Спорът чия собственост е Руската църква в София, не стихва и се наложи да бъдат изровени документи от преди сто години. След седмица упражнения по реторика и словоблудство, най-сетне във вторник (3 октомври) Светият Синод на Българската православна църква реши да обсъди въпроса за статута и собствеността на Руската църква на специално заседание, след което да излезе с официална позиция.
Сагата започна на 21 септември, когато трима свещеници от руската църковна мисия в столицата бяха експулсирани от България с аргумента, че представляват заплаха за националната сигурност. Става дума за игуменът на мисията – архимандрит Васиан, секретарят – протойерей Евгений и един редови служител на храма.
От руска страна последва светкавичен удар –
църквата беше затворена, а декоративната порта – заключена с катинар.
Вместо по официален ред, посланик Елеонора Митрофанова и говорителката на външното министерство Мария Захарова огласиха този акт чрез социалните мрежи.
Московската патриаршия разпространи изявление, в което се казва, че “Руската православна църква категорично протестира срещу необоснованото изгонване на нейни представители от България”.
А чиновничката Захарова дори заплаши с отмъщение, пишейки пост във Фейсбук, че “изгонването на свещеници на Руската православна църква представлява действие, насочено към прекъсване на отношенията между руската и българската православна църква и братските връзки между народите на двете държави”.
След демонстративното затваряне на храма,
патриарх Неофит назначи свещеници,
които да извършват обичайните богослужения, а Синода информира московския патриарх Кирил. Това решение предизвика спор – чия собственост е църквата и кой има право да се разпорежда с нея.
Москва твърди, че това е “енория на Руската църква и само Московският патриарх може да назначава там свещеници”, докато мнозинството от българските свещеници, сред които и русенския митрополит Наум настояват, че храмът не бива да се смята за руски. Те се позоват на решение на Руската църква от 1952 г., според което “всички други руски православни енории, манастири и клир в България, преминават в юрисдикция и владение на Българската православна църква”.
Наскоро доц. Костадин Нушев от Богословския факултет на Софийския университет “Свети Климент Охридски” разказа в ефира на БНР историята на Руската църква “Свети Николай Чудотворец”.
Точно преди 100 години, с решение на Академичния съвет на Софийския университет, е създаден Факултетен съвет и са
назначени първите професори в Богословския факултет.
По онова време у нас са пристигнали руски емигранти, бягащи от “червения терор” след болшевишката революция от 1917 г. и познати у нас като белогвардейци. Някои от тях са назначени за професори, представители на духовните академии в Киев и Санкт Петербург. Сред тях е отец Георги Шавелски, назначен за свещеник в Руската църква “Свети Николай”, която до този момент е със статут на параклис към руската легация.
През 1936 г. по изрично настояване на съветското правителство и
лично на “вожда и учителя на световния пролетариат” другаря Сталин,
този храм е предоставен на българската държава. Цената, която България трябва да плати, е изгонване на “белогвардейците” от руската църква.
Българската държава поема собствеността върху църквата и я предоставя на Българската православна църква (БПЦ). А на изгонените руски свещеници, софийският митрополит Стефан предоставя друг храм – “Свети Николай” на улица “Калоян” (между хотел “Рила” и бившия “Кореком”).
В интервю за прокремълската телевизия “Россия 24”, експулсираният митрополит Васиан обяснява, че храмът е затворен, защото не е имал време да повери богослужението на никого. Това разпространиха и от руското посолство. Оттам обясняват, че
констативен нотариален акт за собственост върху Руската църква
е издаден на Руското посолство в София по искане на руския посланик през 1997 година.
Нотариусът, съставил и подписал акта, посочва, че “на основание на приложените към молбата на посланика на посолството на Руската федерация в България писмени доказателства съставя този нотариален акт, с който признава Посолството на Руската федерация за собственик по дарение на земята, строителство на църквата “Св. Николай Чудотворец” и правоприемство от Руското Царско дипломатическо агентство”.
Много тъжно и грозно е да се спори върху собствеността върху храмове, още по-тъжно и по-грозно е, когато
тези спорове се водят на фона на заключени врати и висящи катинари.
Без значение какво ще е решението на Светия синод, то ще обтегне още повече отношенията между България и Русия и ще отдалечи времето на тяхното притопляне. Също е без значение и кой точно е собственик, след като заключва храмовете и пъди християните от тях.
Църквите са духовни центрове за вярващите, а не офиси, на които с лека ръка може да завъртиш ключа. В противен случай собственикът би могъл дори да ги обяви за продан като най-обикновени складове, апартаменти и имоти в регулация.
