България все още е сред страните от Европейския съюз, в които „систематично“ се мами и злоупотребява със субсидиите за земеделие. През 2020 г. група евродепутати изготвиха доклад, в който предупреждават за чести злоупотреби, но три години след това няма никаква промяна.
Във вторник (26 септември) Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) съобщи, че трима души, сред които и държавен служител, са арестувани за участие в организирана престъпна група за измами със земеделски евросубсидии. Това се случи след акция, проведена по искане на Европейската прокуратура. Арестуваните ще бъдат обвинени за неправомерно получаване на субсидии над максималния таван, който е предвиден за подпомагане.
Измамата е следвала „желязна схема“, според която
огромен парцел е надробен на по-малки „имоти“,
регистрирани на социално слаби хора.
Ръководителят на организираната престъпна група е получил пълномощно от хората с ниски доходи да действа като техен представител пред Държавен фонд „Земеделие“ и Областната служба по земеделие, както и пред търговски банки. Това означава, че той е можел директно да вземе земеделските фондове на ЕС, за които те са кандидатствали, и да получи пълен контрол върху проектите. Все още не се съобщава на каква стойност е измамата, но при всички положения е за милиони евро.
В хода на разследването е установено, че
двама държавни служители от Фонд „Земеделие“
са били членове на организираната престъпна група и са улеснявали дейността на измамниците „както могат и знаят“. В случая – с информация и съвети, свързани със съответната оперативна програма и с проверките по време на изпълнението на проектите. Обиски са извършени както в пет частни адреса, така и в Областна служба по земеделие – Севлиево. Единият от замесените държавни служители е арестуван.
В доклад от 2020 г. евродепепутатът Виола фон Крамон твърди, че Еврокомисията си затваря очите за случващото се, докато
правителствата на държавите членки не взимат достатъчно мерки
срещу „земеделското“ източване на еврофондовете.
След нейния призив редица политици и организации настояха за по-строг контрол от Брюксел, но затягането на дисциплината така си и остана – главно на хартия.
Националните власти започнаха да въвеждат мерки, които на места проработиха, но на други – като в България – нищо не се получи.
Като основен проблем се смята, че на практика общата селскостопанска политика на ЕС (ОСП)
облагодетелства най-вече крупните земеделски структури,
въпреки че основният й замисъл е да подкрепя малките стопанства. Големите ферми печелят от мащаба си и са далеч по-устойчиви на кризи за разлика от дребните фермери или младите хора, които навлизат в сектора.
Тези измами са бич за изтънелия бюджет на блока. С над 58 млрд. евро годишно, ОСП е най-голямата схема за субсидиране в ЕС и е сред най-мащабните програми за субсидиране на селското стопанство, които в световен мащаб надхвърлят… 270 млрд. евро годишно.
Единната политика за селското стопанство е най-старата политика в ЕС – тя е приета през 1962 г. от шестте държави основателки на тогавашната Европейска икономическа общност. Като водещи цели са посочени осигуряване на продоволствена сигурност и безопасност на храните в общността и устойчиви доходи за земеделските стопани. Надпреварата за субсидии обаче
изроди тези цели и превърна бюджета в „дойна крава“
на олигарсите, „белите якички“ и… редовите измамници.
В България, например, около 50 големи компании прибират лъвския пай от евросубсидиите. В някой случаи крупните арендатори разделят имотите си между няколко компании, които формално са собственост на различни членове от семействата им. А в други случаи една холдингова компания контролира директно няколко големи получатели на „селски“ евросубсидии.
България обаче съвсем не е най-големият измамник в ЕС. Миналата година в Италия бе разкрита най-голямата измама в ЕС със земеделски субсидии. Съдът
изпрати в затвора 91 души, сред които и „цял“ кмет.
Общата им присъда е… 660 години лишаване от свобода.
Освен схемаджиите и Брюксел, заради липсата на контрол, вина за злоупотребите със земеделски субсидии у нас имат и всички управлявали правителства досега, които си затваряха очите за окрупняването на земеделието, проблемите на малките производители и тежките злоупотреби. Желаещи да поемат отговорността обаче няма. Амбицирани да наложат върховенството на закона – също!
