Макрон тласка ЕС в битка за 900 млрд. долара с Китай

Новият, по-твърд подход на Европейския съюз към Китай е формиран от опасенията на Франция, че търговските практики на Пекин са започнали да се превръщат в критична заплаха за базови сектори, коментират за агенция “Блумбърг” добре запознати с темата длъжностни лица. Те посочват, че Париж е поел ключова роля в насочването на промяната на политиката, което може да нанесе дългосрочни поражения на икономиката на блока на еврото.

Пожелалите анонимност източници напомнят за провала в областта на слънчевата енергия преди десетилетие когато евтиният внос от Китай помете европейското производство. Един от тях се опасява, че европейският автомобилен бранш може да се окаже уязвим по същия начин, така че ЕС трябва да избира между две опции: или да докаже мощта си или да отстъпи пред китайците.

Намерението не е да се превърнат оценяваните на 900 млрд. щ. долара годишно търговски отношения на Европа с Китай в челен сблъсък, подобен на този между Пекин и Вашингтон, а по-скоро да се създадат равни условия между най-големите икономически блокове на глобуса, твърдят добре информираните лица. Те допълват, че френският президент Еманюел Макрон иска от европейските си партньори да гледат на ЕС като на балансираща сила между двете световни икономически суперсили. Което би позволило на Париж и на други столици от Стария континент да създадат специални отношения и с други потенциални партньори като Индия.

По-твърдата позиция на ЕС обаче предизвика и нервни реакции, като дори официални правителствени представители в Париж са разтревожени от ефекта на прилагането на френските принципи на практика. Един от тях описва отговора на Пекин на започналото разследване за китайските субсидии за електрическите коли като смущаваща “свръх-реакция”, докато други осъзнават риска от търговска война.

Китайският вицепремиер Хе Лифенг изрази на 25 септември “силни опасения и недоволство” от започналата проверка пред еврокомисаря по търговията Валдис Домбровскис.

Макрон отдавна настоява да се преосмислят икономическите цели на ЕС, за да се намерят инструменти за защита на изпитващите затруднения сектори и за държавно подпомагане на ключови индустриални сфери. Френските инициативи обаче често срещат отпор от други европейски държави, включително и от Германия, които се страхуват, че подобна подкрепа ще ощети износителите им. По-малките нации пък се опасяват от нечестна конкуренция от гигантски компании, натъпкани с държавни средства.

В момента Брюксел води разследване на субсидиите, което би въвело мита и повишава вероятността от промяна на течението в европейската политика, която може да постави на заден план принципите на свободната търговия и на отворените пазари като най-ефективният начин за защита на икономическите интереси на Стария континент.

След като Германия отстъпи водещата си роля в европейската политика, от получения вакуум се възползват други субекти, включително Франция и Европейската комисия, които се борят за влияние, посочва Мухтаба Рахман, оглавяващ проучванията за Европа в “Евразия груп”. Каузата на Макрон е подсилена от плана на щатския президент Джо Байдън за масирано субсидиране по Закона за редукция на инфлацията, целящо да преведе националната индустрия през климатичните промени. По оценка на Рахман, “голямото предупреждение е този щатски акт, който цялостно преоформя дебата и дава на Франция много по-големи основания да каже, че американците в крайна сметка управляват икономиката си много по-активно и играят далеч по-голямаа роля за индустриалната политика”.

Домбровскис каза в Пекин на 26 септември, че копирането на американската и на китайската употреба на субсидии в подкрепа на производството на електромобили е “съмнителна” идея за Европа и че тя е дискриминационна. Той е допълнил, че след като “европейците играят по правилата, те очакват и другите също да ги спазват” и че ЕС “трябва да е способен да се защити когато установи наличието на опорачаващи търговията субсидии под една или друга форма”.

Всяко провокиране на Китай е сериозен хазарт за блока на еврото, който вече се бори да се възстанови от енергийната криза и от най-мощния инфлационен пристъп в историята на общността. Безпокойството нараства от опасенията, че китайските мита са трудно предсказуеми и вероятно имат потенциал да задушат някои от най-едрите фирми на Стария континент, включително и френските групи за луксозни стоки, за които Китай е ключов пазар.

Или, казано по-просто, “ако европейските мерки срещу китайските електрически превозни средства станат факт, те повдигат риск от ответни действия, на които най-уязвими ще са германските коли”, посочва главният икономист на “Сосиете женерал” Михала Маркусен.

Нещо повече, не е задължително Пекин да отговори за същите стоки и рисковете стават много по-комплексни. А потенциално стълкновение с Китай ще е небалансирано.

По изчисления на “Алианц трейд”, ако ЕС увеличи митата с 1%, общите загуби за Китай ще са около 8.4 млрд. щ. долара. Сумата изглежда огромна, но е едва 0.2% от размера на китайския износ в сравнение с 1.5% от европейския внос.

Зависимостта от китайски стоки може да доведе също до асиметрични инфлационни шокове, защото Европа ще трябва да приеме по-високи цени на жизнено важни материали, докато китайците са много по-подготвени да задоволят сами нуждите си или да се обърнат към други пазари за замяна на европейската продукция. И в условията на висока инфлация и на кампанията на рекордно затягане на паричната политика от Европейската централна банка, блокът на еврото може да завърши с рецесия, посочва Ана Боата – шеф на икономическите проучвания на “Алианц трейд”.

Способността на Макрон да влияе върху политиката на ЕС е съвместима с политическия му “бранд”, който той изгради върху “прегръдката” на европейския проект като начин за защита на интересите на обикновените хора. На изборите за Европейски парламент през юни 2024-а тази визия може да бъде подложена на друг стрес тест от националистическата партия на Марин Льо Пен.

В дебата дали да се рискува с търговска война с Китай, висш френски правителствен представител посочва, че гласоподавателите се интересуват повече от демонстрацията на сила отколкото от интересите на корпорациите, които могат да попаднат в клопката на ответните действия.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст