава детето и в акта за раждане е вписано “Баща – неизвестен”. При липсата на други близки роднини,

грижите поема бабата Елка Георгиева – интелигентна жена

с желание и възможности да полага дължимите грижи за своята внучка.

Болката от загубата на Ели е голяма, но бабата е всеотдайна и всичко с внучката тръгва добре. С решение на Софийски районен съд, Елеонора е настанена при баба си за отглеждане със срок до навършване на пълнолетие, а ако учи – до навършване на 20-годишна възраст. Бабата притежава собствено жилище в столичния кв. “Люлин”, като осигурява храна, дрехи, играчки, медицинско обгрижване и всичко необходимо за едно дете. На първо място – обич като към внучка. Някой следи обаче ситуацията под око, при това – лошо. И то тъкмо онзи, на когото

законът възлага държавната закрила на детето.

След влизане в сила на съдебното решение за настаняване, при бабата идва лично директорката на Дирекция “Социално подпомагане” – Люлин.

Ако решите, че предмет на посещението е проучване на евентуално нужда от подкрепа за баба и внуче, жестоко грешите. Тя директно започва да увещава Елка Георгиева да даде внучката за осиновяване – с аргумента, че нямало да се справи с грижите за детето. Следва категоричен отказ, след което играта загрубява.

След продължила месеци наред без успех системна обработка, се преминава към брутални методи за отнемане на детето. Районният съд в София е сезиран по Закона здравето за

настаняване на бабата за задължително лечение на психично заболяване

– крайна принудителна мярка, приложима за тежки случаи на психично болни лица, застрашаващи живота на околните и себе си. Нищо подобно в случая няма, но номерът минава и Елка е настанена за определения от съда срок в Националния център за психично здраве “Проф. Никола Шипковенски”.

Всеки адвокат по такива дела знае, че места за прием в наличните центрове обикновено няма. За Елка обаче намират. Решението е взето, независимо че данните от социалните доклади сочат наличие на собствено жилище с нормални условия за живеене, а никой от съседите не се оплаква, нито пък са установени случаи на опасно поведение. Вещото лице пък не може да измисли нищо повече от “липса на критичност с непризнаване на заболяването”.

Препоръката за принудително лечение е дадена

въз основа на абсурдната диагноза

“дебют на психично разстройство с дълготрайни налудности”.

При обичайните данни по тези дела за продължаващи повече от десетилетие параноидни шизофрении с опасни рецидиви и агресия срещу околните, тук имаме, представете си, дълготрайни налудности по заболяване, чийто дебют е току що установен. Нищо обаче не пречупва желанието и ангажимента на Елка да отглежда своята внучка.

Въоръжени със съдебното решение за принудителното лечение, социалните задействат

следващата фаза на специалната операция срещу бабата и детето.

Междувременно директорката на ДСП – Люлин увещава бабата да участва в схема за източване на поверените й социални фондове. Офертата е по сметка на Елка Георгиева да бъдат превеждани по 350 лв. месечно в продължение на 3 години, след която тя да ги тегли в брой и предоставя без документ на счетоводителката на службата. Обяснението на директорката – били объркали нещо и раздали неправомерно социални помощи, та се налагало да оправят счетоводството по този начин. тоест да прибират обратно законно предоставената помощ на бабата, за да покрият незаконните.

След отказ на Елка да влезе в схемата директорката побеснява и затръшва вратата със заканителното: “А-а, така ли? Ще видиш ти, тогава!” В средата на 2021 г. Елка е посетена отново от представители на ДСП – Люлин, които й казват да се яви в дирекцията два дни по-късно. Тя предполага, че предвид нарастването на възрастта на детето, ще предложат социално подпомагане, каквото до този момент не е искала. Отива заедно с Елеонора и следва кинжален удар.

Без да каже защо са извикани директорката връчва на Елка в присъствието на още една жена лист хартия, на който бабата да се разпише. Тя го прави и в същия момент Елеонора е издърпана грубо от ръцете й и бутната в ръцете на другата жена с думите: “Сега отнемам внучката ти и я давам на приемна майка!” Повличат детето и го набутват на задната седалка в автомобил, а то не спира да крещи и плаче. В заповедта,

отразяваща този арогантен произвол,

е записано че поради промяна в психоемоционалното състояние на бабата и в полаганите грижи за детето, е констатиран риск за живота и здравето му.

