Рублата падна отново в близост до 100 за един щ. долар

Руската валута се обезцени отново до почти 100 рубли за един щ. долар и дори проби за кратко това важно психологическо за руските потребители и за Кремъл ниво след като последните усилия на руските парични стратези не успяха да спрат стремителния й спад. Тя загуби 0.5% от пазарната си оценка към зелените пари – до 100.255 рубли за един долар преди да компенсира част от загубите до 99.43 рубли за долар в 12.50 ч българско време. Този срив върна руската валута обратно на прага, предизвикал спешно увеличение на лихвените проценти през август, както и бурни дискусии за въвеждането на мерки за евентуален капиталов контрол, които да засилят рублата. Противоречията между Кремъл и “Банк России” за възможния най-добър начин за подкрепа на националната парична единица пък подгряват от седмици общественото внимание.

Председателката на Руската централна банка Елвира Набюлина предупреди да не се използват административни мерки за засилване на валутния курс и вместо тях да се разчита на паричната политика. Институцията повиши базовата си лихва до 12% от 8.5% на извънредно съвещание през август след като руската валута премина границата от 100 рубли за един щ. долар, а през миналия месец добави още 100 базови пункта – до 13 процента.

Августовското лихвено повишение е най-голямото след руската инвазия в Украйна през февруари 2022-а. И макар че досега оказва слаб ефект, руската парична единица е щяла да бъде много по-слаба без него, заяви Набюлина на Московския финансов форум през миналата седмица. “Банк России” съобщи също през август, че ще се въздържа от покупки на чуждестранна валута до края на годината.

Рублата обаче продължи да пада, защото търсенето на твърда валута в Русия расте заради възстановяването на вноса точно когато националното стопанство е подложено на международни санкции заради войната. Същевременно, основните руски износители, които са най-големите източници на чуждестранни валутни постъпления, регистрират сериозен спад на задграничните средства.

До сега правителството ограничаваше мерките, насочени към отслабване на натиска върху рублата, до препоръки към износителите да предоставят по-голяма част от потсъпленията си в чуждестранни парични единици без да ги правят задължителни.

Министерството на финансите пък настоява за по-стриктен капиталов контрол, но отстъпи под натиска на доводите на “Банк России”. Министърът на икономиката Максим Решетников пък предлага да се раздели валутния пазар по примера на Китай, който има национален и задграничен валутен курс на юана – идея, която Набюлина критикува категорично.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст