Съдебната реформа върви под пълна пара на принципа „крачка напред, две назад“. Днес родните законотворци направиха очевиден този принцип с решението си следствието да остане в прокуратурата. Това стана ясно при повторно гласуване в парламента на оспорените разпоредби в Закона за съдебната власт. С гласуването в зала бе отхвърлено предложението на „Възраждане“ за изваждането на следствието от прокуратурата.
Всъщност „Възраждане“ просто предложи нещо, което беше прието в парламента през юни 2023 година – следствието да стане независимо от държавното обвинение. Тогава както „Банкеръ“ написа, прокуратурата, която доминира в Темида, започна да се пропуква. Ставаше въпрос за това, че Националната следствена служба (НСлС) беше извадена от държавното обвинение, след като депутатите приеха на второ четене промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Тогава бе решено НСлС да се ръководи от директор, който ще назначава следователите и ще осъществява административно-организационното и методическо ръководство на структурата. Предложения за кандидатури за директор на НСлС могат да правят не по-малко от трима от членовете на Висшия съдебен съвет, както и министърът на правосъдието, прие парламентът през юни. Депутатите приеха, че се създават окръжни следствени служби към всеки областен административен център, а за София – и следствена служба „София-град“. Предложенията за отделяне на следствието от прокуратурата бяха направени от Петър Петров от „Възраждане“ между първо и второ четене.
След гласуването Бойко Рашков от „Продължаваме промяната-Демократична България“ заяви, че със сливането на следствените органи с прокуратурата през 2009 г. се е появила следствено-прокурорска система от съветски тип. „За около 14 години, като резултат, тя не показа, че е било добре решение. Затова се налага да се върнем към старо решение, с него се спазва принципът на независимостта“, заяви тогава Рашков.
След като върна следствено-прокурорската система от съветски тип, парламентът разгледа на второ четене президентското вето върху Закона за съдебната власт, с който се предвижда създаването на специален механизъм, чрез който да бъдат разследван главният прокурор или негови заместници при наличие на данни за извършвани престъпления. Промените предвиждат прокурорската колегия да назначава прокурор за разследване не само на сигнали срещу главния прокурор, но и в случаите, когато сигналът е срещу самия зам. главен прокурор.
Парламентът прие на второ четене промени в Закона за съдебната власт, с които се задължава Висшият съдебен съвет в шестмесечен срок да изгради и въведе единна система за случайно разпределение, като до тогава се прилагат действащите системи за случайно разпределение.
