Един от най-впечатляващите феномени на „ерата на сглобката“ е бързата и генерална промяна в положението и поведението на Делян Пеевски. Човекът, който бе причина за поставянето на сакралния за градската десница въпрос „Кой?!“, десет години по-късно й наложи унизителния отговор: „Свой!“. Врагът стана съюзник, низвергнатият бе прегърнат и дори целунат страстно, така както на времето се целуваха Брежнев и Хонекер.
Политическият резултат е ясен: целият процес, започнал през 2014 г. с протестите „ДАНС with me“ и завършил през 2020 г. с дебаркирането на плажа в Росенец, бе изпратен на бунището на българската история. Твърде вероятно, заедно с главните герои на протестърското движение.
Прегръдката на върхушката на ПП/ДБ с Пеевски и Борисов е несъмнено най-унизителното преживяване, което би могло да бъде поднесено на техните твърди избиратели. (Донякъде е съизмеримо само с издигането на Терзиев за кандидат-кмет на София.)
Тук не помагат никакви клетви
за спасяването на евроатлантическата ориентация на страната, за гарантиране на стабилността или за осигуряване на потоците от европари (към чии джобове е друг въпрос). Срамът на измамените привърженици прераства в гняв успоредно с липсата на обещаните резултати от функционирането на сглобката и скоро ръководителите на прогресивните градски сили ще трябва да платят цената.
Тази драма обаче се превърна във фонов сюжет. Пеевски не просто бе припознат от Иванов, Атанасов, Петков и Василев за пълноценен и необходим партньор в конституционната и законодателната дейност. От известно време той пое функциите на говорител на сглобката, критик на правителството, а през последните седмици на нарастващи протести стана нещо като Жуков, военачалник, поел спасяването на положението на критичните участъци на фронта на „добрите сили“. Ако перифразираме крилатата мисъл на най-облия от всички председатели на парламента, „каквото каже Пеевски, това става“. И това въпреки факта, че говорим за лице, оставащо в свещения за всеки евроатлантик списък „Магнитски“.
След продължителния период, през който Пеевски не просто избягваше всякаква публичност, а се криеше (в прекия и преносен смисъл), за броени месеци той се превърна в
звезда на политическата авансцена.
Още преди конструирането на сглобката направи впечатление, че от името на ДПС изявления прави Пеевски, а Карадайъ стои до него и кима с глава. По-късно формалният лидер на движението въобще отпадна от миманса и се отдаде на предизборни обиколки. Други дежурни говорители като Йордан Цонев изцяло изчезнаха от пейзажа. Очевидно намерението бе нищо да не смущава излъчването на истините от последна инстанция.
Но впечатляващата фаза на метаморфозата настъпи заедно с излюпването на сглобката. Ключовото участие на ДПС трябваше да бъде легитимирано през конституционното ала-бала, но и да бъде персонализирано – чрез включването на Пеевски като специалист по конституционните въпроси. Впрочем, ако отчитаме коментираното влияние на въпросния човек върху съдебната система, той наистина може да бъде много полезен при нейното реформиране. (В смисъла на крилатата фраза от „Гепардът“ – да направим дълбоки промени, за да остане всичко по старому.)
По-нататък
еволюцията се превърна в революция.
От името на сглобката Пеевски обявява графика на законодателната дейност, Христо Иванов мълчи като комунист на разпит, само Кирил Петков продължи обичайното си бръщолевене. Но на него по принцип е простено – за индивидите с подобно ниво на развитие се знае, че „нямат спирачки“. А когато кръжокът „Млад управленец“, подвизаващ се като Министерски съвет на Р България, започна да генерира криза след криза, стана ясно „кой кара влака“.
Именно Пеевски посочва в какво правителството е сбъркало, как и кога да оправи гафовете си и напомня, че всички важни въпроси се решават в парламента. Така бе при избухването и потушаването на кризата с протестите на земеделските производители, така става и сега при ескалиращите протести на енергетиците и миньорите. Последната стъпка бе рязката критика към некоронования цар на правителството – де факто премиера Асен Василев, да си опича акъла, като говори за данъци.
Именно Пеевски обявява окончателната присъда над
поредната законодателна глупост
на ПП/ДБ. Наистина, тук разпределението на ролите между него и Борисов е перфектно. Борисов заявява, че това или онова не е приемливо (точно сега или точно така), Пеевски обобщава, че няма необходимата подкрепа и няма да мине. Не че ДПС и той са против, но просто няма как.
Големият спор е защо му е на Пеевски всичко това и как ще завърши метаморфозата. Някои смятат, че това е начинът да бъде „изпран“ пред ПосолствоТО и освободен от някои неприятни ефекти на „намагнитизирането“. Други му предричат бъдеще на лидер на ДПС в спряганата перспектива на „българизиране“ на партията. Трети дори съзират заявка за ролята на премиер в един предстоящ усъвършенстван вариант на сглобката. Наблюдатели с по-скромно въображение се задоволяват с констатацията, че Пеевски просто си доставя удоволствие, гаврейки се със своите душмани от ПП/ДБ и техните избиратели.
Независимо от различията във версиите, разпространено е мнението, че такъв стремителен възход обикновено не е за добро (вкл. за изгряващата политическа звезда). Независимо от неистовите усилия на дежурните ибрикчии, готови да плакнат всекиго срещу съответно стимулиране, медийното изпиране не гарантира обществена търпимост, да не говорим за одобрение. Вярно е, че в този парламент са възможни всякакви рекомбинации от типа на сглобката, но управление, доминирано под една или друга форма от ДПС (каквото е посланието в поведението на Пеевски), би било прекалено
голям и горчив хап за обществото.
Особено при катастрофално ниското доверие към парламента и очертаващата се крайно трудна за управление ситуация в страната.
Има вариант да става дума за намерения за една по-широка „некоалиция“ (включваща дори части от ПП/ДБ) след евентуални предсрочни избори, но това вече е въпрос на сложни вероятности. Защото не е изключено на политическата сцена да се появи нов актьор, който сериозно да размести пластовете.
В крайна сметка, както се казва, човек предполага, Господ разполага. Дори човекът да се казва Делян Пеевски.
