Нобеловата награда за литература се присъжда всяка година от 1901 г. насам според завещанието на шведския индустриалец Алфрес Нобел на всеки автор, без оглед на националност, вероизповедание и други, който „създаде най-забележителния труд с висши идеали в областта на литературата“. Наградата се присъжда за цялостното творчество на автора, въпреки че понякога отделни произведения се цитират като особено забележителни. Решението за удостояване е на Шведската аказемия, която обявява името на лауреата в началото на октомври. Това е една от петте Нобелови награди, учредени със завещанието на Алфред Нобел през 1895 година. На церемонията по връчването на Нобеловата награда тази за литература традиционно е последната по ред. В някои случаи тя е била отлагана за следващата година, последно през 2018 година.
Всяка година Шведската академия изпраща покани за предлагане на кандидати за Нобелова награда за литература. Не е допустимо някой да се номинира сам.
През май Академията одобрява кратък списък с пет имена. Следващите четири месеца са определени за четене и преглед на творбите на петимата кандидати. През октомври членовете на Академията гласуват и кандидатът, който получи повече от половината от гласовете, се обявява за Нобелов лауреат за литература за тази година. Никой не може да получи наградата, без да фигурира в списъка поне два пъти. Произведенията им се четат на техния оригинален език, но когато е избран кандидат от език, който никой от членовете не владее, се привличат преводачи и експерти, за да предоставят образци от творчеството на писателя.
Медалът за литература, дело на Ерик Линдберг, изобразява младеж под лаврово дърво, който слуша в захлас своята Муза и записва песента ѝ. Надписът гласи: Inventas vitam iuvat excoluisse per artes (откриването на изкуството подобрява човешкия живот), което пък идва от “Енеида” (на латински: inventas aut qui vitam excoluere per artes).
Нобеловите лауреати получават диплома от краля на Швеция. Всяка диплома е уникално проектирана от присъждащите институции за лауреата, който я получава. Дипломата съдържа снимка и текст, който посочва името на лауреата и обикновено цитат с основанието за присъждане на наградата. Дипломата за литература е написана на пергамент в стила на средновековните илюстратори.
Лауреати
Нобеловата награда за литература е присъждана 119 пъти между 1901 и 2022 г. на 119 автори: 102 мъже и 17 жени. В четири случая наградата е поделена между двама, а в седем случая не е присъждана. Сред лауреатите са писатели на 25 различни езика. Най-младият лауреат е Ридиард Киплинг, който е на 41 години през 1907 г., когато е бил награден. Най-възрастният лауреат е Дорис Лесинг, която е на 88 години през 2007 г, когато получава отличието. Наградата е присъдена посмъртно само веднъж – на Ерик Аксел Карлфелд през 1931 година. Двама писатели са отказали наградата – Борис Пастернак, през 1958 г. (отначало я приема, но по-късно е принуден от властите на Съветския съюз да откаже наградата) и Жан-Пол Сартр през 1964 година.
През 2015 г. за първи път е присъдена награда на автор на нехудожествена литература – на Светлана Алексеевич.
Споделена награда
Нобеловата награда за литература може да бъде присъдена на двама души. Академията обаче не е склонна да го прави, главно защото това може да бъде тълкувано като компромис. Споделените награди, присъдени на Фредерик Мистрал и Хосе Ечегарай през 1904 г. и на Карл Гелеруп и Хенрик Понтопидан през 1917 г., всъщност са резултат от компромиси. Споделените награди са изключение и през XX век Академията е присъдила споделена награда само в два случая – на Шмуел Йосиф Агнон и Нели Закс през 1966 г. и на Ейвинд Юнсон и Хари Мартинсон през 1974 година.
Наградите за литература се присъждат за цялостното творчество на автора, но в някои случаи Академията изтъква конкретно произведение за специално признание. Например, Кнут Хамсун е награден през 1920 г. „за неговото монументално произведение, „Растежът на тревата“, Томас Ман през 1929 г. „главно за неговия велик роман “Буденброкови”, който печели постоянно нарастващо признание като едно от класическите произведения на съвременната литература“, Джон Голсуърти през 1932 г. „за неговото отлично изкуство на разказвач, което приема най-висшата си форма в “Сага за Форсайтови”, Роже Мартен дю Гар през 1937 г. „за художествената сила и правдивостта, с които е изобразил човешкия конфликт, както и някои фундаментални аспекти на съвременния живот в неговия роман-цикъл Les Thibault, Ърнест Хемингуей през 1954 г. „за неговото майсторство в изкуството на разказа, демонстрирано последно в “Старецът и морето”, и за влиянието, което е оказал върху съвременния стил“, и Михаил Шолохов през 1965 г. „за художествената сила и почтеност, с които в своя епос „Тихият Дон“ е отразил исторически етап от живота на руския народ“.
България и Нобеловата награда
Към момента България е единствената страна на Балканския полуостров без нобелов лауреат, но е имала няколко кандидатури за Нобелова награда по литература. Тъй като официалната информацията за номинациите, както и обсъжданията на кандидатурите, се пазят в тайна в продължение на 50 години след обявяването на крайните резултати, информацията за номинации, направени преди изтичането на този период, няма как да се провери. Така потвърждение може да има само за номинации, направени преди повече от 50 години.
От България за Нобелова награда за литература са официално потвърдени номинациите на Пенчо Славейков, Иван Вазов, Иван Грозев и Елисавета Багряна.
Има носител на Нобелова награда за литература, роден в България. Елиас Канети е роден през 1905 г. в Русе като гражданин на България от еврейски произход. Той напуска Русе, когато е на шест години. С майка му се установяват във Виена. Канети пише на немски, не говори български и повече не е идвал в България. Като австрийски писател става нобелов лауреат за литература за 1981 г. „за творби, белязани с широки възгледи, богатство на идеи и артистична сила“. „Спасеният език. Историята на една младост“ е първият том на неговата автобиографична поредица, която довежда до номинирането на писателя. В него авторът разказва как България го е вдъхновила по пътя му към високото литературно отличие.
