Европейският съюз ускорява плановете си да стане първият климатично неутрален континент. На 1 октомври влиза в сила нова политика, която ще е първата стъпка към принуждаването и на други части на света да я следват. Тя предвижда въвеждането на данък върху вноса на стоки, за чието производство се отделят големи количества въглеродни емисии, така че европейските компании, принудени да спазват стриктните климатични закони на Стария континент да не са в неравностойно положение спрямо задграничните си конкуренти. От 1 октомври стартира първата фаза на т. нар. Механизъм за въглеродна корекция по границите (CBAM), който ще изисква от вносителите от шест силно замърсяващи околната среда промишлени области да започнат да обявяват своите емисии.
“Това ще има стратегическо и финансово въздействие върху световния бизнес”, коментира Тим Фигърс от световния лидер за консултации по стратегически мениджмънт “Бостън кънсълтинг груп”. Той допълва, че “тази неделя слага началото на дълъг процес и дори някои компании да не бъдат засегнати веднага, това може да стане на по-късен етап, защото ЕС има въможност да включи още сектори”.
Механизмът вече бе подложен на критики от основните търговски партньори на общността, включително от Русия и Китай, които смятат, че той противоречи на принципите на свободната търговия. Той задълбочава и търговското напрежение между ЕС и Съединените щати, като администрацията на Джо Байдън поиска преди няколко месеца американският износ на стомана и алуминий да бъде изключен от него. След като започне приложението му обаче CBAM ще се превърне в ключов тест за възможността да бъде установена световна оценка на въглеродните емисии като част от усилията за ограничаване на затоплянето на планетата.
Втората фаза влиза в сила на 1 януари 2026-а и при нея компаниите ще трябва да плащат поетапно нарастващи налози за замърсителите, които отговарят на цените на въглеродния пазар на ЕС. По време на търговията си в края на седмицата базовият въглероден контракт на общността се котираше за грубо 82 евро за тон.
Идеята да се определи цена на емисиите на европейската граница се лансира повече от две десетилетия, но едва в началото на тази година Брюксел прие закон, изискващ и данък като част от амбициозния си зелен пакет. ЕС е заложил като задължителна цел да редуцира парниковите газове с поне 55% през това десетилетие спрямо отчетеното равнище през 1990-а и да постигне климатичен “неутралитет” до средата на века.
Дори фазата на преход на граничния механизъм, преди каквото и да било данъчно облагане, ще принуди производителите на държавите износителки да се отнасят с по-голяма отговорност към въглеродните си отпечатъци, посочват експерти от бранша. Първо, защото техните стоки ще са по-ниско конкурентни, ако не редуцират емисиите. И второ, защото перспективата да плащат цената на въглерода в ЕС ще им послужи като стимул да инвестират в декарбонизацията на производството си. Това би довело и до промяна на търговските модели: продукцията, свързана с по-активното отделяне на замърсители, ще се продава по-трудно на европейския пазар, така че производителите ще трябва да търсят трети страни за реализиране на износа си без мита.
Налогът би могъл да се отмени частично, ако е бил платен въглероден данък в държавата, където са произведени стоките, което ще насърчи допълнително другите държави да въведат собствени зелени поитики. Подобна конфигурация предотвратява и варианта европейският план да бъде окачествен като незаконно мито по смисъла на регулациите на Световната търговска организация.
Оттук нататък ЕС ще трябва да положи огромни усилия, за да гарантира гладката работа на механизма – от създаването на надлежен надзор в държавите членки на общността до въвеждането на по-детайлни технически правила. Очакват се също и правни атаки в СТО и разправии с търговските партньори.
По оценка на лобисти на белгийския химически сектор, CBAM е “огромен административен товар за вносителите в ЕС”. Те допълват, че компаниите имат “много въпроси” по отношение на начините, по които ще бъде защитен износа им.
Природозащитници и икономисти, между които и Нобеловият лауреат Уйлям Нордхаус, отдавна призовават за оценка на въглерода, защото тя би позволила на държавите да се обединят в своеобразен “въглероден клуб”, за да елиминират проблема на “волните ездачи” (субекти, които се възползват от обществени ресурси като плащат по-малко или изобщо не внасят своя дял) за сметка на другите нации. Германия вече е представила собствена идея за подобен съюз заедно с Г-7.
Механизмът може да даде тласък и на зараждащите се въглеродни пазари в други държави, подобно на китайския, и да ги окуражи да последват идеята.
По данни на Европейската комисия, през 2021-а десетте най-големи замърсители на планетата са били, както следва: Китай с 32.9% от глобалните емисии на въглероден двуокис, САЩ – с 12.6%, 27-членният ЕС – със 7.3%, Индия – със 7%, Русия – 5.1%, Япония – 2.9%, Иран – 1.9%, Германия – 1.8%, Южна Корея – 1.7% и Индонезия – 1.6 процента.
