Клика от монополни играчи самоуби българското земеделие при договарянето на членството на България в ЕС. Говорим за хора с дебели досиета в следствие и прокуратура, които висят и до ден днешен на бесилото на управляваща партия.
Протестите на зърнопроизводителите не показаха, че държавата е визионер и помирител. Ролята на държавата е да задава голямата картина по отношение на продоволствената сигурност, която е част от националната. Политическите кабинети не знаят къде искат да заведат България. Няма подходящ вятър за кораб без посока
Г-н Христанов, какво остава под чертата на бурно избухналия и кротко стихналия бунт на зърнарите, какво не разбра обществото?
– Ако позволите ще ви задам един контравъпрос. От това, което видяхте в медиите и социалните мрежи, останахте ли с впечатление, че българите се гордеем със земеделието си или не?
Вижте първа част от интервюто с Иван Христанов:
Като погледнем към трапезата си, не намираме много причини за гордост от родното земеделие. Както не виждам и ясни поводи да определим инициаторите на протеста като патриоти на българския обществен интерес.
– Започнахте с фундаментален въпрос. И сте единственият, който задава този въпрос, откакто започна протеста. И той е: какво остава под чертата. Под чертата остава това, че ние не се гордеем с българската земя и нейните плодове, не се гордеем с българското земеделие и неговите дейци – земеделците, не се гордеем и с българската селскостопанска наука. Тази война на България срещу България придоби още по ожесточени и крайни форми. В САЩ също има субсидии – когато имат свръхпроизводство на сирене, държавата го изкупува, складира го в специални пещери, държи го година-две, след което го изнася към Третия свят, за да попълва хуманитарни резерви. Тези запаси са буфер, който позволява на родните им фермери да оцелеят във времена, в които флуктуациите на пазара могат да ги погребат.
Каква трябва да е ролята на държавата в ЕС в 20-те години на 21 век по отношение на земеделието – да бъде регулатор, да бъде медиатор или страничен наблюдател на свободния пазар?
– ЕС има една основна политика и тя е в неговите рамки земеделието да оцелява и процъфтява. То е като при армията: ако нямаш своя, служиш на чужда. Ако нямаш собствено земеделие, служиш на чуждо. В конкетния случай с протестите, ние не видяхме ролята на държавата като визионер и помирител. И това много ни липсва. Ролята на държавата е да задава голямата картина по отношение на продоволствената сигурност, която е част от националната сигурност. Земята и трапезата са елементи на националната идентичност и гордост.
По време на протестите възникнаха мимолетни дебати около състоянието и качеството на стратегическия план за развитието на българското земеделие. Като бивш зам. министър на земеделието как оценявате стратегиите на ведомството?
– Когато при приемането ни в ЕС сектор „Земеделие“ се договаря, от българска страна участват няколко няколко ноторно известни и до ден-днешен браншовици, свързани с водещата в момента парламентарна партия. В процеса на договаряне те са саботирали българските интереси и са ликвидирали цели подсектори от земеделието, за да се случат „техните“ неща. Накратко, използвали са договарянето, за да унищожат конкуренцията си и да станат възможно най-монополните играчи на българския пазар. Това са хора от сектора на преработката. Противно на митологемата, че ЕС иска да унищожи българското земеделие, преговарящите от страна на Брюксел многократно са съветвали, че тези стъпки не са добри за нас и не бива да ги правим. Но българските преговарящи са ги правили, въпреки всичко, защото на тях така им е натискан бутона.
Дали не говорите, за станалите широко популярни трийсетина семейства с огромни печалби в земеделието?
– Не, тези трийсетина семейства са в зървопроизводството. Аз говоря и за други сектори, за конкретни лица. Те са самоубили България, като са пожелали да бъдат едноокия в царството на слепците. Без да ги интересува, че цял народ страда заради тях. По тази схема са унищожени огромен брой малки и средни мандри, това е и причината в момента да нямаме сериозни мощности за транжиране и заготовки на месо. Същото е и в сектор плодове и зеленчуци. Говорим за хора, които имат дебели досиета в следствие и прокуратера за злоупатреби с родни и евросубсидии, които висят и до ден днешен на бесилото на управляваща партия. По зададена команда те купуват гласове в ройоните, в които работят. Ето тази структурна олигархия е съсипала всичко в земеделието. Днешните редакции на стратегическия план са писани от същите хора.
