ПП/ДБ полагат упорити усилия да реализират неофициалната си програма, но срещат нарастващ отпор
Противно на предвижданията за устойчивост и (поне относителна) продължителност на управляващия сговор, сътресенията в него се засилват неизбежно. Причината е обективна – в самата му природа. На теория, в други политически, икономически и международни условия, с други участници, би било възможно да се балансират разнопосочните интереси за неопределен период от време. На практика, в нашата ситуация сложната обстановка, антагонистичните цели и личната неприязън силно ограничават времето и управленското пространство за такива маневри. Особено важно е, че сме в навечерието на много важни избори.
ПП/ДБ полагат упорити усилия да реализират неофициалната си програма (намеренията от записите), но срещат нарастващ отпор, както от партньорите в сглобката, така и от президента, опозицията и различни обществени кръгове. Осветяването на схемата им тежи като воденичен камък.
ГЕРБ и ДПС преследват своите политически и икономически интереси (напр. прекратяването на дерогацията за руския петрол), като ефективно парират или обезсилват нежелани за тях решения (напр. приемането на закона за антикорупционната комисия). В същото време прехвърлят отговорността върху партньорите и непрекъснато показват правителството и ПП/ДБ като виновни за неправилни действия и неспособни да решават проблемите.
При ДПС
става натрапчива поетата от Пеевски ръководна роля.
Той говори, Карадайъ от месец насам пази пълно мълчание. В медиите тече мощна (и скъпоструваща) кампания за изчистване на образа на Пеевски и представянето му като разумен и отговорен политик, почти фактически лидер на ДПС. Това поставя ПП/ДБ във все по-неудобно положение и ги кара открито да признават съглашението с ДПС (Кирил Петков: „докато ни подкрепят, нямаме основание да се сърдим на пиара на ДПС“). Още по-конфузна е позата на неслучайно притихналите „десантчици“ от Росенец.
Типична илюстрация на противоречията в сглобката са откритите разногласия относно т.нар. реформа на специалните служби. ПП/ДБ явно искат да овладеят контрола върху тях, за да ги използват за своите цели, но дори и в техните среди възникват противоречия заради ведомствени и лични амбиции (Тагарев – Атанасов). ГЕРБ и ДПС са решени да не го допуснат, но не от принципност, а защото са наясно, че „съюзниците“ ще използват тези лостове срещу тях.
ПП/ДБ
не остават длъжни и се опитват да упражняват насрещен натиск
чрез намеци за протакане на предложението за отмяна на дерогацията за руския петрол. (Преди дни депутатът от ПП Искрен Арабаджиев обяви, че „спирането на дерогацията носи рискове за цените на горивата у нас“ и същевременно подчерта, че основният им опонент на местните избори е ГЕРБ-СДС.)
Различия отсега възникват и по внесения проект за конституционни промени, както вътре в сглобката, така и с други съсловни и обществени групи – магистрати, адвокати и т.н. Още при обявяването на намерението да се инициира референдум за националния празник, Бойко Борисов „даде заден“ и сне подкрепата на ГЕРБ за тази част от предложенията. По-късно водещи представители на партията в парламента посочиха, че „повечето от предложенията са на П/ДБ“ и че „работата трябва да се съсредоточи върху измененията, свързани с реформата на съдебната система“.
Налице е
всекидневно надхитряне в хода на законодателната дейност
– управляващите едновременно се стремят да отчитат някакви резултати, най-вече с оглед на външни изисквания, но в същото време не допускат завършек, който смятат за неизгоден. Типичен пример е споменатото гласуване на закона за антикорупционната комисия – уж е приет, но не е ясно кога ще бъдат избрани членовете на комисията, за да заработи. В същото време вторият законопроект – за комисията за отнемане на незаконно придобито имущество – въобще не е внесен. Така гръмкото заявление на Кирил Петков, че приетият антикорупционен закон е „българският ключ към Шенген“ отекна като поредната проява на неадекватно празнословие на управляващите.
Законодателната дейност буксува, заявените приоритетни закони няма да бъдат приети в обявените срокове. Както се очакваше, парламентът реши да прекъсне работа заради местните избори много по-рано от заявената една седмица. Бодрите заявки на Петков увисват
– не 13, а и 3 от обещаните „важни“ закони няма да бъдат приети.
Друг е въпросът, че това изглежда е за добро.
Типична илюстрация за самохвалното и некомпетентно поведение на премиера и правителството е твърдението, че приетите изменения в Наказателния кодекс (предвиждащи отнемане на превозните средства на пияни и дрогирани водачи) вече дават реален резултат. Очевидно е, че данните за двата месеца от приемането на закона не могат да дадат сериозна или дори приблизителна картина на въздействието на тези и редица други мерки, които се приемат с популистки мотиви. Решаването на подобен сложен проблем не може да се постигне изведнъж и с помощта на спорна сама по себе си мярка.
Потвърждава се прогнозата, че политически уродливият характер на сглобката
неизбежно ще предизвиква нарастващи центробежни сили.
Те не могат да бъдат овладени с помощта на официалните оправдания за необходимостта от съставяне на това управление (президентът, евроатлантическите ценности, защита на парламентаризма), дори натискът от страна на външните куратори не е гаранция за просъществуването му.
Редица уязвими (по същество и по начин на вземане) управленски решения водят до засилване на обществената съпротива. Само за броени дни правителството влезе в остър конфликт с големи обществени групи – земеделци, енергетици и миньори. Може да се предположи какъв ще е потенциалният масов политически, икономически и социален ефект, ако се доведе докрай форсираната законова отмяна на дерогацията за руския петрол, както и предвид последиците от измененията в Закона за енергетиката и неизбежното повишаване на цената на електроенергията. Засега
правителството удържа положението, като обещава и отлага,
но позицията му се влошава, тъй като ГЕРБ и ДПС го критикуват и изтъкват, че само те са в състояние да решават проблемите.
В заключение, облаците над управлението се сгъстяват. Наред с реалните изгледи за провал на повечето приоритети в правителствената програма, все по-тревожни данни постъпват за хода на изпълнението на бюджета. Нарастващата вероятност бюджетните сметки да бъдат компрометирани не само ще опровергае саморекламата на управляващите, но и ще постави много тежки проблеми при подготовката на бюджета за следващата година.
Ако се върнем към литературния първоизточник на заглавието, уж златната гира е почни разрязана от пишман-крадците. Просто се отлага неизбежната развръзка.
