От 1 януари догодина минималната работна заплата ще бъде 933 лева вместо досегашните 780 лева.
Това предвижда проект на правителствено постановление, който беше обсъден на извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Работодателските организации се обявиха против, а синдикатите дадоха одобрението си.
Предстои Министерският съвет да гласува постановлението, което е в изпълнение на разпоредбите в Кодекса на труда.
Според тях минималната заплата е 50 процента от средната за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.
Не беше постигнато съгласие между социалните партньори относно проекта на Постановление на Министерския съвет за определяне размера на минималната работна заплата (МРЗ) за страната от 1 януари 2024 г. Предложението, внесено от министъра на труда и социална политика, е за увеличение на МРЗ на 933 лв. В момента размерът на минималната заплата е 780 лв.
Проектът беше обсъден на извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) този следобед. Заседанието се проведе в Гранитна зала на Министерския съвет. То беше открито от вицепремиера и министър на външните работи Мария Габриел, която председателства НСТС.
Социалният министър Иванка Шалапатова посочи, че предложеният нов размер на минималната заплата е съгласно разписаната формула в Кодекса на труда.
Според тази формула МРЗ се определя в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за последните 12 месеца, посочи тя и добави, че нетният доход на наетите на МРЗ ще достигне 724 лв.
Шалапатова увери, че с подкрепа от Европейската комисия ще се работи за пълното транспониране на директивата за адекватни минимални заплати.
Възражения срещу проекта за новия ръст на минималната заплата изразиха от бизнеса.
Асоциацията на индустриални капитал (АИКБ) категорично не е съгласна с предложения текст.
„Ние не подкрепяме проекта“, каза председателят на Управителния съвет на Асоциацията Васил Велев. Трайната позиция на АИКБ е, че минималните работни заплати трябва да се договарят и да са различни за различните икономически сектори.
„Имаме за цел да се повишават доходите, но въпросът е как това да се случи“, коментира Мария Минчева от Българска стопанска камера (БСК). Организацията също е против.
„Никога Българската търговско-промишлена палата (БТПП) няма да се съгласи с продължаването на практиката за административно определяне на минималната работна заплата“, каза Цветан Симеонов от БТПП. Според него това ще доведе до разширяването на сивия сектор в България.
Представители на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и от Съюза за стопанска инициатива казаха, че техните организации също не подкрепят предложението за увеличение на минималната работна заплата.
Синдикатите подкрепят повишението на минималната заплата. Главният икономист на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и директор на Института за социални и синдикални изследвания Любослав Костов заяви, че това е добра стъпка, „над която трябва да надграждаме“.
“Когато нараства минималната заплата, безработицата намалява, вътрешното търсене се стимулира”, заяви той.
Вицепрезидентът на КТ „Покрепа“ Йоанис Партениотис заяви подкрепа на синдиката за увеличение на минималното трудово възнаграждение.
„Българският работник, въпреки ежегодното увеличение на минималната работна заплата през последните години, остава на последно място по възнаграждение на своя труд“, отбеляза той.