Имат ли имена тези хора или са анонимки, както и цялото ни задкулисие?
– Имат имена, нерядко излизат в медиите, когато мога да ги осветлявам, го правя, подавал съм сигнали в прокуратура и европрокуратура. Но в конкретния момент бих искал да не споменавам имена, защото утре имам поредното дело срещу мафията и е добре да затворя едни дела, преди да си отворя други. Изводът е да не очакваме нищо добро от сегашните редакции на стратегическия план в земеделието.
Вижте втора част от интервюто с Иван Христанов:
В кои сектори на земеделието върлува тази клика?
– Различни. В животновъдството, зърнените култури. Говорим за по 1-2 души от сектор. Тези хора са спечелили презрението на целите сектори, в които работят. Всички ги знаят кои са, всички ги знаят какви са и всички знаят, че страдат заради тях. Но не се чувстват достатъчно силни, за да им се противопоставят. Когато този човек спре последния си модел БМВ пред министерството и влезе вътре със собствен пропуск, той отива директно в кабинета на министъра Х, хваща го за ухото и го завежда в дирекция ПРСР. Там заповядва на хората да направят това и това. И министърът Х се разпорежда това и това да се направи. Ако колегите споделят на г-н министъра Х, че това е незаконно, той отвръща, че няма значение.
И това се случва през 20-те години на 21 век в държава членка на ЕС?
– Това не просто се случва, това е едно от трите обяснения за голямата катастрофа на българската земя, българското земеделие, националната ни сигурност. Второто са корупцията и схемите, нерядко правени от същите хора и третото е тоталната липса на визия. Политическите кабинети не знаят къде искат да заведат България. Няма подходящ вятър за кораб без посока – накъдето и да го духне, вятърът е все лош.
Когато официалните печалби са от 20-30%, при нормални за ЕС от 4-5%, как да очакваме някои наши земеделци да променят своето мислене към преструктуриране на аграрния сектор?
– Ние сме в ЕС и субсидиите са факт. Българското земеделие получава една от най-ниските субсидии и това също е факт. Работата ни като политици е да насочим субсидиите към секторите, които отново трябва да станат интересни за България. Да се отглеждат само зърнени култури очевидно е лош избор. Ако тези, които имаха зърно и в момента не могат да го продадат, бяха инвестирали и в други сектори на земеделието, сега щяха да имат много по-диверсифициран портфейл от дейности. Най-големият зърнопроизводител в Централна Северна България също така е и най-големият зеленчукопроизводител в района. И когато му падне зърното, му скачат зеленчуците. И обратното. Това е чудесен пример за земеделска диверсификация.
Защо едрите ни зърнопроизводители не реинвестират печалбите си в преработвателна промишленост? Почти целият асортимент на макаронени изделия на българския пазар е от внос, а голяма част от родното зърно отива за износ. Не е ли парадокс това?
– Пастата се прави от грис. У нас също се правят спагети, но с вносна суровина. Ние сме в абсурдната ситуация да внасяме суровина, която можем да произведем сами. Преди 2-3 дни говорих с проф. Шабан, който консултира производители на домати от полето. Той говори за добиви от декар между 6 и 10 т. Направете сметка каква е разликата с отглеждането на пшеница – десетки пъти. Ако и производствените мощности за преработщка са в България, ние можем да бъдем сред значимите производители на доматено пюре, например.
Има ли шансове България да се върне обратно на „собствения“ си пазар на зеленчуци, плодове и преработката им?
– Изобщо не е вярно това, което се насажда от псевдопатриотични организации – че ЕС норочно ни пречи и искал да ни унищожи. Имам много задълбочен поглед върху вътрешноевропейския пазар и мога да гарантирам, че в Европа има глад за български продукти. След 30 г. систематично унищожаване на животновъдство, овощарство, оранжерии, поливно земеделие, след загубата на пазарните позиции, въпреки всичко големите европейски вериги с хиляди магазини и стотици милиони клиенти идват в България и искат да изкупуват българска продукция. Проблемът продължава да е, че секторът у нас е прекалено малък и те не могат да консолидират тези огромни обеми, които им трябват. Например България може да продава между 500 000 и 1.5 млн. тона продукция само на немскоговорящия пазар. В момента не го правим. Но след 10 г. България може да е превърнала земеделието си в огромна икономическа сила. Сила, която диктува правилата в ЕС.
