Битката за кметския стол в София се очертава да бъде интересна, въпреки че до неотдавна повечето наблюдатели я смятаха за предрешена. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов наистина изненада с нестандартната кандидатура на журналиста Антон Хекимян. А реакциите в публичното пространство по традиция бяха истерични.
След първоначалния шок започна канонада от нападки, че номинацията на Хекимян и то в последния момент за кмет на София била неопровержимото доказателство за
симбиозата на медиите с политиката
и особено на БТВ с ГЕРБ. След два-три дни тези крясъци затихнаха – първо, защото това не е новина и не само у нас отдавна се говори, че свободата на медиите е фикция, а политиката и бизнесът се намесват здраво в тях. И второ, защото всеки журналист има право да смени попрището. Примери има не малко и на световната сцена. Не един и двама добри журналисти са станали успешни политици.
После започна атаката, че Хекимянq в качеството си на журналист, може и да поназнайва нещо за проблемите на столицата, но всъщност е далече от същността им и не ги владее в дълбочина. Този аргумент също издиша особено като се имат предвид останалите претенденти за кметския пост с изключение на проф. Вили Лилков.
В случая е от значение екипът,
който стои зад определения кандидат за градоначалник. Не е задължително, а и е невъзможно, той да разбира от всичко – градоустройство, кръгова икономика, канализация и т. н. Важни са хората, експертите, опитните общинари, които стоят зад гърба му. Блестящ пример в това отношение е самият Бойко Борисов. Той скочи в кметския стол от креслото на главен секретар на МВР и бъкел не знаеше и не разбираше от спецификата на общинското управление и проблемите на един голям град. Но съвсем съзнателно запази заместниците и администрацията на Стефан Софиянски поне първите две-три години, защото някой трябваше да върти общинските дела. Къде на майтап, къде на истина се разправяше, че докато Борисов рита мачлета и играе тенис, старата пушка Минко Герджиков върши цялата работа.
Учителката по руски Йорданка Фандъкова също влезе съвсем неподготвена в Столичната община, но там вече имаше изградена администрация от кадри на ГЕРБ.
Третият аргумент на критиците
на избора на Борисов за кандидат-кмет на София беше, че той нямал доверие на собствените кадри и съпартийци, затова посягал към достатъчно популярна непартийна кандидатура. В избора обаче и на проф. Габровски, и на проф. Анастас Герджиков, и на Антон Хекимян основната цел е да се привлече меката периферия от електората. Твърдите ядра са ясни, няма защо те да бъдат ухажвани и кампанията да бъде насочена към тях. Трябва да се привлекат онези, които или не гласуват, или нямат изявени политически пристрастия. А Хекимян е популярно лице от телевизионния екран, не се нуждае от специално представяне или популяризиране. Не е свързан с досегашното герберско управление на София, с неговите грешки, провали и далавери. Дори и да му бъдат задавани въпроси в този смисъл, той няма как да поеме отговорност за нищо.
И не е вярно, че номинирайки Антон Хекимян за столичен кмет, Борисов подарява София на некоалиционните си партньори. Точно обратното.
Той е решил да се бие
и да запази влиянието на ГЕРБ в общината. Ако кандидатът му не успее да седне в кметския стол, то със сигурност ще стане общински съветник – Хекимян не случайно е водач и на листата, подпрян от опитния Георги Георгиев. На тях двамата се разчита да вкарат възможно най-много съветници, така че ГЕРБ отново да има мнозинство и да държи в ръцете си кмета, който и да е той. Тоест, да се повтори сценарият от сглобката на национално ниво – изпълнителната власт е в „Продължаваме промяната” основно, но става това, което Борисов каже, подкрепен от Пеевски.
Повечето анализатори смятат, че кметът на столицата ще бъде излъчен на балотаж и той ще е между претендентите на ГЕРБ и ПП, ДБ и „Спаси София” – Антон Хекимян и Васил Терзиев. Това е най-логичния вариант, макар че изненади не са изключени. Ваня Григорова също е достатъчно популярно лице, но фактът, че е ляв кандидат не й дава много големи шансове. Все пак София продължава да е синя.
Интересно е
какво би се получило на втория тур.
Васил Терзиев като че ли няма особени възможности да привлече допълнителни гласове извън тези, които са го подкрепили на първия тур. Особено като се има предвид, че т. нар. демократична общност ще се яви разединена на тези избори. Съмнително е дали гласувалите за Вили Лилков ще го подкрепят. Терзиев не може да разчита и на електоратите на БСП, на другите леви формации, на „Възраждане”. Но е възможно част от тези хора, плюс гласувалите за други претенденти, да пуснат бюлетина за Хекимян. Всъщност характерът на тази кандидатура е прицелен в балотажа.
Така или иначе, „зарът” Хекимян е хвърлен. След месец ще видим дали е печеливш.
