Ще подкрепим ли директивата за 15% данък печалба?
Първи януари 2024 година. Време разделно за това дали ще подкрепим евродирективата за 15% данък печалба за мултинационалните корпорации или ще мотивираме отказ. Може да приемем, че ни е по-важно да спечелим малко над 200 млн. лева като угасим сигналната лампичка за 10% данък печалба, която инвеститорите малко или повече забелязват.
Ако пък се откажем, ще запазим данъчното си предимство под формата на временна дерогация. Директивата допуска изключение, ако в страната, която го поиска, оперират не повече от 12 корпорации. Такава държава може да си издейства отсрочка до 6 години, преди да приведе данъчната си ставка в унисон с общоевропейската. Така постъпи Естония, чиито мотиви за дерогация бяха приети от Еврокомисията.
България подаде второто искане за плащане по ПВУ
България официално подаде документите, необходими за получаването на второто плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на 7 октомври 2023 г. Това стана възможно след като в последните три месеца бяха изпълнени над 30 мерки. С подаването отново се отваря достъпът до средства в размер на около 9 млрд. лв. за националните инвестиции от Механизма за възстановяване и устойчивост, съобщиха от Министерство на финансите.
Второто плащане по Механизма за възстановяване и устойчивост е на ориентировъчна стойност от около 1.4 млрд. лв. и включва 66 етапи и мерки за изпълнение, от които 22 са свързани със законодателни промени. Това е най-сложното и най-значително откъм изисквания плащане по НПВУ. Актуализирана информация за изпълнението можете да намерите в системата ИСУН, а пълна информация за етапите и изискванията от второто плащане се съдържа в договора между България и Европейската комисия, който можете да намерите тук.
Европа не може повече да си позволи да бъде разединена, заяви Николай Дянков
“Европа повече не може да си позволи да бъде разединена“. Това заяви премиерът акад. Николай Денков на срещата с премиерите на Гърция Кириакос Мицотакис и на Румъния Марчел Чолаку.
Премиерът обясни, че основните теми, които са били обсъдени са свързани с развитието на Югоизточния европейски регион, както по отношение на транспортната свързаност, така и по отношение на енергийната и дигиталната свързаност. Той подчерта, че всички тези проблеми имат изключително важен надрегионален аспект, свързан с това, което се случва в Украйна, и което от два дни се случва с Израел.
Унгарските банки въвеждат ипотечен лихвен таван под натиска на Орбан
Унгарските кредитори въвеждат таван на лихвените проценти по ипотечните заеми в отговор на натиска на правителството – поредната намеса в паричната политика на централната банка. Най-голямата кредитна институция на Унгария – ОТП Банк, започна да предлага от 9 октомври ипотеки с 8.5% максимална лихва – значително по-ниска от базовите 13 процента. Кабинетът на премиера Виктор Орбан настоява кредиторите да дадат повече от себе си, за да засилят възстановяването от продължилата една година рецесия или в противен случай ще бъдат обложени с по-високи данъци.
Ипотечният лихвен лимит едва ли ще доведе до незабавен скок на кредитирането след като високата унгарска инфлация подяде спестяванията и се отразява негативно върху националните кредитори. Той обаче може да донесе маса главоболия на Унгарската централна банка, която влезе в сблъсък с министрите през септември за траекторията на паричната политика.
Нобеловата награда за икономика за 2023 г. е присъдена на американката Клодия Голдин
Нобеловата награда за икономика за 2023 г. е присъдена на американката Клодия Дейл Голдин за „подобряване на разбирането на положението на жените на пазара на труда“, съобщи Нобеловият комитет. Тя е американски икономически историк и икономист по труда, който в момента е професор по икономика на Хенри Лий в Харвардския университет.
Както се казва в прессъобщение на уебсайта на комисията, Клодия Голдин (родена на 14 май 1946 г.) „разкри основните причини за неравенството между половете на пазара на труда“. Пояснява се, че тя е представила първия изчерпателен доклад за доходите на жените и участието им на пазара на труда в продължение на няколко века. За да направи това, Клодия Голдин „копае“ архиви и събира данни за повече от 200 години от историята на Съединените щати, което й позволява да покаже как и защо разликите между половете в доходите и нивата на заетост са се променили с времето. Нейното изследване, по-специално, разкрива причините за промяната, както и основните източници на постоянната разлика между половете. Освен всичко друго, възможностите за кариера на жените бяха засегнати от „развитието на социалните норми по отношение на отговорностите на жените в дома и семейството“.
