„Два проблема в промените в данъчните закони налагат бърз коментар: а) въвеждането на 15% данък върху печалбата на глобалните компании и б) очакваната парламентарна активност на БСП, профсъюзи и недалновидни икономисти за демонтиране на системата за равни (плоски) подоходни данъци в България”. За това предупреждава Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика.
По повод първата идея Ричард Ран писа, че тя е толкова лоша, че не е за вярване някой правителствен водач да я подкрепи, да не говорим за правителствата на 130 страни. Несъстоятелността тук е в няколко обстоятелства, казва Станчев. На първо място, през юли 2021 г. България подкрепи тази инициатива на Г-7, а сега промяната ще се обосновава с присъединяването ни към ОИСР, макар такова изискване да не съществува. Петнайсетпроцентният данък обаче задържа пазарния дял на споменатите компании и ги защитава от конкуренция, защото всички нововъзникващи фирми, включително регистрирани у нас, ще навлизат на глобалния пазар при поне 50% по-лоши данъчни условия. Той вреди не само на конкурентността на Европа, но и на бюджетите на българските правителства. България, според едно изследване на групата на „Зелените“ в ЕП от 2020 г., е единствената страна в Евросъюза, където тези и всички международни компании плащат данък в пълния изискван по закон размер.
Вторият проблем е в това, че опозицията няма да пропусне да внесе свои изменения. Те вероятно ще изискват въвеждане на необлагаем минимум – вероятно на равнището на минималната работна заплата (МРЗ). Това ще рече, че системата за равен данък, работила ползотворно от 2007-2008 г. насам, ще се разгражда и че има риск от спад на бюджетните приходи вероятно с над 2 милиарда лева. С всички произтичащи от това последици, включително отлагане на заместването на лева с евро.
Мнозинството може да засили или намали рисковете от дестабилизация на публичните финанси на България, според решенията, които отстоява и в областта на разходите, субсидиите (компенсациите), социалната политика, МРЗ и непреките данъци. При ДДС вдигането на прага за регистрация е полезно за икономиката решение. При акцизите и квази данъците (спазването на административни изисквания и работа на държавната и общинска администрация), МРЗ и субсидиите развитията най-вероятно ще са вредни, предупреждава Станчев.
