През 2015 г. преди 9 години – подадох оставка като председател на транспортната комисия в 43 Народно събрание, заради така нареченото опраскване на съдебната реформа от ГЕРБ и ДПС, които не спазиха така наречения исторически компромис за дълбока съдебна реформа, която обаче ние обещахме на нашите избиратели и в замяна на това обещание, влязохме в коалиция с ГЕРБ.
Така, връщайки се назад в спомените си, Гроздан Караджов – депутатът от ИТН, а тогава – през 2015 г. – депутат от Реформаторския блок – започна изказването си от трибуната по повод обсъжданите на първо четене промени в Конституцията.
Той предположи, че тази случка вероятно звучи познато на участниците в така наречената некоалиция. По думите му тогава компромисът се оказал, че не е нито исторически, нито е компромис, защото на практика в правораздавателната система нищо не се е променило.
Караджов изрази надежда, че сега няма да стане свидетел на поредното отмятане, а депутатите ще направят първата стъпка към дълбоката реформа на българското правосъдие. След това той направи уговорката, че тъй като сега депутатите са още на първо четене на шестия ремонт на основния закон на държавата, няма да влиза в детайли и да коментира неговите недъзи.
Той обаче набързо ги спомена – орязаните правомощия на държавния глава при назначаването на висшите фигури в съдебната власт, при формирането на служебното правителство; обезсмислянето на длъжността на главния прокурор; поредната промяна в квотите във Висшия съдебен съвет; намаляването на мандатите на председателите на ВАС и ВКС и безпределната конституционна жалба.
По думите му предлаганите промени няма да решат нито един от основните проблеми на съдебната система и заради това нито една от компетентните и заинтиресовани страни – нито съдиите, нито анализаторите, нито научните работници я подкрепят.
Той добави, че по време на заседанието на конституционната комисия не се чула нито една дума в подкрепа на реформата на основния закон и 51 страниции, които били изчетени в доклада й – в началото на днешното начало на пленарното заседание, са били изпъстрени с критики на абсолютно всички компетентни и заинтересовани страни.
Караджов обърна внимание и че вносителите не били на заседанието, за да защитят идеите си, защото, по думите му, и те си дават сметка, че това е Конституция за един човек, а в най-добрия случай за няколко. И за да обясни какво има предвид, започна с конкретните примери:
На вносителите не им харесва президента – окастрят правомощията му, нищо че утре, когато сегашният президент се яви на изборите със свои проект, а някой от техните редици бъде новият президент, ще плачат с крокодилски сълзи за окастрените президентски правомощия.
На вносителите не им харесва главния прокурор – правят го церемониалмайстор на прокуратурата, нищо, че утре, когато стане поредното зверство, като при казуса с Дебора и обществото настръхне в справедлив гняв срещу местните блюстители на закона, сегашното мнозинство ще сочи с пръст бъдещия скопен главен прокурор и ще искат от него да разпореди на друг прокурор да изземе и провери случая и да внесе обвинителен акт в съда – да направи така, както се е случило сега.
На вносителите не им харесват и членовете на Висшия съдебен съвет – разпарчетосват го, правят квоти, а като не им харесат и квотите, започват да закриват пленума на ВСС и правят два нови капсулирани професионални органа, за които обаче изобщо не е ясно каква работа ще вършат.
Не им харесват председателите на Върховния административен съд и на Върховния конституционен съд и заради това намаляват мандатите им, без да си дадат сметка, че преди 10-15 години, когато тези длъжности са били създавани, се говорело за система на постепенно освобождаване на тези органи, като идеята била тази система да се спазва десетилетия наред.
На вносителите не им харесва и сериозния дебат по Конституционните промени – тогава предлагат и нещо несериозно – да променят датата на националния празник на Републиката, завърши Гроздан Караджов и своя прочит на предлаганите промени.
