Салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към края на август е близко до балансирано (минимален дефицит в размер на 51.9 млн. лв.). Това съобщават от Министерството на финансите на база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет.
Приходите, помощите и даренията по КФП
са в размер на 42.47 млрд. лв. или 61.1% от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 3.17 млрд. лв. (8.1%) спрямо отчетените към август миналата година. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 3.61 млрд. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко с 437.1 млн. лв. спрямо отчетените за същия период година по-рано.
Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 33.07 млрд. лв., което представлява 62.2% от разчетените за годината. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 2.95 млрд. лв. спрямо отчетените преди година, като формират 77.9% от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 6.76 млрд. лв. или 58.2% от разчета за 2023 година. Постъпленията от косвени данъци (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 14.32 млрд. лв. (61.2% от разчетите за годината).
Приходите от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 1.95 млрд. лв. (в т. ч. 699.6 млн. лв. целеви вноски във Фонд “Сигурност на електроенергийната система”), което представлява 73.3% от годишния разчет. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са за 10.03 млрд. лв. или 64.9% от разчета за 2023 година.
Неданъчните приходи са в размер на 7.81 млрд. лв., което представлява 70% от годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
Приходите от помощии дарения са в размер на 1.60 млрд. лева.
Разходите по КФП
(вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) към август възлизат на 42.53 млрд. лв., което е 57.4% от годишните разчети. В номинално изражение разходите нарастват спрямо същия период на миналата година с 4.92 млрд. лева. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за персонал, капиталовите разходи и други.
Нелихвените разходи са в размер на 41.03 млрд. лв., което представлява 57.9% от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 37.87 млрд. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 3.11 млрд. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 43.8 млн. лева. Лихвените плащания са за 386.3 млн. лв. (46.9% от планираните за 2023 година).
Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към края на август от централния бюджет, възлиза на 1.11 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на Евросъюза.
Размерът на фискалния резерв към края на август е 12.36 млрд. лв.,
в т.ч. 12.05 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0.31 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
