Европейската комисия е подложена на огромен натиск да реагира на връщането на граничните проверки в шенгенското пространство. Мнозина я обвиняват, че не прави почти нищо, въпреки че като пазител на договорите тя трябва да защитава Шенген, който е смятан за едно от най-големите достижения на Обединена Европа.
Комисия обаче е заета с хиляди вътрешни и външни проблеми, най-вече войната в Украйна и миграцията, затова едва ли ще се намеси ефективно. В същото време по-богатите страни от блока връщат ударно контрола по границите, защото се страхуват от хилядите мигранти, които ги атакуват денонощно по всички възможни маршрути. Освен това чиновниците в ЕК си дават сметка, че евроизборите през юли следващата година чукат на вратата, а институцията е с вързани ръце, след като
Европарламента блокира миграционния пакт
заради разногласия с държавите членки.
Франция вече е установила гранични проверки на всяка една от границите си, а Германия върна проверките на границата си с Австрия и планира по-усърдни “тараши” на полската и чешката граница.
От своя страна, Австрия подлага словенските пътници на щателни проверки и ще върне граничния контрол с Италия.
Норвегия, която не е член на ЕС, но е част от Шенгенското пространство, извършва проверки в пристанищните градове, където пристигат пътници от континенталната част на Европа.
Скандинавските страни и Полша също върнаха контрола.
Докато държавите членки на т. нар. свободно пространство настояват за реформа на Шенген, приемането на нови членове бе вдигнато “на трупчета”. Присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство беше отхвърлено през декември 2022 г. по време на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на ЕС в Брюксел. Вярно, само с два гласа против – на Австрия (за двете страни) и на Нидерландия (само за България), но те се оказаха толкова достатъчни, че
кой знае колко години още се си “висим” отвън.
В началото на седмицата Европейската комисия, която е засипана от сигнали заради граничните проверки, отговори, че възобновяването на тези проверки в Шенген „следва да се предприема по изключение и точно ограничено във времето, като последна мярка“.
Само седмица по-рано комисията на Европейския парламент по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи съобщи, че изготвя доклад, в който се препоръчва възобновяването на граничните проверки да се предприема само при „неизбежна необходимост“.
Евродепутатите предлагат
заловените незаконни мигранти бъдат връщани в държавата членка,
оказала се първи техен “гостоприемник”. Това обаче едва ли ще реши проблемите с миграцията и връщането на граничния контрол. Доказателство за това е малкият италиански остров Лампедуза, където мигрантите вече са почти два пъти повече от местните жители и където хората вече се страхуват не само да пускат децата си сами на улицата, ами и те да излизат по тъмно.
Мигрантите обаче
категорично не желаят да остават в първата европейска страна,
в която са стъпили и търсят всякакви начини да достигнат до богатите държави.
Друго предложение на евродепутатите от комисията предвижда временните гранични проверки да продължават най-много 18 месеца, с възможност да бъдат удължавани с разрешение на Съвета на ЕС. Когато обаче е установена заплаха за няколко държави от ЕС, проверките да може да продължават най-много две години. Това предложение обаче едва ли ще промени нещо, защото заплахата от увеличение на пристигащите в блока мигранти по всички възможни пътища е налице вече втора година.
По-рано тази година Съдът на ЕС постанови, че временните гранични проверки не може да продължават повече от шест месеца. Според съда, за удължаването им е необходимо да е възникнала
допълнителна опасност след първоначалната заплаха,
която е станала причина да бъдат въведени. Само че допълнителната опасност е налице, а повечето от страните членки заявяват, че очакват европейско решение на въпроса. Брюксел пък е между чука и наковалнята – хем да не подразни страните от блока, хем да не погази основните ценности на ЕС, каквото е свободното движение. Да не забравяме, че началото на Шенген беше поставено през 1985 г. като междуправителствен проект между Франция, Германия, Белгия, Нидерландия и Люксембург и постепенно се разшири, за да се превърне
в най-голямата зона за свободно пътуване в света.
Шенген е името на малкото люксембургско село, намиращо се на границата с Германия и Франция, където е подписано споразумението.
Миналия месец австрийският министър на вътрешните работи Герхард Карнер заяви, че Шенгенската система като цяло не функционира, затова Виена е против разширяването й.
„Вече има проверки на границите. Системата като цяло не работи, затова в този момент не е подходящо разширяването на Шенгенското пространство”, посочи Карнер.
Освен това, в края на годината предстои сключване на ново споразумение за бежанците между Турция и ЕС, от което ще зависи дали ситуацията с мигрантите и по-нататъшния контрол по границите ще се променят. Дотогава “тарашенето” по границите на държавите членки на ЕС ще става все по-масово и по-щателно, а шенгенското бъдеще на България и Румъния – все по-неясно и мъгливо.
