Константин Павлов – Комитата, кмет на столичния район “Лозенец”, пред “БАНКЕРЪ”
За да решават важни проблеми, районните кметове трябва да имат повече свобода на действие и самостоятелност. Не разбирам защо Велико Търново да може да се самоуправлява, а район „Лозенец“ да не може
Намаляването на районите в София е изключително лоша идея
Още не сме завършили предишната териториална реформа в столицата, а сме се засилили да правим нова.
София, Пловдив и Варна са пропуснали милиарди лева европейски средства, заради сегашната общинска структура
Г-н Павлов, наш читател отбелязва, че една от най-строго пазените тайни в София са правомощията на районният кмет, назначените от него гл. архитект и директор на „Инженерна инфраструктура, благоустройство, екология и контрол по строителството“, прехвърлени от СОС, съответно от гл. архитект и директора на същата дирекция в Голяма община. След четири години кметуване ще ни разкриете ли тези тайни?
– Не е точно тайна. Сблъскваме се със системен проблем на цялата държава. Навсякъде сме увъртели в бюрокрация, правила, правилници. Правомощията ни произтичат от над 25 закона, с които районната администрация трябва да се съобразява. Отделно трябва да спазваме наредбите на различни министерства, на СОС. Голяма част от правомощията на районните кметове всъщност са делегирани правомощия от кмета на столицата. Нещата имат нужда от опростяване и от повече свобода на действие на районните кметове. И стигаме до важната дума децентрализация, за която говорихме тук с вас и преди миналите местни избори.
Вижте първа част от интервюто с Константин Павлов – Комитата:
Още един читателски въпрос. Бихте ли обяснили при липсата на изградена пътна инфраструктура, включваща пътни, тротоарни настилки, канализация и улично осветление, как, защо и по какви критерии само за периода 2020- 2023 г., назначеният и контролиран от вас главен архитект на район „Лозенец” е издал разрешения за строеж в размер на 145 987,21 кв.м. разгърната площ, като една голяма част са за сгради и изгребни ями?
– Това е изключително важен проблем, при това не само за София, а и за всички развиващи се градове в страната. „Лозенец“ е един от най-привлекателните райони за строителство, въпреки недотам уредената инфрасткуркура. Разрешенията за строеж не се случват нито по хрумване на главния архитект, нито на кмета. Законът работи по следния начин. Ако в кметството се появи човек с изрядни документи, неиздаването на разрешение за строеж е наказуемо. Не знам дали читателят е наясно, че разрешенията за строеж на големи сгради над 5 етажа се издават на централно ниво в Столична община. Дори главните архитекти искрено да не одобряват някои проекти, те подлежат на съдебна отговорност, ако не издадат разрешение за строеж при наличие на изрядни документи. Системното решение е да има реформа на строителните правила, които в България са изключително либерални. И позволяват строителството да е законно при неизградена инфраструктура. Съгласен съм, че твърде бързо се застроява район „Лозенец“ и смятам, че правилата трябва да бъдат променени час по-скоро.
По редакционната поща идва и друго питане. Как ще коментирате предоставянето на публична информация за състоянието на уличен водопровод в м. „Кръстова вада“, едва след като сте осъден за това? А издаденото от главният архитект разрешение за строеж м. „Борисова градина – Погребите“, въпреки протестите на гражданите за запазване на „Борисова градина“?
– Това са два отделни случая – единият ми е познат, по другия мисля, че има някаква грешка. За водопровода в „Кръстова вада“ – да, имаше такъв случай. Жители в квартала бяха поискали информация, преписката се беше загубила по етажите, защото общината – признавам – не е достатъчно дигитализирана. Наложи се съдът да ни припомни да отговорим. Проблемът реално не беше с водопровода, а с голямата бумащина. Извинявам се за закъснението. По другия проблем ще кажа, че аз съм един от най-големите противници на строежите в „Борисовата градина“. Още преди да стана кмет започна изготвянето на ПУП на парка, за да се знае във всяка негова точка какво може да се прави и какво не може. „Борисовата градина“ не е в радостно състояние, защото този документ се бави вече повече от 5 години. Сегашното мнозинство в СОС така и не намери воля да го придвижи напред. Лично аз съм участвал във всички обсъждания на този план и винаги съм се противопоставял на строителството в него.
Като кмет на „Лозенец“ от коя категория сте – „нашите“ или „вашите“? Добре известно е, че има привилегировани районни кметове на ГЕРБ, които се радват на благосклонно финансово отношение от страна на Столична община, докато други – като кмета на „Слатина“, например – са били подложени на силни ограничения.
– Сигурно знаете, че на територията на район „Лозенец“ има няколко нови и бързо развиващи се квартала – „Хладилника“, „Витоша“, „Симеоново“ и „Кръстова вада“. В тях инфраструктурата не изглежда вдъхновяващо. Причината е, че СОС не прави там никакви публични инвестиции. Засега дори земята не е придобита. Губи се връзката между общинските данъци на хората и това, което те виждат около себе си.
