Препоръки от АИКБ относно проектобюджета на България за 2024 г.

АИКБ лого

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) оповести препоръките си във връзка с предстоящото представяне на проекта за бюджет на България за 2024 година. Те са адресирани до премиера, финансовия министър, председателите на ресорните парламентарни комисии, обявиха от работодателската организация.

Целта на препоръките на Асоциацияцията е осигуряването в структурата на бюджета на финансирането на политики за подобряване на бизнес средата и икономическия растеж на България.

Препоръките на АИКБ по темата са базирани на този етап единствено на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. и пролетната макроикономическа прогноза за 2023 година относно предвижданите параметри на Бюджет 2024, както и на резултатите от проведена анкета след членовете на АИКБ за очакванията на бизнеса за следващата година, посочват от асоциацията. Членството на България в Шенген, еврозоната и ОИСР е основен приоритет за страната ни и националния бюджет на републиката трябва да създава условия за постигането на тази цел, посочват от организацията.

Асоциация на индустриалния капитал в България предупреждава, че през 2023 г. българската икономика ще реализира намален икономически растеж, който се дължи на влошена икономическа обстановка следствие на намалена стопанска и инвестиционна активност в България и в държавите основни търговски партньори на страната, повишаващо се общо ценово равнище, увеличаващи се лихвени проценти и други фактори.

От асоциацията смятат, че българската икономика е възможно да нарасне през 2024 година между 1.5 и 2 на сто. От АИКБ препоръчва Бюджет 2024 г. да бъде изготвен така, че да осигури инструменти, стимули и условия за ускоряване на така нужните реформи в редица сектори. 

Прогнозираният ръст на БВП може да бъде постигнат, а и надхвърлен, ако правителството насочи системни усилия за решаване на основния проблем на бизнеса, възпиращ увеличаването на производството и износа, а именно – липсата на квалифицирани и производителни човешки ресурси, както и ако бъде ускорено инвестирането на финансовите средства, предвидени в Националния план на възстановяване и устойчивост, Програмите и фондовете, финансирани със средства от Европейския съюз.  

Резултатите от анкетата сред членовете на АИКБ показват по-скоро песимизъм по отношение на растежа през следващата година.

От АИКБ продължават да подкрепят данъчната стабилност при ниски равнища на данъчните ставки и без изменение на равнищата на осигурителните вноски за 2024 година. Според асоциацията, правителството трябва да продължи борбата със сивата икономика и контрабандата.

Ефективен инструмент за повишаване на бюджетните приходи е и приватизирането на миноритарни дялове от държавни компании посредством тяхната продажба на “Българска фондова борса” АД.

От асоциацията одобряват и подкрепят тенденцията за поддържане на нисък дял на средствата, преразпределяни от държавния бюджет. Тя остава на принципната си позиция, че държавата трябва да се стреми към консолидиране на бюджетния дефицит и пълно балансиране на публичните финанси. Организацията винаги е настоявала бюджетът на България да бъде планиран така, че предвидените държавни разходи да бъдат финансирани единствено чрез приходите в него. 

Според Асоциацията, политиките, свързани с човешките ресурси, излизат на все по-преден план, а недостигът на трудови ресурси вече оказва натиск върху развитието на българската икономика. Планирането и ефективното изпълнение на адекватни мерки за активиране и включване в пазара на труда на неактивни и продължително безработни хора, както и облекчаване и улесняване на вноса на работна ръка от трети страни ще допринесе за преодоляване на този проблем, за насърчаване на производството и износа и за увеличаване на вътрешното потребление.

