Ефективната външна политика изисква ясни цели и приоритети, формирани с консенсус в страната ни и отстоявани в един глас от дипломатическата ни общност зад граница. За реализацията на приоритетите ни е необходима пълноценна външнополитическа стратегия с конкретни механизми. Това заяви президентът Румен Радев в приветствието си към ръководителите на българските дипломатически и консулски представителства в чужбина, които се събраха в София за участие в традиционната годишна конференция на министъра на външните работи.
Президентът посочи, че българските дипломати са призвани да отстояват с достойнство и чест интересите на България по света, което в настоящата ситуация изисква особено много усилия предвид актуалните предизвикателства, сред които динамиката на геополитическите процеси, влошената среда за сигурност и силната конкуренция в икономическата област. „Това поставя големи изисквания пред дипломатическата общност да постигате целите на външната политика, заложени в нашата Конституция, за да бъдете лицето на България пред света и гласът на нашите интереси, да засилвате ролята на страната ни и да укрепвате авторитета й в съюзите, в които членуваме“, изтъкна държавният глава. Като приоритет на външната ни политика той очерта и отстояването на интересите и правата на българските общности зад граница, засилването на търговските и икономически връзки. А за постигане на тези цели е необходимо подобряването на финансовото и логистично обезпечаване на дипломатическите представителства, както и отлично подготвени служители, за да може България да защитава интересите си.
Като пример за необходимостта от ясно формулиране на приоритети и отстояването им президентът посочи, че едва след като България изведе на преден план в позицията ни за европейския път на Република Северна Македония защитата на правата на българите и като цяло на Копенхагенските критерии, европейските ни партньори са започнали да проявяват разбиране за проблемите в отношенията ни с тази страна. „Намери се добро и балансирано решение“, отбеляза Радев. И допълни, че България трябва да помогне на съседната държава да спазва европейските принципи на отношение към гражданите в страната.
В контекста на националната ни сигурност и войната в Украйна президентът отчете, че България трябва да полага активни усилия за подкрепа на всички форми на многостранно сътрудничество, водещи до незабавно прекратяване на военните действия, установяване на мир, ограничаване на разрушителните последствия и завръщане към основани на международното право отношения между държавите. Заедно с това България трябва да повишава общия си отбранителен капацитет, оперативните способности и модернизацията на Българската армия, като президентът се спря върху необходимостта България да реализира малки, но ефективни проекти, свързани със системи за наблюдение, разузнаване, комуникация, управление, координация, които да бъдат свързани в единно информационно пространство с големите проектите в процеса на модернизация. Необходими са усилията на дипломатите ни, за да изберем най-доброто въоръжение от партньорите ни и да намираме иновативни решения. Във връзка с проекта за бойни машини на пехотата той изрази очакване правителството да работи за развитието на индустриално сътрудничество, така че страната ни да участва в производството и да извършва ремонт. „България е дала пример неведнъж, че може да бъде активен член в ЕС и НАТО и е давала ясни, сериозни, конструктивни предложения, които са в интерес на общия ни отбранителен капацитет за повишаване на сигурността“, каза държавният глава, като припомни приноса на страната ни за иницииране на Ускорителя за иновации в отбранителния сектор в северноатлантическия регион.
Като основен приоритет на България президентът посочи задълбочаването на европейската ни интеграция, което обхваща пълноправното членство на страната ни в Шенген, в перспектива – в Еврозоната, както и включването ни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Държавният глава изтъкна необходимостта от активни усилия на високо дипломатическо, политическо и експертно ниво за влизането на страната ни в Шенгенското пространство, като се постигне баланс в действията в отговор на резервите, изразени от две държави членки. Президентът напомни, че за по-ефективна охрана на външната граница на ЕС България е инициирала работна група за сътрудничество и обмяна на информация с цел прекъсване и неутрализиране на международните финансови потоци, които контролират нелегалната миграция от различни точки на Европа.
„България трябва да стане член на еврозоната, когато условията за бюджетен дефицит и инфлация са реално изпълнени чрез ясни и силни икономически мерки, а не чрез административни решения и срокове“, счита Радев. Той допълни, че тази цел изисква целенасочени действия в областта на икономиката и привличане на инвестиции. Във връзка с ОИСР президентът заяви, че процесът за приемането ни се движи с добри темпове предвид започналия през юни миналата година процес на разговори с Организацията за извършване на реформи, чиято крайна цел е да подобрят качеството на образованието, здравеопазването, конкурентоспособността на страната ни, за да се повиши стандартът на живот на българските граждани.
Според държавния глава България трябва да развива потенциала си в енергийната сфера, възползвайки се от географското си положение. „България не само реши проблема с диверсификацията на енергийните ресурси, където бяхме изправени пред остра криза, но и се превърнахме във фактор, който определя и влияе на енергийната политика на региона“, счита президентът. Той открои подписаните споразумение с „Боташ“ за свободен достъп до терминалите за втечнен газ и газопреносната мрежа на Турция, както и меморандума за разбирателство с няколко държави по предложения от България проект Solidarity ring с възможност за пренос на допълнителни количества азерски газ.
Държавният глава акцентира върху значимостта на дипломатическите усилия за задълбочаване на свързаността както със съседните ни държави, така и на регионално ниво. Президентът даде за пример транспортни и енергийни проекти, които България разработва съвместно с Гърция, Турция, Сърбия.
Годишната конференция с ръководителите на задграничните представителства на България беше открита от вицепремиера и министър на външните работи Мария Габриел. Приветствие в началото отправи министър-председателят Николай Денков, а върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Жозеп Борел отправи видеообръщение към участниците.
