В местния ни „парламент“ гласуването е на принципа „На ти, дай ми!“

Методи Байкушев

Адвокат Методи Байкушев, кандидат за кмет на Благоевград, пред „БАНКЕРЪ“част I

Г-н Байкушев, нека започнем така: каква е голямата болка на Благоевград и какво е евентуалното й лечение?

– Като изключим София, Пловдив и Бургас, голямата болка на Благоевград и повечето български градове е обезлюдяването. То е резултат от нещо много просто – винаги е свързано с работните места. Но не просто с хроничната липса на още и още работни места, защото с тази тема много се спекулира. Аз от около три месеца се готвя за тази кампания, посетил съм много предприятия и съм говорил с много предприемачи. Истината е, че работни места има. По всички икономически стандарти, когато безработицата е под 5%, се смята, че проблемът е решен. Тоест – работни места има, а работодателите търсят работници, но не успяват да намерят. Въпросът е, че нашата цел е да бъдат създадени добре платени работни места. Хората избират да не работят в Благоевград, защото възнагражденията са ниски.

Добре платените работни места са в сектори с висока добавена стойност. То е напълно естествено.

– Точно така.

Такъв профил икономика дава и добри заплати.

– Където е големият резерв на Благоевград – университетски град, в който са добри висши учебни заведения. Югозападният университет, между другото, доста често несправедливо подценяван – заради някои практики в миналото.

И някои политически обвързвания с определени партии…

– Които вярвам, че в много голяма степен са останали в миналото и всъщност там има едни процеси на оздравяване, които вървят и вярвам, че университетът ще намери своето място като авторитетно място – за обучение и за придобиване на квалификация. Аз лично познавам изключително много хора, които са завършили Югозападния университет и които са се реализирали професионално. Така че има предразсъдъци, защото университетът е добър, има добър преподавателски състав и затова в моята листа имаме четирима негови преподаватели – хора с изявена гражданска позиция. Другото висше училище – Американският университет, е безспорен лидер във всички класации за нивото на висшето образование в България. И от време на време се „бие“ с  Техническия университет за първото място в сферата на високите технологии. Така че това е големият ни актив. Ние сме си написали домашното – в Благоевград има 12 000 деца – от новородени до 18-годишни. Заедно със студентите, младите достигат до около 20 000 души. И това е големият актив на града. Ако в момента средната заплата в благоевградския частен сектор е между 1100 и 2000 лв. – в зависимост от позицията. Колко да стане? Тя никога няма да стане 5000 лева, ако не привлечем инвеститори, които да създадат конкурентна среда и по естествен начин не вдигнат заплатите. 

По принцип целият регион – не само Благоевград – е характерен със своя доста емоционален патриотизъм, погледнато дори чисто исторически. Но ето – вие казвате, че има миграционни процеси. Чува се, че един едър бизнесмен – Антон Стефов, който е от Благоевград, се връща, подминава родната стряха и отива в Симитли. Това на какво се дължи и на какво прилича?

– С г-н Антон Стефов ни свързва лично познанство. Не намира добър домакин в града, въпреки че е изключително силно свързан с него. Той е високоинтелигентен човек с много силна патриотична настройка, а бизнесът му е в една особена сфера.

Военна и военно-транспортна техника?

– Неговата специалност е в областта на бронираните машини, така че ги прави и за граждански цели, когато се изисква по-високо ниво на сигурност. Това е продукция с гарантиран пазар. Ако не се лъжа, той е канадски гражданин. Вижте, навсякъде има проблеми с инвестициите, с работните места, но навсякъде нещо се случва. Всъщност, в целия регион се отварят предприятия, не само в Симитли. И в Петрич отвориха много предприятия през последните години – за разлика от Благоевград. Така че има нещо много странно в цялата тази ситуация: Благоевград би трябвало да е естественият притегателен център на големите инвестиции, защото е с по-многобройно население, защото тук са институциите, има два университета, има добри езикови гимназии с традиции, има и математическата гимназия. Инвеститорите обаче продължават да заобикалят Благоевград и да си търсят други места, които нито са стратегически, нито блестят с нещо друго.

И какъв е вашият отговор?

– Много е ясно. Няма кой да спечели доверието им.

Основното, което се цитира, са тежките проблеми в правосъдната система, които водят до силен отлив за желание за инвестиране, защото е ясно как функционира моделът ГЕРБ – и на национално, и на регионално ниво. Легенди се носят за това какво е искано от кандидат-инвеститорите… Даже и фолклорна терминология има вече, според която това деяние се нарича „връщок“ – когато някой дава…

– Кешбек!

Тук има и руски оттенък по също обясни политически и геополитически причини. Това ли са букаите, които стягат развитието на бизнеса и в Благоевград? Този модел на работа – икономика със силно влияние на задкулисието в нея…

– Това е едната възможна причина. Идва чуждестранният инвеститор, той работи по определени стандарти и има съвсем конкретно отношение както към работния процес, така и към служителите. И когато му поискаш нещо „по-така“, той просто си тръгва. Толкова е просто. Но не е само това. Може и да не му искаш нищо. Въпросът обаче е как му печелиш доверието, защото доверие се печели трудно. Изискват се определени човешки качества – да вдъхваш доверие, да излъчваш почтеност и т.н. В същото време се изискват и много професионални качества – да говориш езика на инвеститора, да разбираш какви са неговите нужди. И като кажеш, че ще му помогнеш да намери имот, в който да инвестира, да не го заведеш при точно определени хора, от които ти имаш някакъв интерес. Защото кандидат-инвеститорите не са глупави и усещат, когато има нещо нечисто. И в момента, в който го усетят, те си тръгват.

Като сме подхванали задкулисието, нека довършим темата: под какви форми върлува и се проявява задкулисието в Благоевград и в района? Не ми се вярва, че това е един остров на чистота и неоскверненост.

– Заседанията на Благоевградския общински съвет се предават по местен ютюб канал и всеки може да ги гледа.

Чувал съм, че по-важни са заседанията на комисиите, а не на общинските съвети.

– Те не се предават.

А там се връзват нещата и в София, и във всички общини в България.

– Даже бих казал и извън комисиите – по някакви други стаи и кабинети. Интересното е, че тези заседания обичайно се гледат от няколко десетки души. На задкулисието не му е много трудно да прави това, което иска да прави, защото тези хора, които виждат какво се случва и се възмущават, са изключително малко. Говорят за това, разказват на близки и познати, но хората нямат време да се позаинтересуват и да забележат… очевидното. Тоест – че една огромна част от общинските съветници никога не са се изказвали нито на заседание, нито по време на комисия. Представяте ли си? Работата в Общинския съвет е много повече обществена, отколкото политическа – чисто в партийния смисъл, под който го разбираме. Там наистина човек трябва да погледне предложенията, които идват от кмета – основно за застрояване, основно за инвестиции – как ще повлияят на общността. Това е задачата на общинските съветници и представяте ли си те да нямат мнение по тези въпроси, което да изразят и хората да го чуят. Местните групи, които се мобилизират и организират много добре по време на избори, имат най-голямо влияние. Интересното е, че Благоевград има 41 общински съветници, като най-голямата група е на ГЕРБ – шестима човека. Втора е групата на БСП – петима общински съветници, а останалите са местни бизнес групи, които успяват по един или по друг начин да осигурят влияние. И когато тези хора усетят, че на върха на града имат не градоначалник, а кмет – който преследва само две цели – корупционен интерес или някаква популистка история – най-естествената тяхна реакция е „Добре, а какво ще има за нас?“ И всички гласувания на каквото и да е по-важно, се превръщат в „На ти – дай ми“.

Познати взаимоотношения. Между другото, фабриката на „Булгартабак“ затворена страница ли е вече за местния човек? То е ясно, че всичко, което стана там, е невъзвратимо, но е ясно и още нещо – че проблемът опира до липсващата справедливост и нормалност в правосъдната система. Как на място си го обяснявате това обезглавяване на местната индустрия по този брутален начин, свързан с едни много познати имена от национални процеси в страната.

– Наистина не мога да си обясня защо направиха това.

Златна кокошка” по принцип не се убива.

– Да, неразбираемо е, защото то винаги е било наричано една от „златните кокошки“ на българската икономика. И бе едно от малкото държавни предприятия, което винаги е печелело.

Имаше хляб и за сенчестите пластове, защото се въртеше контрабанда с цигари – и това е публична тайна – във всевъзможни източни посоки.

– Невъзвратимо е според мен. Марките са продадени, машините са продадени, специалистите отдавна са освободени. Огромната част от специалистите, които работеха там, вече са пенсионирани. Това е много тежък и мъчителен удар за Благоевград. Статистиката показва, че за последните 10 години Благоевград е загубил около 1500 работни места – не само покрай “Булгартабак”, но и от други предприятия. За щастие част от работните места са възстановени, така че не сме загубили прекалено. Това обаче си има конкретно измерение. Ако говорим за 1500 работни места при една средна работна заплата (а в “Булгартабак” те бяха високи – между 1500 и 2000 лева), говорим за 25-35 млн. лв. допълнително в икономиката на града, които се харчат в малкия бизнес – по заведения, ресторанти, фризьори, пекарни и за каквото се сетите още. Ако тези пари продължаваха да се вливат в икономиката на града, нещата щяха да изглеждат по съвсем различен начин, защото около 1500 работещи – това са реалностите в европейската икономика – генерират приходи за други 4000-5000 човека. Така че, ако ние имаме 4000-5000 души допълнително в града, картината наистина щеше да е друга.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст