Европейският съюз е притиснат от настояването на няколко страни от блока да защити Армения, в случай на нужда, и да запази добрите си отношения с Азербайджан, чийто газ му е особено нужен за зимата.
Европейският парламент призова в четвъртък (5 октомври) държавите членки да въведат санкции срещу Азербайджан за многобройните нарушения при прекратяването на огъня и на правата на човека в Нагорни Карабах. Евродепутатите осъждат с резолюция военната операция на Баку в размирния регион на 19 септември, като тя се определя като “грубо нарушение на международното право и правата на човека и явно нарушение на предишните опити за постигане на примирие“.
Нагорни Карабах е международно признат като част от Азербайджан, но е населен предимно с арменци. След азерската военна операция над 100 хиляди от общо 120 хиляди арменци напуснаха анклава.
Според евродепутатите „принудителното напускане на почти цялото население на Нагорни Карабах след офанзивата е
равносилно на етническо прочистване
и казват, че азербайджанската страна носи пълна отговорност за осигуряване на безопасността и благосъстоянието на всички хора в анклава“. Баку обяви още преди напускането на арменците, че ще гарантира социалните, икономическите и религиозните им права и ги призова да останат. Те обаче, явно не повярваха на уверенията, и за няколко дни преминаха планинския проход, който свързва Карабах с Армения.
Европарламентът настоява също Азербайджан да „не проявява военен авантюризъм, а Турция да сдържа своя съюзник“. В понеделник пък Армения призова Европейския съюз да санкционира Азербайджан и предупреди, че той може скоро може да нападне самата Армения, освен ако Западът не предприеме твърди действия. Франция и някои западни страни се опасяват, че Армения може да бъде дестабилизирана, след като нейният
исторически военен съюзник Русия я е изоставил,
зает със собствената си война в Украйна и заради стратегическите си отношения с Турция.
Въпреки че засега поддържа нормален тон и уверява, че е добронамерен, азерският президент Илхам Алиев е заподозрян от Запада, че подготвя нова война, за да спечели сухопътен коридор чрез заграбване на арменска територия и да свърже азерския анклав Нахичиван с континентален Азербайджан. За това намекна и турският президент Реджеп Ердоган, който миналата седмица посети Баку. Ердоган би изпълнил една от целите си, ако
успее да създаде тюркски коридор от Анадола до уйгурите в Китай,
но този път минава през Армения.
Не на последно място Европарламентът настоява за преглед на отношенията на ЕС с Азербайджан, с когото поддържа стратегическо партньорство. Парламентът също така призовава Брюксел да намали зависимостта си от вноса на азербайджански газ и в случай на военна агресия или значими хибридни атаки срещу Армения, за пълно спиране на вноса на азербайджански петрол и газ в страните от блока.
Европа получава азерски газ от декември 2020 г. от Трансадриатическия тръбопровод, който е част от Южния газов коридор, транспортиращ природен газ до Европа от офшорното находище „Шах Дениз II“ в Каспийско море.
Свързвайки се с Трансанадолския тръбопровод на гръцко-турската граница, Трансадриатическият газопровод пресича Северна Гърция, Албания и Адриатическо море, преди да излезе на брега в Италия. Лидepитe нa държавите члeнĸи пpeз лятoтo нa 2022 г. пocpeщнаха Илxaм Aлиeв ĸaтo cпacитeл cлeд пoдпиcвaнeтo нa cдeлĸaтa, ĸoятo
тpябвa дa yтpoи дocтaвĸитe нa cиньo гopивo ĸъм Eвpoпa.
На крак му отиде и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, за да търси сигурни доставки, защото Европейският съюз трябваше да намали зависимостта си от руската енергия. Тогава Фoн дep Лaйeн заяви, чу Aзepбaйджaн e “peшaвaщ и нaдeждeн пapтньop зa нaшaтa cигypнocт нa дocтaвĸитe”, макар експертите още тогава да предупреждаваха, че руското участие във веригите за доставки от Баку съвсем не означава енергийна сигурност.
Според президента на Азербайджан Илхам Алиев, износът на газ от страната му за Европа ще нарасне до 11.6 милиарда кубични метра до края на 2023 г. (от 11.4 милиарда през 2022 година). Скокът е резултат от предварителното споразумение от юли между близкоизточната държава и ЕС за увеличаване на газовите потоци до 2027 г.
Азерската компания „Сокар“ внася
една трета от нужните на България количества газ
и ги продава на хъб “Балкан”.
Към януари 2023 г. България, Гърция и Италия са изразходвали общо 1 млрд. евро за закупуване на природен газ от Азербайджан. Баку доставя през Гърция и газовата връзка на “Ай Си Джи Би” 1 млрд. куб. м годишно за “Булгаргаз” от каспийското находище “Шах Дениз ІІ”. Това става по силата на дългогодишен договор, който заради текущата пазарната конюнктура е с най-ниска цена спрямо тези на европейските газови борси.
Каквото и да поиска Европарламентът с резолюция,
решенията за санкциите се взимат от държавите членки на ЕС с консенсус.
Така че до приемането на наказателни мерки едва ли ще се стигне. Унгария е в приятелски отношения с Азербайджан и Турция. Австрия, България и Румъния зависят от азербайджанския газ. А Италия има интерес да работи и да печели по петролните полета в Азербайджан.
Доста еврочиновници трябва да си дадат сметка, че е трудно ЕС да води нeзaвиcимa енергийна пoлитиĸa, дoĸaтo paзчитa нa външни дocтaвĸи. Освен това отказът от руските енергоизточници и заменянето им с азерски, американски и катарски нe пpoмeня cитyaциятa пo ниĸaĸъв нaчин.
