До 9 октомври в Стокхолм се обявяват носителите на Нобеловите награди за физиология и медицина, физика, химия, литература, Наградата за мир и Наградата на Шведската държавна банка за икономика, посветена на паметта на Алфред Нобел и Осло.
Факти за лауреатите
Между 1901 и 2022 г. наградите са присъдени 615 пъти. Като се вземат предвид някои лауреати, които са награждавани повече от веднъж, в момента в списъка има 954 души и 27 организации (според официалния уебсайт; без повторните награди – 959 души и 30 организации). Сред получателите 61 са жени. Сред лауреатите са 28 руски и съветски учени, писатели и обществено-политически дейци (включително получили образование у нас и впоследствие приели друго гражданство).
Средната възраст на получателите е 60 години. Най-младият носител на наградата беше 17-годишната правозащитничка от Пакистан Малала Юсафзай, която получи наградата за мир през 2014 г. (преди нея беше 25-годишният английски физик Лорънс Брег, удостоен с наградата през 1915 г.). Най-възрастният носител е американският учен Джон Гуденау, който получи наградата по химия през 2019 г. на 97 години (почина през 2023 г.). Най-възрастният жив носител на наградата е японско-американският климатолог Сюкуро Манаби, лауреат на наградата по физика за 2021 г. (получена на 90-годишна възраст).
Няколко души са носители на наградата два пъти. Мария Кюри получава наградата за физика (1903) и наградата за химия (1911), Линус Полинг получава наградата за химия (1954) и наградата за мир (1962). Джон Бардийн получава наградата за физика два пъти – през 1956 г. и 1972 г., Фредерик Сангер печели наградата за химия два пъти – през 1958 г. и 1980 г., а Бари Шарплес получава наградата за химия през 2001 г. и 2022 година. Международният комитет на Червения кръст е удостоен с наградата за мир през 1917, 1944 и 1963 г., а Върховният комисариат на ООН за бежанците през 1954 г. и 1981 година.
Сред нобеловите лауреати има много роднини, включително шест семейни двойки: Мария и Пиер Кюри (1903 г., физика), Ирен Жолио-Кюри и Фредерик Жолио (1935 г., химия), Герти и Карл Кори (1947 г., физиология и медицина), Гунар Мирдал (1974 г., икономика) и Алва Мирдал (1982 г., награда за мир), Мей-Брит и Едвард Мозер (2014 г., физиология и медицина), Естер Дюфло и Абхиджит Банерджи (2019 г., икономика). Шест пъти наградите бяха спечелени от бащи и синове, включително физиците Нилс и Ааге Бор (1922 и 1975 г.). Освен това братята Ян Тинберген (1969 г., икономика) и Николаас Тинберген (1973 г., медицина) получиха наградата.
Как лауреатите са използвали паричната част от наградите
По традиция лауреатите даряват парични награди за развитието на науката или за благотворителност. Въпреки това уебсайтът на Нобеловите награди предоставя факти за използването на награди за други цели. Например Алберт Айнщайн, който получава награда по физика през 1921 г., превежда паричната част от нея, за да издържа първата си съпруга Милева Марич и двама синове. Иван Бунин изразходва литературната награда за 1933 г. за социални събития и подпомагане на руските емигранти във Франция. Носителите на наградата по химия за 1993 г. – американецът Филип Шарп и британецът Ричард Робъртс, използваха средствата съответно за закупуване на стара къща и изграждане на игрище за крикет. Британският биохимик Пол Нърс, награден през 2001 г., инвестира част от средствата в надграждане на своя мотоциклет. Турският писател Орхан Памук, удостоен с наградата през 2006 г., откри музей в Истанбул, който показва предмети от ежедневието на страната през втората половина на ХХ век.
Отказ от награди
Някои лауреати отказаха наградите. Сред тях са немските учени Рихард Кун (1938 г., химия), Адолф Бутенанд и Герхард Домагк (1939 г., химия и физиология и медицина), които са били принудени да предприемат такава стъпка, тъй като приемането на Нобелови награди е било забранено в нацистка Германия. И тримата успяха да получат дипломи и медали след края на Втората световна война.
През 1958 г. Борис Пастернак отказва наградата за литература под натиска на властите. СССР смята неговия роман „Доктор Живаго“, издаден в чужбина, за „идеологически вреден“. Медалът и дипломата са връчени на сина му в Стокхолм през декември 1989 година. Френският писател и философ Жан-Пол Сартр също отказва наградата за литература (1964). В официално писмо до Нобеловия комитет Сартр мотивира решението си с „лични причини“ (той последователно отказва всички официални награди). Виетнамският политик (представител на Северен Виетнам) Le Duc Tho, който беше удостоен с наградата за мир през 1973 г. заедно с Хенри Кисинджър за усилията им да договорят споразумение за възстановяване на мира във Виетнам, не прие наградата, тъй като военните действия в страната продължаваха, когато беше отличен.
Посмъртни награди
Известни са случаи на присъждане на Нобелови награди посмъртно. През 1931 г. наградата за литература е присъдена на Ерик Карлфелд (Швеция; починал през април 1931 г.), а през 1961 г. наградата за мир е присъдена на генералния секретар на ООН Даг Хамаршелд (Швеция), който загива в самолетна катастрофа през септември 1961 година. През 1974 г. Нобеловата фондация забранява посмъртните награди. През 2011 г. канадският професор Ралф Стайнман, който почина на 30 септември същата година, беше сред лауреатите на наградата за медицина. Нобеловата фондация го остави в списъка на лауреатите, тъй като смъртта му стана известна след решението за присъждането на наградата.
Учредяване на награди
Наградите по физика, химия, физиология и медицина, литература, както и Наградата за мир, са учредени от шведския изобретател и индустриалец Алфред Бернхард Нобел (1833-1896). През 1895 г. той прави завещание, според което приходите от капитала му трябва да се разделят на пет равни части всяка година и да се разпределят под формата на бонуси. Тези награди се присъждат от 1901 година.
През 1968 г. Държавната банка на Швеция, по случай своята 300-годишнина, основава своя собствена награда за икономика в памет на Алфред Нобел. Присъжда се от 1969 г. заедно с Нобеловите награди, но се финансира от Държавната банка на Швеция.
Общият административен орган за наградите е Нобеловата фондация, създадена през 1900 г. (разположена в Стокхолм). През 2021 г. стойността на нейните активи беше 5.8 милиарда шведски крони (приблизително 525 милиарда долара; към момента на основаването – 31 милиона крони).
Паричната част от наградата през 2023 г. е 11 милиона шведски крони (малко над 1 милион долара). Ако лауреатът не може да получи парите по някаква причина в рамките на една година, те остават на разположение на Фондацията. Освен паричен чек, лауреатът се награждава с диплом и златен медал. Текстът на дипломите е стандартен, но външният вид се променя, тъй като е разработен от различни художници. На лицевата страна на всички наградни медали има портрет на Алфред Нобел. Дизайнът на обратната страна на всеки награден медал е индивидуален. Медалите са ръчно изработени от 18-каратово злато в шведския и норвежкия монетен двор.