Инфлацията в еврозоната е паднала до най-ниската си стойност за последните две години през септември, което предполага, че Европейската централна банка все пак е успяла да укроти инфлационния натиск с помощта на строгата диета от високи лихвени проценти, макар и с цената на забавянето на икономическия растеж. Потребителските цени на 20-е страни членки на блока на еврото са се повишили с 4.3% през този месец – най-скромно от октомври 2021-а, след 5.2% през август, показва публикуваната на 30 септември оценка на Евростат. Базовата им съставка (от която са изключени силно колебаещите се стойности на храните, енергията, алкохола и тютюна), която ЕЦБ следи изкъсо като по-добър показател за тренда, се е понижила до 4.5% от августовските 5.3% – най-сериозният спад от август 2020-а.
Тези стойности вероятно ще вдъхнат увереност на европейските централни банкери, че са повишили достатъчно лихвените проценти, за да успеят да свалят инфлацията до целевите 2% годишно до 2025-а след като пропуснаха да започнат навреме битката с инфлационния натиск, засилил се през 2021-а. Ценовият спад е повсеместен, като всички ценови категории са нараснали по-слабо, а енергийните разходи се понижават за пети пореден месец. Това предполага, че максималната лихва на този възходящ лихвен цикъл е достигната.
Отделен отчет за Германия показва, че цените на внос на страната, които по правило са водещи за потребителския индекс защото много от използваните полуфабрикати и суровини са вносни, са паднали през август най-дълбоко от ноември 1986-а на годишна база. Септемврийската инфлация е била 4.3% годишно след 6.4% през август, но все пак е двойно по-висока от целевите 2% годишно. Германските продажби на дребно пък са намалели през август, а безработицата се е увеличила през септември, което потвърждава предвижданията, че икономическият мотор на еврозоната вероятно се е запътил към втората си поредна рецесия в рамките на година.
Франция регистрира неочаквано забавяне на инфлационния натиск след като по-скромното повишение на цените на услугите и на промишлените стоки е компенсирало контролирания от държавата ръст на енергийните разходи. Индексът на потребителските цени във второто по големина стопанство на еврозоната се е увеличил с 5.6% спрямо септември 2022-а и малко по-слабо от августовския ръст от 5.7 процента.
Не навсякъде обаче инфлацията е под контрол и не само че е висока, но и продължава нагоре. Такъв е случаят с третата по размер на БВП икономика на блока на еврото Испания, където ценовият индекс е скочил до 3.2% през този месец заради високите разходи за електроенергия и горива. Испанската централна банка прогнозира по-нататъшно засилване на инфлационния натиск до 4.3% през 2024-а в резултат на “похода” на суровия петрол към 100 щ. долара за барел.
В Ирландия ценовият ръст се е ускорил до 5% годишно през септември след 4.9% през август.
Инфлацията в еврозоната достигна за кратко двуцифрена стойност през миналата есен в резултат на комбинацията от растящи енергийни разходи, следпандемични сривове в продоволствените вериги и високи правителствени разходи. В отговор ЕЦБ започна, макар и със закъснение, да качва лихвените проценти и през този месец базовата лихва достигна рекордните 4% годишно от едва минус 0.5% преди малко повече от година. Централните банкери затварят постепенно и паричното кранче след поредицата програми за монетарно стимулиране на икономиката на еврозоната. Но вероятният ефект ще е рецесия.
Засега обаче ЕЦБ се придържа към прогнозата си за икономически подем през 2024-а, отчасти заради по-високите реални трудови възнаграждения със спада на инфлацията. Което може и да не се случи по външни причини, между които и Китай, чието стопанство забавя растежа си.