Вижте втора част от интервюто с Константин Павлов – Комитата:
„Пълна разруха цари на детските площадки в елитния кв. „Лозенец“ – това е заглавие в електронна медия. Доколко то кореспондира с действителността, след като там живеят едни от най-състоятелните татковци и майки в столицата?
– Първо – искам да благодаря на татковците и майките, които се грижат за площадките около блоковете им. Но има и системен проблем, върху който искам да акцентирам. Още в първите седмици на кметуването ми направи впечатление, че има огромна вълна на оплаквания от детските площадки. Поисках сметка с колко пари разполага районният кмет, за да поддържа детските градини в добро състояние. Оказа се, че районът получава годишно около 50 000 лв. за поддръжката на всички 67 детски площадки. Помолих специалистите да ми кажат колко пари реално са необходими, за привеждането във форма на площадките. Консервативната сметка показа сума от 1.25 млн. лв. Къде е едната сума и къде е другата! С колегата Илиев от район „Слатина“ имаме едни и същи проблеми. С едни 30 млн. лв. този проблем с детските площадки би бил решен в цяла София, с нейния бюджет от 2.5 млрд. лева.
В СТУДИО „БАНКЕРЪ“ кметът на столичния район „Средец“ Трайчо Трайков направи две предложения за реформи в столичната администрация: едното е районите да бъдат редуцирани от 24 на 8, а другото – всеки район да има свой общински съвет. Приемате ли ги?
– Съгласен съм с него наполовина. Категорично не съм съгласен с намаляването на броя на столичните райони – това е изключително тежка реформа, за която не сме готови. По времето на комунизма София се делеше на 10 района, с имена на вождове. С реформата през 1988 г. районите станаха 24, а днес – 35 години по-късно – резултатът е, че все още решаваме проблеми, възникнали от това прерайониране. Например – хората не могат да си намерят различни документи, а районните полицейски управления и противопожарните служби останаха да действат в старите си граници. Тоест – ние още не сме завършили предишната териториална реформа, а сме се засилили да правим нова. Това е изключително лоша идея. В момента 24-те района на София са сравними по население с областни градове. „Лозенец“ е колкото Велико Търново, има 67 000 жители. Не мога да разбера защо Велико Търново може да се самоиздържа и самоуправлява, а „Лозенец“ да не може. Неслучайно местната власт се нарича местно самоуправление. Положили сме 35-годишни усилия да създадем местни общности по райони – така е и с училища, и с детски градини, и с културния живот. Районите вече са създали някакъв собствен живот.
А с идеята за общински парламенти съгласен ли сте?
– Да. Районни съвети трябва да има, за да гласуват общински бюджети и защото гражданите трябва да имат чувството, че хората, за които гласуват имат някаква власт. Сега гражданите гласувата за районния кмет, но бюджетът му се определя от СОС, мнозинството в който може и да не е много приятелски настроено. Ще кажа и нещо скандално по отношение на сегашното райониране на големите градове. В София, Пловдив и Варна са изгубени грандиозни суми европейско финансиране. Това е, защото районите не са пълноправни общини и не могат по сегашната структура на големите градове да кандидатстват по различни културни проекти. Което означана, че тези градове са ощетени, кандидатствайки като единствена община. Моята приблизителна сметка сочи, че са изпуснати средства и възможности за милиарди лева.
Кандидатът за столичен кмет проф. Вили Лилков – също в СТУДИО „БАНКЕРЪ“ – сподели, че една от мечтите му е софийските райони да се сдобият със свои обособени центрове. Споделяте ли такава културна и инфраструктурна идентификация?
– Абсолютно! Не само споделям, а четири години активно работя за тази идея. Става въпрос за т. нар. вторични градски центрове, където културните събития за организирани в района и не се налага за всяка атракция да се ходи до центъра на града. “Лозенец“ например има доста силна идентичност и тя не е от вчера.
Има ли свое лице моделът ГЕРБ във вашия район? Как функционира задкулисието в „Лозенец“?
– Чак задкулисие не знам да имаме в района. Но преди аз да стана кмет, доста неща в района са били занемарени. А градът се развива бурно и гражданите имат своите нужди. През 2020 г. тогавашният премиер Бойко Борисов, може би изплашен от протестите, хвърли през прозореца на джипката си едни 60 млн. лв. за детски градини на територията на София. Чак тогава столицата получи някакво внимание за решаване на този тежък проблем. Но обърнете внимание, през 2007 г. тогавашният зам.-кмет на столицата Фандъкова си беше подала оставката, защото не можеше да намери места за 7500 деца, а в момента неприетите в детски градини са над 10 000 – проблемът не е решен, а задълбочен.