“Впоследствие разбрах, че приемната майка, при която е настанена внучката ми, е живуща в община “Възраждане”. И че снаха й има дете на около 15 години, което страда от психично разстройство, за което се грижи свекървата. Зная, че Елеонора се намира при нея и неслучайно е настанена в това приемно семейство, а именно защото снахата, която е служител в Държавната агенция за закрила на детето, е

дъщеря на директорката на Дирекция “Социално подпомагане” – Възраждане.

Считам, че заболяването на първородното дете на снахата е причината целенасочено и принудително внучката ми да бъде отнета от мен , тъй като през годините полагах специално внимание за отглеждането и развитието на способностите й.

Елеонора е умно, интелигентно и възпитано момиче. Изолирана съм от внучката си, като в рамките на периода, през който е настанена в приемно семейство, са ми позволявали да се видя с нея само 5 пъти. В срещите, които осъществявахме, виждах рязка промяна в поведението на Елеонора. Не говореше, имаше рани по ръцете, беше отслабнала и изглеждаше изтощена. Поради цялостното състояние и крехката възраст, в която се намира детето, считам че внучката ми се намира в риск и поради тази причина се нуждая от своевременно съдействие. Всичко това ме принуди да търся защита от българските органи, защото всички останали институции, от които молих подкрепа,

не предприеха действия за връщане на внучката при мен”,

пише Елка в жалбата си срещу отказа на Софийската районна прокуратура да започне разследване по случая.

Кошмарът обаче продължава систематично и безпощадно. По искане на ДСП – Възраждане детето е настанено по административен ред във въпросното приемно семейство, живеещо в Елин Пелин – извън София и на срещуположния край на адреса на бабата в кв. “Люлин”. А исканата “мярка за закрила до промяна на обстоятелствата” е одобрена от Софийски районен съд , който се мотивира с изготвения от социалните доклад, че детето е в риск след настаняването на бабата за задължително лечение.

Следва обжалване пред Софийски градски съд с искане за прекратяване на настаняването на детето в приемното семейство.

На първото заседание по делото е допуснато както изготвяне на съдебно психиатрична и психологична експертиза, така и разпит на свидетели. Изискано е и изготвяне на нов социален доклад.

За второто заседание по делото, вещото лице се явява да представи и защити експертното си заключение, съгласно което

липсват каквито да било обективни данни

за психическо заболяване на Елка Георгиева.

Явяват се и двама свидетели с готовност да дадат показания изцяло в нейна полза, след като повече от половината вход в блока е дал аналогични и безпротиворечиви писмени становища в тази насока. И в този момент е нанесен финалният удар. Вместо да представят разпоредения от съда доклад, социалните искат прекратяване на делото за настаняването в приемното семейство с мотива, че детето е осиновено от него.

Съдебното решение, за което явилият се юрисконсулт на ДСП – Възраждане знаел, но не разполагал с него, е постановено от Софийския окръжен съд

без никой до този момент да уведоми както бабата, така и СГС,

че се води такова производство.

На въпроса за отговорностите в тази очевадна схема от ДСП – Елин Пелин заявяват, че научили впоследствие за воденото далеч преди осиновяването дело за прекратяване на настаняването. Правомощията им били обаче до момента на вписване на осиновителите в едноименния регистър и не участвали директно в процедурата по осиновяване, която се водела “по-нависоко”. И

не можели да кажат кое е нормално и кое – не е.

Щом осиновяването е допуснато, условията трябвало да са спазени. Директно участвалата в осиновителната процедура Регионална ДСП – София област също залага на принципа “Щом е минало през съд, всичко е редовно”.

Но не е, защото са приложили закона в обратния му смисъл и в пълен разрез с неговата цел, възползвайки се от липсата на изискване в Семейния кодекс бабата и дядото да дават съгласие за осиновяване на внучето им. Което отваря пътя за лесното отстраняване на най-близките и обични роднини след родителите с аналогични на еничерските похвати. Иначе всички “социални” се сещат на секундата за случая “Елеонора”, но не им се говори за него.

А ние напомняме, че всички имена на замесени чиновници и магистрати са налични по преписките и делата. Поради което прокуратурата няма да има никакви проблеми с упражняване на правомощията си срещу въпросните “закрилници на детето”. На първо място, като започне разследване, а на второ – като поиска пред съда прекратяване на осиновяването в защита на обществения интерес. Правомощие, каквото имат и “социалните”, ако осиновяването противоречи на интереса на детето. Търси се правовата държава! Все още…

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Противоконституционна ли е мярката за отнемане на коли от пияни и дрогирани шофьори?

Подкаст