По Оперативната програма “Околна среда 2014 – 2020” към 14 септември 2023 г. са сключени 375 договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Договорената сума е за 3.633 млрд. лева, като това са 110% от бюджета. Извършени са плащания към бенефициентите до средата на септември 2023 г., които възлизат на 2.321 млрд. лева, което е около 75% от бюджета на програмата.
Към момента от всички 375 проекта са активни 92, като за шест от проектите е договорено да бъдат финансирани по новия програмен период от 2021 г. до 2027 година. За онези проекти, за които има притеснение, че за тях няма да стигне времето за 100% реализация на заложените дейности, ще се наложи да бъдат финансирани след 31 декември 2023 г. само със средства на бенефициента. Но такива проекти са само петнадесет.
Това обяви министърът на екологията Юлиян Попов по време на изслушване в парламентарната подкомисия за контрол върху управлението на средствата от европейските фондове.
Той посочи, че вижда два проблема по оперативната програма – единият е в началните фази и впоследствие наваксването. Вторият проблем е, че оперативна програма “Околна среда” се занимава основно с големи и тежки проекти, които изискват доста по-комплексен процес на договаряне, финансиране и изплащане. И макар и сега договорените проекти да покриват 80% от бюждета, от Министерството на екологията очакват, че до края на периода – до края на 2023 г., може би ще достигнат до изпълнение от над 95 процента.
Той уточни и че има и още един друг въпрос, който са обсъждали в Министерския съвет и който вероятно ще бъде внесен като законодателно предложение в парламента. Той е свързан с констатацията, че по много оперативни програми, по които трябва да се провеждат обществени поръчки, с тежки процедури, като например различни инфраструктурни проекти, тяхното реализиране се точи години наред заради обжалвания в съда. Министърът даде пример с българо-гръцкия интерконектор, при който трябвало дори да се промени законодателството ни, за да се пресекат недобросъвестни опити за обжалване.
Коментирайки следващия период на Оперативната програма, Юлиян Попов сподели с членовете на комисията, че неговото желание е във все по-голяма степен България да използва публичните финанси като лост за инвестиции, но също така добави, че при договаряне с бенефициенти трябва все по-сериозно и настоятелно да се поставя въпросът за бизнес логиката и бизнес плана на въпросните инвестиции.
Според Попов е погрешно очакването, че европейските средства ще бъдат едва ли не частична компенсация на слабости и дупки в бюджета.
По отношение на Плана за възстановяване и устойчивост министър Попов посочи, че от ведомството му имат малко сложни взаимоотношения с въпросната програма. Причината – в бизнес плана не е предвидена възможност за възвръщане на направените инвестиции. Той добави и че от министерството му са имали да изпълнят три проекта по Плана за възстановяване и устойчивост, което обаче няма да се случи.
По единия проект е трябвало да дефинират специфични цели за защитените зони. Другият бил свързан със с биоразнообразието и с Агенция за горите и оттам с подмяна на неадекватните засаждания. В него имало два други компонента, които ще отпаднат по ред причини, които министърът не посочи. Единият компонент е свързан със зоологически градини, а другият – с влажни зони.
По отношение на третия проект министър Юлиян Попов коментира, че той е много интересен и е свързан с цифровизацията на управлението на водния ресурс. Този проект бил включен от Министерския съвет в списъка на проектите по ПВУ, които Министерството на финансите иска да оттегли. Отчасти това е свързано с факта, че още през януари, когато Министерството на околната среда и водите е уведомило Министерството на финансите, че има много сериозен проблем с този проект заради нотификацията за държавна помощ. От друга страна проблемът бил свързан с участието на държавни дружества, за които трябвало да се закупят различни устройства като водомери и т.н., не навлезе в подробности министърът на екологията.
След като дружествата разбрали, че става въпрос за някаккъв вид служебна помощ, те започнали да се оттеглят.
По повод третия проект, министърът посочи, че още през януари предшествениците му са информирали Министерския съвет, че има сериозен проблем с нотификацията за държавна помощ – трябва да се закупят устройства, водомери. След като дружествата разбират, че това няма да е чист грант, от Министерството на екологията започват да се борят да спасят проекта, който е свързан с дигитализацията на метеорологичната система, която не е никак маловажна, особено от гледна точка на случилото се в Царево при поройния дъжд.
“Ситуацията бе такава, че Министерството на финансите трябваше да отреже 1.1 млрд. за този проект, но ние защитихме неговата значимост”, обясни Попов.