Резултатите от анкетата на АИКБ показват, че 52 на сто от членовете й обмислят през 2024 г. да намалят броя на заетите в предприятията си, а 29 на сто от тях възнамеряват да запазят броя на работниците/служителите. Всеки втори анкетиран член на асоциацията смята, че през следващата година възнагражденията на заетите в компанията им ще се увеличат, а трима от четирима анкетирани смятат да намалят или да запазят размера на инвестициите на нивото им от 2023 година. Според асоциацията, това е сериозен сигнал, че за да успеят да преодолеят нарастващите дефицити и диспропорции в пазара на труда, значителна част от мениджърите са склонни да финансират текущи оперативни разходи вместо инвестиции в технологии и оборудване, а това, съчетано с непрекъснатото икономически несъразмерно и необосновано нарастване на минималната работна заплата, крие, според АИКБ, съществен риск от тенденция за намаляване на конкурентоспособността на предприятията в средносрочен и дългосрочен план, и в крайна сметка до декапитализация на компаниите в България.

От асоиацията смята, че трябва да бъдат предприети редица мерки за увеличаване на човешките ресурси в трудоспособна възраст, които да са насочени в две посоки – реформа в пенсионната система и ускоряване на темпа на нарастване на пенсионната възраст за мъжете и жените и облекчаване на административните процедури за внос на работна ръка от трети страни.

От АИКБ настояват за нов подход при определянето на минималната работна заплата за страната – минималните месечни работни заплати и минималното заплащане за час да се определят чрез бипартитно колективно договаряне между браншовите (отрасловите) работодателски и синдикални организации. Договарянето да се извършва по икономически дейности, като по този начин то ще замени договарянето на минималните осигурителни доходи. За минимална работна заплата за страната би трябвало да се приема най-ниската минимална работна заплата от всички бипартитно договорени минимални работни заплати.

От АИКБ отново се обявяват срещу продължаващото вменяване на несвойствени за бизнеса социални разходи, като например: първите три дни от обезщетенията за временна нетрудоспособност, платен отпуск за времето на ползване на отпуск по майчинство, като се предлага да се прилага решението на Европейския съд, според което право на платен отпуск има само за периодите, през които е полаган труд; допълнителното възнаграждение за прослужено време, т. нар. “класове”, определяни административно от Министерския съвет и други.

Асоциацията принципно не подкрепя никакви мерки за повишаване на размера на социалните помощи и обезщетения за здрави хора в работоспособна възраст.

От работодателската организация настояват да бъде прекратена политиката на социално подпомагане “на калпак”. Например: безплатни учебници за учениците от 1 до 12 клас, еднократна помощ за всички ученици от 1, 2, 3, 4 и 8 клас, безплатни детски градини за всички деца, коледни и великденски надбавки за всички пенсионери и т.н.

Според АИКБ задържането на пазарните цени и/или субсидирането на потребителските цени на стоки и услуги с цел осигуряване на политически дивиденти и запазване на обществения мир води до изкривяване на пазара и загуба на конкурентоспособност на българската икономика. От организацията настояват държавата да осигури пълна либерализация на всички пазари на стоки и услуги, демонополизация и създаване на условия за свободна конкуренция.

Принципната позиция на АИКБ е, че погрешно и икономически необосновано е да се провежда социална политика и чрез намаляване на данъци/данъчни ставки и подкрепят отпадането на намалената ставка по ЗДДС на доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, като и на услуги за използване на спортни съоръжения.

От асоциацията отново препоръчват преструктурирането и редуцирането на бюджетите на министерствата и ведомствата.

От работодателската организация отбелязват, че за поредна година внедряването на електронни услуги и създаването на функциониращо електронно управление закъсняват.

Работодателската организация препоръчва в Бюджет 2024 да се включат разчети, които недвусмислено да показват развитие и реализация на конкретни реформи в здравно осигурителната система.

Асоциацията се обявява за намаляване на разходите за сектор “Вътрешен ред и сигурност”, както като абсолютна стойност, така и като относителен дял спрямо БВП. Настоява за редукция на бюджетите на първостепенните разпоредители в сектор “Вътрешен ред и сигурност”, предвид неизвършените реформи в сектора, които рефлектират в доказано неефективни и неефикасни разходи.

От АИКБ настояват при увеличаване на разходите за отбрана приоритет да има българската отбранителна промишленост там, където това е възможно, а където не е – да се ползва активно практиката на офсетни поръчки.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст