Опитът да се постави под заплаха самото съществуване на финансовия лизинг претърпя крах. Според последните данни на БНБ в края на юни вземанията по договори за финансов лизинг на леки автомобили са 2.359 млрд. лева и нарастват за година със значителните 20.9 на сто (407.4 млн. лева).
Каква беше заплахата?
В началото на 2023-та бяха приети на първо четене промени в Търговския закон. Те предвиждаха при кражба на лизингова кола направените вноски от гражданина или фирмата да им се връщат.
Мотивите на вносителя на поправките -„Възраждане”, бяха: “Сега застрахователите възстановяват сумата на собственика на автомобила, който е лизингодателят. Така, ако ползвате лизингов автомобил с клауза в договора за изкупуването му, то вие плащате застраховката и поемате риска на лизингодателя, а ако сте жертва на кражба не получавате дори сумата, която сте внесли по този лизинг като вноски и сума на самоучастие. Нещо повече, в допълнение покривате и всички други разходи на лизингодателя, а договорът се прекратява занапред”.
С края на предишния парламент обаче се занулиха и поправките, приети в силно популистката среда на негово съществуване.
И според специалиста по лизингово финансиране Борислав Тодоров, бивш съпредседател на Българската асоциация за лизинг, ако отново бъде повдигнат въпросът за връщане на направените вноски на лизингополучателя при кражба на автомобил, това трябва да стане с изцяло нова процедура. .
Тодоров каза още, че лизинговите дружества у нас вероятно ще изготвят единна позиция по въпроса.
Впрочем Комисията за финансов надзор съвсем навременно разкритикува предвидените изменения в Търговския закон в специално свое становище по законопроекта.
От там напомниха, че според Кодекса за застраховането само при частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя. Но при кражба на автомобила или тотална щета обезщетението по застраховката се изплаща на лизингодателя.
БСК също излезе с писмо, в което възрази срещу промените.
Наред с всичко друго, приетият на първо четене проектозакон противоречеше и на облигационните норми на европейското право, коментира Тодоров. По думите му корекциите поставяха “под въпрос и едно облекчение за лизингополучателите по линия на данък добавена стойност. Тук е разликата между придобиването на автомобил с банков кредит и чрез лизингова схема. Когато банката финансира купуването на кола с банков кредит, то тя иска обезпечение за ДДС, което е 20 процента. При кола на лизинг обаче държавата дава възможност ДДС да бъде разсрочен по лизинговите вноски. Ако беше приет проектът, ДДС трябваше да бъде заплащан в началото, все едно си купувате кола с кредит, което би оскъпило лизинга и би го приравнило към банковия заем“.
