Количествените натрупвания неизбежно водят до качествени изменения. Този закон на диалектиката позволява да се предвиди непосредственото бъдеще, но и по-нататъшната мутация на уродливата управленска конфигурация, известна като „сглобката“. Размяната на завоалирани и открити критики и закани между участниците в схемата ескалира ежедневно. Последният рунд включи взаимни предупреждения относно „математиката“ на предстоящия вот на недоверие към кабинета, т.е. относно възможно оттегляне на подкрепата, която би довела до неговото сваляне.
Борисов в прав текст заяви: „Ако ние се отметнем, кабинетът пада. ДПС гласува с нас.“ Кирил Петков отговори в свойствения си стил: „Математиката е ясна, вотът няма да мине.“ Подобна самоувереност обаче става все по-безпочвена. Има индикации, че предстои сътресение. Но въпросът е: какво и с какъв резултат?
С различни мотиви и аргументи повечето анализатори твърдят, че независимо от скърцането, сглобката е устойчива и
това управление няма скоро да се разпадне.
Убеждението е, че ГЕРБ и ДПС ще продължат да мачкат правителството, доминирано от ПП, но няма да го свалят. Това наистина, поне за момента, изглежда по-вероятно. Дори след породеното от очертаващите се изборни резултати неизбежно ново разпределение на силите, формиралият се тандем Пеевски-Борисов едва ли ще поеме риска от бързи предсрочни избори. А и посолствоТО едва ли ще им го позволи. Но това съвсем не означава, че сглобката ще запази досегашната си конструкция. Едно от основните й зъбчета ще бъде изкъртено или поне силно изпилено, и това е ПП. Нека подчертаем – ПП, а не ПП-ДБ.
Логиката на сглобката от ново поколение (да я наречем Сглобка 2.0) е вече ясно очертана.
Оформи се здрав съюз Пеевски-Борисов,
което на този етап означава еднозначно ДПС-ГЕРБ. В него водещата позиция е на Пеевски, чиято историческа роля се възпява всекидневно не само от дежурните трубадури, но и от самия Борисов, а практически – и от „Демократична България“. Само за десет години героят на сагата „Кой“ и обществен враг №1 се превърна в спасител с амбиции за следващ лидер на сглобката, а защо не и министър-председател. На този етап Борисов няма нищо против тази сценична постановка, въпреки че по-късно конфликтът между двамата е неизбежен и ще бъде драматичен. Просто сега интересите им съвпадат.
По този начин гръбнакът на Сглобка 2.0 е налице – ситуационно силен съюз между две силно представени и опитни в парламента формации, при това спазващи желязна партийна дисциплина. Заедно двете имат 105 депутата. Задачата е да се осигури допълнителна подкрепа за съставяне на ново правителство без посочените като измамници, крадци и некадърници ПП-та. Оттук обаче аритметиката прераства във висша математика (област, в която Борисов, поне по собствените му твърдения, е отличник).
ДПС и ГЕРБ ще искат да формират не какво да е, а правоверно евроатлантическо мнозинство и правителство, което да осигури външен патронаж и
„демагнитизиране“ на редица ключови техни фигури,
засега светещи в черните американски и британски списъци. След последното развитие в Близкия Изток външният императив за подобна конструкция става още по-настойчив. Но предишният вариант на управление под егидата на ДПС и ГЕРБ (с участието на БСП и ИТН), който бе готов и в последния момент бе изместен от сглобката, вече е неприемлив. Необходимо е в Сглобка 2.0 да бъде кооптирана под една или друга форма „по-добрата“ част от „добрите сили“ – „Демократична България“, може би подсилена от някои своевременно осъзнали се депутати от ПП. Така евроатлантическият, демократично-реформаторски ореол на новото управление ще засвети по-силно и автентично. Което не пречи по определени въпроси парламентарната подкрепа да бъде още по-широка благодарение на спонтанни прояви на държавническа отговорност от страна на „опозиционни“ групи и депутати.
Вероятно мнозина биха поставили под съмнение
подобно салтомортале от страна на ДБ.
Всъщност то е колкото логично, толкова и спасително за „десантурата от Росенец“. Първо, ясно е, че отношенията в коалицията ПП-ДБ не вървят добре. ПП командват безапелационно, дърпат чергата към себе си, прокарват интересите на своите икономически кръгове, налагат своите кадри. Двете формации не успяха да постигнат истинско съгласие при излъчването на кандидатите за местните листи, а където го постигнаха бе за сметка на отблъскването на значителна част от избирателите. Очертаващото се, меко казано, слабо изборно представяне ще разпали взаимните претенции и центробежните сили.
Второ, ДБ са по-опитни (яли са повече бой) от ПП, а освен това се стремят да запазят позиции на нашия политически терен, за разлика от политическите гастрольори от ПП. Иванов и компания са наясно, че по-нататъшното партньорство с Петков и Василев ще ги торпилира, този път вероятно окончателно. Но им е необходим достатъчно убедителен аргумент за развода – пред собствените им избиратели и пред външните куратори. Тук дежурните клетви за евроатлантическа вярност са необходими, но не и достатъчни.
Другото, достатъчно за Сглобка 2.0 условие е
конституционната (най-вече съдебна) реформа,
която ДПС и ГЕРБ щедро им обещават, въпреки че тя няма да се състои точно в прокламирания вариант. Всъщност за трите формации (ДПС, ГЕРБ и ДБ) промените в Конституцията са необходимото алиби, претекстът за удължаване живота на този парламент чрез преформатиране на управлението.
ДБ отдавна са извели конституционните промени като свой абсолютен приоритет и вече открито заявяват, че са готови да се съюзят на всяка цена и с всеки, който им помогне да ги осъществят (или поне им обещава това). Христо Иванов заяви в прав текст: „Днес имаме мнозинство, което прави нещата, за които сме се борили десетилетия. Най-нормално е да отчетем ролята на онези политически сили, които проявиха мъдрост да се включат в това за разлика от други, които опитаха да се легитимират като борещи се за промяна и реформа, а се занимават с политиканстване”. Интересно, кого визира Иванов, хвалейки „мъдрите“ и заклеймявайки „политиканите“?
Разбира се, колкото и хитър да е този замисъл на Пеевски и Борисов,
няма гаранции, че той ще бъде осъществен
в този парламент, предвид политическата и обществената реакция, която ще предизвика. Има логика неговата реализация да бъде отложена след евентуални предсрочни избори, когато се предполага, че ДПС и ГЕРБ ще бъдат по-силни, а ПП може въобще да изчезне.
Но този сценарий, освен външните указания, се изправя пред още една пречка. Сметките може да бъдат сериозно объркани, ако на следващите предсрочни избори се яви нов, достатъчно силен и автентично противопоставящ се на сглобката политически играч.
