Уж всички много ни е грижа за демокрацията, но като видим протестиращи, без значение от коя обществена или политическа група са, особено ако блокират път, по който преминаваме, започва тежка драма. В случая с протестиращите миньори и енергетици то не бяха упреци: „Никой не е длъжен да им търси работа!“, „Откъде накъде ще им дават 36 заплати?“, „На мен защо никой не ми търси работа?“ и т.н. Само че правото на протест е част от демокрацията, колкото и да не ни харесва, както и изборите.
Протести и шествия липсват само в авторитарните държави, където хората са длъжни да приемат всичко, каквото се спусне отгоре. Е, придвижването по време на протести е по-трудно, но се предполага, че това е борба за права, а тя е по-важна от загубените минути в търсене на заобиколни маршрути. Другата масово тиражирана глупост, с която се “посреща” всеки протест, е, че
недоволните са платени и манипулирани.
Не че понякога не е така, но всеки път да е едно и също вече 34 години…
Междувременно, в понеделник (2 октомври), миньорите от блокадата на магистрала “Тракия” заявиха, че продължават да очакват премиера Николай Денков на място за преговори. Нямайки как властта да посети едновременно всички протестни огнища, организаторите на “всенародното недоволство” бяха поканени на разговори в Министерски съвет, но те “върнаха жеста” и не се отзоваха.
Николай Премиерът Денков посочи, че териториалните планове ще помогнат на работещите и с протестите те саботират своето бъдеще. Ако плановете бъдат изтеглени,
ще загубим 4 милиарда лева,
предназначени за рекултивация и реиндустриализация на въглищните региони.
Според протестиращите, България не разполага с достатъчно мощности, които да заменят тока от централите, и енергийната система на страната ще изпадне в колапс. Протестиращите се заканиха да продължат блокадите, докато не бъдат удовлетворени исканията им – ясни гаранции за запазване на работните места.
Енергийният министър Румен Радев съобщи в събота, че до края на декември в плановете ще се правят уточнения и че
всеки енергетик и миньор ще бъде подкрепен от държавата
в избора си дали да се преквалифицира, или да напусне системата. Това обаче явно не успокоява протестиращите, които знаят, че обещаването не е като изпълнението.
По-големият проблем е, че двете страни говорят на различни езици. Денков казва, че териториалните планове за справедлив преход на Стара Загора, Кюстендил и Перник няма да бъдат изтеглени, а обезщетението от 36 заплати на всеки служител от въглищните централи, който иска да напусне работа, не е сигурно. Протестиращите искат сигурни гаранции.
В крайна сметка и двете страни имат право – правителството, което е на власт съвсем отскоро, не е виновно за енергийните ни батаци, трупани и забатачвани най-малко от три десетилетия. То не носи никаква отговорност и за още един факт – промиването на мозъци в полза на въглищното лоби
чрез мантрата “От кюмюро по-убаво и по-евтино нема!”
Миньорите пък не са виновни, че досега не е взето никакво решение както за съдбата им (става дума за тях като работници и за семействата, които преживяват със заплатите им), така и за икономиките на трите региона.
Освен празни приказки, че ще развиваме зелена икономика, която ще отвори хиляди работни места, но без конкретен план как точно ще се случи това, нищо не сме чули. Жертва на безхаберието и празните приказки са както миньорите, така и Денков, който хем иска да спаси парите от Брюксел, хем да потуши социалните вълнения.
“Ако не бяхме предали плановете или ги оттеглим сега, губим средствата и няма за какво да си говорим. Това ще бъде престъпление към техните и нашите деца. Ако изпуснем този шанс, това ще бъде огромен удар точно върху протестиращите хора. Ние се опитваме да им помогнем. Най-лесно е да ги оттеглим плановете, но това означава, че регионите ще останат без тези пари, които ще се ползват за рекултивация. Ние работим за тези региони, а протестиращите работят срещу себе си на практика”, каза Денков в неделя и призова партиите да не злоупотребяват със страховете на енергетиците и миньорите в кампанията си за местни избори.
Във форумите в интернет има доста призиви
Николай Денков да постъпи като Маргарет Тачър,
която се наложи над британските миньори и смаза синдикатите. Те обаче сравняват несравними ситуации.
При встъпването си в длъжност през 1979 г., Маргарет Тачър поема държавата в ужасно състояние, защото след Втората световна война Великобритания се превръща в експериментална лаборатория за смесване на социализъм и капитализъм. В резултат на това са национализирани здравната система, стоманодобивната индустрия, въгледобивът, части от търговията на дребно, хотели и дори туристически бюра, а синдикатите са били всесилни. Докато нас нито ни грози национализация, нито пък синдикатите ни някога са били фактор работодателите да правят каквото си искат.
На 10 март 1984 г.
180 000 британски миньори започват стачка,
след като Националният въгледобивен съвет закрива 20 нерентабилни мини. Тя продължава една година и завършва с победа на Тачър, която се оказва непримирима на тема “Наливане на бюджетни пари в работещите на загуба мини!”
Като алтернатива тя предлага интензивно разработване на други енергийни източници – атомни централи и добив на петрол в Северно море. Резултатът за миньорите беше трагичен, защото много от тях останаха безработни до смъртта си. И когато през 2013 г. Маргарет Тачър почина, противниците ѝ организираха истински улични празненства. Факт, който не попречи Тачър остане в историята като един от най-успешните лидери на Свободния свят, върнала родината си в семейството на най-развитите държави. И, понеже от 10 ноември 1989 г. насам
подобен размах и мащаб сред нашите управляващи
винаги е бил и ще бъде (поне още известно време) остро дефицитна “стока”, сравнението става… още по-нелепо.
В крайна сметка и правителството, и миньорите са жертви на дългогодишно безхаберие, но едва сега то започна да придобива конкретни финансови параметри. На първо място – 4-те милиарда, които или ще получим (ако изпълним задълженията си), или ще загубим (ако продължим да се правим на интересни и патриотарски настроени).
Друг е въпроса дали тези пари наистина ще бъдат инвестирани в справедливия преход на трите въглищни района, или отново тези милиарди ще бъдат усвоени само на хартия – ето за това трябва да са нащрек синдикатите, миньорите и енергетиците. И то толкоз нащрек, че отсега да дишат във вратовете на управляващите и да следят за какво се харчат дори жълтите евростотинки.