Лидерите на Европейския съюз се срещат днес (5 октомври) в испанския град Гранада с амбицията да изготвят на хартия общ дневен ред за следващите няколко години по стратегически въпроси за блока, включително миграция, икономика и конкурентоспособност, отбрана и разширяване. Една от темите, които ще са на фокус, е скорошно започване на преговори с Киев за влизане в блока. Държавите членки обаче са разделени по този въпрос, въпреки че на всички им е ясно какви ще са ползите за разкъсваната от война Украйна.
Преди срещата изтече информация, че Брюксел се готви да започне преговори с Украйна за бъдещото ѝ влизане в блока, а официално съобщение се очаква през декември. Това ще се случи без значение дали е изпълнила всички предприсъединителни условия. За това намекна и президентът Володимир Зеленски миналата седмица. Според балтийските държави, това решение е най-добрият вариант и затова те от години настояват за приемането му.
„Въпреки че Украйна може и да не е изпълнила всичките седем условия до Среща на върха в средата на декември,
европейските лидери са готови да направят политическо изявление,
разрешаващо преговори, дори ако правната рамка за преговори все още не е финализирана“, обясни пред „Политико“ служител, запознат с темата.
Причината за това може би се дължи на динамичната промяна на геополитическия пейзаж.
Вътрешните борби между републиканците в Камарата на представителите в Съединените щати усложниха преговорите за бюджета и накараха президентът Джо Байдън да се притеснява за по-нататъшното финансиране на основния си външнополитически приоритет – Украйна.
След като Конгресът натисна спирачката и даде на задна, сега Байдън се чуди
откъде да намери обещаните на Киев над 5 млрд. долара
военна помощ.
Лошата новина е, че Пентагонът разполага само 1.8 млрд. долара, а възможностите за прегрупиране на разходите не са много. За капак – проруската партия на Роберт Фицо в Словакия „Смер“ спечели изборите, а нейният лидер се зарече хем да продължи подкрепата на Украйна, хем… да спре изпращането на боеприпаси.
Това обяснява, защо Брюксел търси какви ли не начини да покаже подкрепата и да не обезсърчава украинската контраофанзива, която и без това върви бавно. В безпрецедентен жест, в понеделник (2 октомври) министрите на външните работи на страните от ЕС се събраха в Киев за официална среща. А Полша, която доскоро беше най-силният привърженик на Украйна,
не разреши на своя външен министър да участва на срещата.
Двете “съседки” са в конфликт, защото
Варшава отказа да разреши вноса на украинско зърно,
а Киев тръгна да я съди в Световната търговска организация и поиска Европейската комисия да й наложи наказание.
По време на срещата в Киев, външният министър на Германия Аналена Баербок препоръча да се положат всички усилия за подготовката на Украйна за предстоящата зима, включително чрез противовъздушна отбрана и гарантиране на енергийни доставки. А според украинския й колега Дмитро Кулеба,
събитието се е провело в „бъдещите граници“ на Евросъюза.
Страните от ЕС предоставиха на Киев статут на кандидат за членство през юни, а Комисията трябва да представи доклад за напредъка на Украйна и другите кандидати през ноември. Започването на преговори обаче е „горещ картоф“ за някои от страните в блока, най-вече заради погрешния сигнал, които ще получат страните от Западните Балкани, които са в блокирани в чакалнята от години.
Председателят на Съвета Шарл Мишел, както и най-големите икономики в съюза – Германия и Франция, биха подкрепили интегриране на Украйна на различни нива в общностните политики, примерно – в единният пазар и различни конкретни организации. Само че
нито Украйна не иска такъв половинчат вариант.
Още по-малко го приемат критиците на бързото й присъединяване, защото подобен подход можел да направи по-малко привлекателно (меко казано) завършването на всички реформи, изисквани от кандидатите за пълноправно членство.
Богатите държави в блока са скептични към разширяването заради нуждата от реформи на договорите и финансовата тежест. През лятото представители на ЕС изчислиха потенциалните финансови последици в проучване, което използва съществуващите параметри за бюджета на съюза за периода 2021-2027 година. Те са приложени за разширен съюз, включващ
Украйна, Молдова, Грузия и шестте държави от Западните Балкани.
Ако това разширяване стане факт, сегашният бюджет на ЕС ще се увеличи с 21% – до 1.47 трлн. евро, като в същото време… държавите членки ще трябва да се примирят с намаляване на земеделските субсидии с около една пета. На първо време, разбира се…
Очевидно е, че ситуацията се мени много бързо, а Европейският съюз е притиснат от необходимостта да решава собствените си проблеми, които хич не са малко (например миграцията) и да продължи да е солидарен с Украйна. Най-вероятно и в този случай истината е някъде по средата, така че да се надяваме, че лидерите ще вземат най-после да уцелят прагматичното решение.
