Бранимир Балачев от ГЕРБ-СДС поиска да се започнат дебати кое е възможно да се промени в Конституцията от депутатите от Обикновеното народно събрание и кое не – без значение – дали със 160 гласа – на три гласувания или със 180 – на две гласувания, защото има опасност това да е противоконституционно.
Това желание той изрази по време на дискусиите на първо четене по приемането на промените в Конституцията, внесени от ГЕРБ-СДС, ДПС и “Продължаваме промяната” – “Демократична България”.
Балачев посочи, че се е подписал под предлаганите промени, защото проблемите, които депутатите се опитват да решат с тях, са в дневния ред на обществото. Той обаче бе категоричен, че трябва да е ясно какво е възможно и какво не, за да може усилията да се хвърлят в правилната посока.
Депутатът от ГЕРБ-СДС бе категоричен, че няма да се позовава на Венецианската комисия, защото тя е консултативен орган, който не дава препоръки, а само мнения и то мнения – които не са задължителни за изпълнение дори и ако някой държава ги е поискала.
Той бе категоричен, че Конституционният съд е органът, който дава тълкувание как трябва да се спазват нормите на Конституцията. Във връзка с това Балачев цитира две решения на Конституционния съд, в които се задават определени рамки и се правят тълкувания какво може да се пипа и какво не в Основния закон на държавата. Едното решение е № 3 от 10 април 2003 г., второто – Решение № 14 от 1995 г., в което се прогласява ненакърнимостта на материалните предпоставки за осъществяване на дейността на основните структури, а по-конкретно основните структури, на които се крепи държавата – Народното събрание като заоконадетел и контролен орган, Министерският съвет, президентът и вицепрезидентът, Конституционния съд и органите на съдебната власт. Ето защо тяхното преместване, реконструиране и модернизиране трябва да се прави много внимателно и най-вече, ако се пипа баланса между властите, то това трябва да се прави само от Велико народно събрание.
Все пак Балачев призна, че има определени предложения за промени в Конституцията, които според него са възможни да се направят от Обикновеното народно събрание.
По думите му е недопустимо да се създаде нов Висш съдебен съвет, но може ясно да се отдели прокурорската колегия от съдийската колегия с абсолютно пълна автоноия по отношение на техните решения, отнасящи се до дейността на съда, от една страна, и от дейността на прокуратурата и следствието.
На второ място пленумът на Висшия съдебен съвет трябва да се запази и той е необходим, но може да се разтовари от обременяващите го действия – като например решаване на имотни въпроси, които могат да бъдат прехвърлени към Министерството на правосъдието.
Той коментира, че и промяната – пленумът на Висшия съдебен съвет да избира тримата големи – не противоречи на Конституцията, защото така ще се чуе мнението както на съдии, така и на прокурорите.
По отношение на служебното правителство Балачев препоръча между първо и второ четене да се остави възможността президентът да съставя служебно правителство, но в същото време действащото до неговата поява Народно събрание да не се разпуска, а да си изпълнява функциите – да приема закони и най-важното -да осъществява ефективен контрол и да дава препоръки на президента при констатирани нарушения, като например смяна на министър-председател и на определени министри.
