Въпреки горчивите загуби в номинално изражение, в края на миналата година глобалните финансови активи на домакинствата бяха с близо 19% над нивата преди Ковид-19. Това четем в 14-ото издание на Global Wealth Report, изготвено от “Алианц”, което проследява състоянието на активите и задълженията на домакинствата в близо 60 държави.
Миналата година беше слаба година за спестителите. Приспособени към инфлацията, почти две трети от номиналния растеж станаха жертва на увеличенията на цените, намалявайки реалния растеж до оскъдните 6.6 на сто за три години. Докато повечето региони могат поне да запазят някакъв реален растеж на богатството, ситуацията в Западна Европа е различна: всички номинални печалби бяха заличени, а реалното богатство намаля с 2.6 на сто през 2019 година.
„В продължение на много години спестителите се оплакваха от нулеви лихвени проценти“, коментира Лудовик Субран, главен икономист на Allianz. „Но истинският враг на спестителите е инфлацията, и не само скокът ѝ по време на Ковид-19. В световен мащаб три четвърти от номиналния растеж на финансовите активи през последните 20 години бяха изядени от инфлацията. Това подчертава необходимостта от разумно спестяване и висока финансова грамотност. Инфлацията е звяр, който трудно може да се победи. Без стимули и субсидии за дългосрочно спестяване повечето спестители могат да срещнат затруднения.“
Няма добри перспективи
След спада през 2022 г. глобалните финансови активи трябва да се върнат към растеж през 2023 година. Засега това се подкрепя преди всичко от положителното развитие на фондовите пазари. Като цяло, от “Алианц” очакват глобалните финансови активи да се увеличат с около 6 на сто, като се има предвид и по-нататъшното „нормализиране“ на спестовното поведение. Като се има предвид световен процент на инфлация от около 6 на сто през 2023 г. спестителите трябва да бъдат пощадени за още една година от реални загуби на финансовите им активи.
„Средносрочната перспектива е доста смесена“, коментира Патриша Пелайо Ромеро, съавтор на доклада. „Няма добри парични и икономически перспективи. През следващите три години средният ръст на финансовите активи вероятно ще се движи между 4% и 5%, при предполагаема средна възвръщаемост за фондовите пазари. Но подобно на времето, което става все по-екстремно на фона на климатичните промени, трябва да се очакват повече колебания на пазара в новия геополитически и икономически пейзаж. „Нормалните“ години може по-скоро да се превърнат в изключение.“
Затягане на коланите
Обратът на лихвените проценти се усети и в задълженията на домакинствата. След като глобалният частен дълг се повиши със 7.8 процента през 2021 г., миналата година растежът отслабна значително до 5.7 на сто. Най-рязък спад отбеляза Китай: миналогодишният ръст от 5.4 на сто беше най-ниският досега.
Като цяло, глобалният дълг на домакинствата възлизат на 55.8 трилиона евро към края на 2022 година. С разширяването на границата между дълга и икономическия растеж до 3.9 процентни пункта, съотношението глобален дълг към БВП (задълженията като процент от БВП) намаля значително – с повече от 2 процентни пункта, до 66.1 на сто през 2022 година. Това означава, че коефициентът на глобалната задлъжнялост на домакинствата се връща на приблизително същото ниво, както беше в началото на хилядолетието – забележително ниво на стабилност, което трудно се вписва в широкоразпространения разказ за свят, който се дави в дългове. Въпреки това има големи промени в състоянието на световния дълг. На първо място, стабилността характеризира развитието в напредналите икономики. От друга страна, повечето нововъзникващи пазари отбелязаха рязък ръст на коефициента на задлъжнялост през последните две десетилетия. Китай е начело в списъка с коефициент, който се е увеличил повече от три пъти до 61 процента.
