Каква ти Руска църква – а царските имоти?!

Руска църква “Св. Николай Мирликийски”

Разбираме конюнктурата, но политзапоят около Руската църква отива към оливане. По заръка на прокуратурата ДАНС ще проверява извършено ли престъпление при придобиването й от Москва. Щели да извършват разпити, да събират документи и да искат становище от дирекцията по вероизповеданията към Министерски съвет. Нищо, че като започнем от него никой досега не е повдигал въпроса за собствеността на храма.

Всеки юрист знае какво чудо е прокуратурата да се заеме с разследване на граждански правоотношения. Сега обаче напират да търсят криминални деяния в същината им от римско време – вещното право, в основата на което е въпросът за собствеността. Е, заместник-градският прокурор Христо Кръстев каза, че прокуратурата не може да каже кой е собственик на храма, нито кой има право да извършва религиозни обреди и да отвори църквата отново. Но ще проверяват издълбоко как са придобити парцелът и църковната сграда върху него.

„Ще изследваме дали в представените документи има такива, които са неистински, дали има създадено заблуждение у длъжностни лица или нарушение на служебни задължения при проверката на издаването на констативния нотариален акт и след това ще се произнесем дали с документите всичко е наред. След това, ако държавата или църквата претендират за собственост на храма и на парцела, следва да се заведат граждански дела“, заяви Кръстев.

И от правосъдното министерство се хвърлят на работа чрез “задълбочена проверка”. Да, имало констативен нотариален акт за собственост от 1997 г., съставен по молба на руския посланик въз основа на крепостен акт от преди век, но на Агенцията по вписванията не й било работа да се обажда за това пред медиите. В нотариалния акт не било описано да са представени документи и доказателства за строителството и правоприемството между Руското царско дипломатическо агентство и посолството на Русия. А понеже след изтичане на 100-годишен срок крепостният акт не е публично достъпен и не се съхранява в Имотния регистър, ще го търсят в държавните архиви.

Междувременно едни архиереи предлагат коктейл от канонични аргументи, за да докажат че собствеността не можело да бъде считана за руска. Други пък ги вразумяват, че има разлика между духовна юрисдикция и чисто материална собственост. Двете патриаршии никога не са имали спорове в тази насока, само дето по някое време преди години никой не разбрал защо българските свещеници бил изцяло подменени с руски. И знаем защо – защото Русия имаше страховит статут на Големия началник както по време на тоталитарния режим, така и в безвремието на прехода.

Сега е в силата си друг Голям началник и, разбира се, пак се оливаме. Защото никой не спори, че земята под църквата е дарена от българската държава на руската като благодарност за победоносната освободителна война. Нито пък някой вади доказателства за собственост върху сградата отделно от парцела. Затова питаме, как българската държава ще доказва правата си в едно бъдещо гражданско дело по Закона за собствеността и Гражданския процесуален кодекс. С духовно-канонични аргументи ли?!

В тази връзка за пореден път съветваме прокуратурата и всички власти да проверят и разследват задълбочено гаврата с правосъдието по делата с царските имоти. Там има много хора, които да бъдат питани кой насили съдилищата да обърнат по средата практиката и хода на спечелените вече от държавата дела за Врана и Царска Бистрица в полза на Симеон, Калина и фамилия. Съдебно-корупционен позор, който няма да бъде заличен следващите 100 години преди да бъде архивиран.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст