Международният валутен фонд повиши прогнозата си за глобалната инфлация през идната година и призова централните банки да продължат да следват политиката си на парична дисциплина докато не се постигне устойчиво отслабване на ценовия натиск. В публикуваната на 10 октомври Глобална икономическа перспектива икономистите на световния кредитор предвиждат 5.8% годишен ръст на световните потребителски цени през 2024-а срещу направената преди три месеца оценка за 5.2 процента. Призивът за инфлационна бдителност идва успоредно с орязаната прогноза за икономическия растеж през 2024-а. В повечето държави МВФ очаква инфлацията да се задържи над целевите равнища на централните банки до 2025-а.
Прогнозите са сред най-желаните събития на годишните срещи на МВФ и Световната банка, които бяха открити на 9 октомври в Маракеш, Мароко, и ще продължат до 15 октомври. Те се провеждат в Африка за първи път от 50 години насам. Форумът започна непосредствено след кървавите атаки на Хамас срещу Израел, които разтърсиха света и съживиха опасенията от по-мащабен конфликт в Близкия изток, който е източник на почти една трета от глобалните доставки на суров петрол. Поредните военни действия са още един фактор в периода, белязан от глобална несигурност.
Централните банки на най-големите световни икономики, включително на Съединените щати и Европейския съюз, повишават агресивно лихвените проценти повече от година, за да овладеят глобалната инфлация, достигнала 8.7% през 2022-а – най-високата стойност от средата на 90-е години на миналия век.
“Паричната политика трябва да остане стриктна в повечето места докато инфлацията не слезе устойчиво до целевите равнища”, до които “все още не сме достигнали”, посочи в брифинг за репортери главният икономист на МВФ – Пиер-Оливие Гуринчъс.
Инфлационният ръст бе подгрян от различни фактори, между които пробивите в продоволствените вериги по време на пандемията от КОВИД-19, фискалните стимули в отговор на глобалната карантина, последвалото силно потребление и оскъдният пазар на труда в Съединените щати, и смущениета в доставките на храни и енергия от руското нахлуване в Украйна, които имат най-силен ефект върху Европа и Обединеното кралство.
Експертите на международния кредитор очакват 2.9% икономически растеж на планетата през 2024-а – с 0.1% по-нисък от юлската прогноза и под средните 3.8% за двете десетилетия преди пандемичния взрив. Предвижданията за тази година остават без промяна – 3% увеличение на глобалния БВП.
От април МВФ предупреждава, че средносрочната икономическа перспектива се влошава. Сред факторите, препятстващи подема, са дългосрочните последствия от пандемията, инвазията в Украйна, разделянето на глобалното стопанство на блокове и политиката на затягане на паричното предлагане на централните банки.
По оценка на Гуринчъс, “световното стопанство се движи на куц крак и все още не спринтира”.
Все пак, въпреки че перспективата за глобалния растеж е ниска, той е сравнително стабилен и МВФ вижда по-добър шанс централните банки да успеят да охладят инфлацията без да вкарват глобуса в рецесия.
Устойчивостта на комбинираната прогноза на Фонда за растежа обаче маскира някои важни промени в предвижданията за индивидуалните държави.
Съединените щати, например, вече се очаква да постигнат 2.1% увеличение на БВП през тази година (срещу юлската оценка за 1.8%) и 1.5% през 2024-а срещу юлския 1%, благодарение на по-силните бизнес инвестиции през второто тримесечие и устойчивия растеж на потреблението. Безработицата в страната пък се предвижда да достигне върховите 4% до последното тримесечие на 2024-а – далеч под априлските 5.2%, което е съвместимо с по-слабо от предишните предвиждания циклично забавяне на стопанския растеж.
От друга страна, прогнозата за растеж на Китай е понижена до 5% (от предишните 5.2%) през 2023-а и до 4.2% (от 4.5%) през 2024-а. Китайското стопанство губи ускорение заради спада на инвестициите в недвижими имоти и на цените на жилищата, които застрашават правителствените приходи от продажби на земя, както и заради ниското доверие на потребителите. Гуринчъс посочва, че “възстановяването на доверието и прочистването на сектора ще изисква принудителна акция от властите и въпреки че вече са взети известни мерки в тази посока, е необходима още работа”. Той допълва, че ако това не се случи, “същесствува опасност проблемът да се задълбочи и влоши”.
Орязани са и предвижданията за растежа на еврозоната – до 0.7% през 2023-а (от предишните 0.9%) и до 1.2% през 2024-а срещу юлските 1.5 процента.
Тук също има различия между отделните държави от общността: БВП на Германия вероятно ще падне по-силно от предишните очаквания заради слабостта на чувствителните на лихвените увеличения сектори и на по-ниското търсене от търговските партньори на страната. Докато Франция получава по-висока оценка в резултат на съвземането на индустриалното производство и на по-високото външно търсене през първото полугодие на 2023-а.
МВФ повиши на 2% тазгодишната прогноза за растежа на Япония (от предишните 1.4%) заради активното потребление, подема на сектора на туристическите услуги, благоприятната политика и възстановяването на износа на автомобили, който преди бе задържан от предизвикателствата във веригите за доставки.
БВП на Обединеното кралство през 2024-а ще се увеличи с 0.6% (срещу предишния 1%) заради по-стриктната парична политика за борба с инфлацията и продължаващото въздействие на шоковете от високите цени на енергията.
МВФ предупреждава периодично и за фрагментацията на глобалното стопанство или разделянето му на геополитически блокове в резултат на напрежението между Съединените щати и Китай, както и заради руската агресия срещу Украйна.
Експертите на международния кредитор очакват 0.9% ръст на търговския обмен през тази година – двойно по-нисък от юлските 2% и далеч под средните 4.9% през последните две десетилетия преди пандемията. Това е в резултат на завоя към вътрешните услуги, забавения ефект от поскъпването на щатския долар и растящите търговски бариери.
