Депутатите приеха споразумението между министър-председателя Николай Денков, членове на Министерския съвет, народни представители и представители на синдикалните организации в енергийния сектор, сключено на 3 октомври 2023 година. “За” гласуваха 133 депутати, “против” бяха 66. Срещу решението гласуваха от БСП, “Възраждане”, “Има такъв народ”, както и независимият депутат Радостин Василев. “Против” беше също един депутат от ГЕРБ и двама от ПП-ДБ.
Вносители на проекторешението са народните представители Кирил Петков и Атанас Атанасов от „Продължаваме промяната – Демократична България“, и Делян Пеевски от ДПС.
С приетите текстове се възлага на Министерския съвет продължаване на процедурата за въвеждане на механизъм за капацитет и започване на процедура за поддържане необходимия състав от синхронно работещи и резервни генериращи източници, директно присъединени към електропреносната мрежа (без силова електроника), чрез законосъобразни решения, които да гарантират работата на съвременни диспечируеми електропроизводствени мощности, като основен елемент от критичната енергийна инфраструктура и националната енергийна сигурност за постигане на плавен енергиен преход. Срокът е до 31 декември 2023 година.
Предвижда се Министерският съвет да изпълни решенията на Народното събрание от 31 януари 2020 г. и 12 януари 2023 г. чрез преговори с представителите на Европейската комисия с участието на по един представител на национално представените синдикати в сектор енергетика за недопускане в дългосрочен план на прекратяване функционирането и/или ограничаването на производствения капацитет на въглищните топлоцентрали от групата на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Министерският съвет се ангажира да не ограничава дейността и базовите мощности на останалите оператори на горивни инсталации, ако те работят изцяло на пазарен принцип в съответствие с европейското и национално законодателство. Срокът е до 30 ноември 2023 година.
Решението включва изработване на проект на енергийна стратегия на България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., с участие на социалните партньори паралелно с процеса на актуализация на Интегрирания план енергетика и климат, тъй като е необходимо да има съответствие между тези два стратегически документа. Срокът също е до 30 ноември.
Предвидена е прозрачност на процедурите по инвестиционните намерения и включване в тях на централите, мините и засегнатите общини в съответните региони с техните проекти. Създаване на комитет за наблюдение с участие на представители на социалните партньори, в това число и регионалните структури от централите, мините и засегнатите общини в съответните региони с техните проекти. Срокът е до 31 декември тази година.
В решението е записано категорично отпадане от териториални планове (ТП) за справедлив преход на предприятие за конверсия на въглищните региони, като срокът е до 31 октомври 2023 година. Предвидено е проучване на възможността за улавяне, преработка или съхранение на въглеродни емисии за “ТЕЦ Марица Изток 2” ЕАД. Срокът е до 31 март 2024 година.
Записано е още, че социалните партньори са се съгласили да продължат преговорите по проекта за споразумение, връчено на 19 септември 2023 г., с изключение на точката за категорично отпадане от ТП на предприятие за конверсия на въглищните региони.
“В рамките на споразумението се постига максималното, което е възможно при обстоятелствата, в които работим. Това споразумение дава възможности за трудни, но изпълними ангажименти. Това са ангажименти между изпълнителната власт и между вас – енергетиците и миньорите”, заяви министърът на енергетиката Румен Радев от трибуната на Народното събрание след дебатите в пленарната зала по споразумението. Преди те да започнат в кулоарите на парламента лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов изрази възмущението си от изказване на енергийния министър, който бил изразил резерви, че точките по споразумението могат да се изпълнят. Борисов го призова да дойде в парламента и да обясни какво има предвид или да си подаде оставката.
В изказването си от трибуната министър Радев не коментира по никакъв начин заявлението на Борисов. Обясни желанието на преговарящите от изпълнителната власт споразумението да получи подкрепа и в пленарната зала с цел да има гаранти, които да обезпечат спокойствието и сигурността на всяка една от подписалите го страни.
От парламентарната трибуна премиерът Николай Денков посочи, че целият дебат в пленарната зала е бил политизиран. Денков започна изказването си с обръщението „уважаеми и неуважаеми дами и господа народни представители“. Тези негови думи бяха посрещнати със скандирания „оставка“.
“Това, което чухме днес, съответстваше на това, което очаквах, почти във всичко. Този разговор беше политизиран. Този разговор беше изпълнен с много неистини и откровени лъжи. Той беше, за съжаление, допълнен и с откровени простащини. Така че това е причината да се обърна към част от вас по този начин, защото е срам в това Народно събрание да се води разговор по такава важна тема и в тази тема вие да вкарвате просташки подмятания и лъжи“, изтъкна премиерът. “Нека да кажа няколко от лъжите, които бяха казани днес”, добави той.
Искането да има споразумение всъщност е било искане на протестиращите, които са предложили шест точки. Искането това споразумение, до което са стигнали накрая, да бъде внесено в Народното събрание, отново е било на протестиращите. “Всеки, който оспорва нуждата от споразумение и нуждата от това решение, което днес обсъждаме тук, всъщност възразява срещу това, което искаха протестиращите”, счита министър-председателят.
“С внасянето на териториалните планове и предложенията за промени в Плана за възстановяване и устойчивост ние изпълняваме точно тези решения, които са в основата на точка две, затова трябваше да внесем плановете и трябваше да започнем преговорите в комплект и сроковете, които са дадени са тези, в които трябва да преговаряме с Европейската комисия”, обясни Денков.
“Няколко пъти беше изказана една лъжа и тя е, че аз съм казал, че ще изпълняваме това, което иска Европейската комисия. Казах нещо друго и това е, че трябва да изпълняваме европейските регламенти, но понеже някои от депутатите тук искат да излезем от Европейския съюз, затова смятат, че ние не трябва да спазваме европейските регламенти”, коментира премиерът.
Той даде пример и с твърдението, че ставало дума за три-четири милиарда, които да се разпределят. “Не, ставаше дума за три-четири милиарда, които да се инвестират. Именно затова тази сутрин имах среща и с работодателски организации”, подчерта Денков. “Грижа за хората, мините, енергийната система на България има, стига, разбира се, да има кой да погледне и да разбере за какво става дума, но докато хората, които обсъждат тази тема, не се интересуват от доброто на България, а се интересуват от доброто на частния си партиен интерес, разбира се няма как да го видят”, допълни той.
