ИПИ обяви: В България има 16 икономически центъра

В България има 16 икономически центъра, които обхващат 132 общини или три четвърти от населението на страната, в които се развива над 80% от стопанската активност.

Това стана ясно на представянето на изследването „Икономически центрове в България – 2023“, извършено от Института за пазарна икономика. Неговите експерти проучват концентрацията на икономическа активност в страната.

Резултатите от изследването бяха представени от старши изследователя на Института за пазарна икономика – Петър Ганев и от икономиста Адриан Николов на 10 октомври в хотел “InterContinental Sofia”.

Петър Ганев посочи ,че преди да обособят икономическите центрове са определили ясни критерии за ядро и периферия. За ядрото е важно да е сред водещите 10% от общините по произведена продукция, по гъстота на заетостта и по прием на работници от други общини. За общината в периферията е важно над 10% от жителите й да пътуват всеки ден на работа към ядрото.

На тази база става ясно, че 29 общини са двигатели на регионалната икономика, а 103 общини са периферия. Там, където има функционални връзки между ядрата, а освен това те имат и обща периферия, се образуват икономически центрове. Така от ИПИ са стигнали до извода, че в България има 16 икономически центъра, от които всеки бе представен накратко с няколко ключови характеристики.

Тези 16 икономически центъра могат да бъдат разделени условно на три големи групи според техния мащаб:

1. лидерът София;

2. петте големи центъра след столицата – Пловдив, Варна, Стара Загора, Русе и Бургас, които са големи по мащаб и формират вторични ядра и солидна периферия;

3. десетте по-малки икономически центъра.

Става въпрос за икономически център “Сливен – Ямбол”, икономически център “Шумен”, икономически център “Козлодуй”, икономически център “Севлиево – Габрово”, икономически център “Велико Търново”, икономически център “Пазарджик”, икономически център “Плевен”, икономически център “Благоевград”, икономически център “Хасково”, икономически център “Кърджали”.

А ето по-подробна информация за всеки един от икономическите центрове:

Лидерът София включва София – Перник – Ботевград.

Население (преброяване 2021 г.) 1 685 893 души

Брой на заетите (2021 г.) 786 097 души

Произведена продукция (2021 г.) 89.7 млрд. лв.
Икономически растеж (2012–2021 г.) 103.5%
Приходи от износ (2021 г.) 46.559 млрд. лв.
Размер на преките чужди инвестиции (2021 г.) 15.993 млрд. евро
Дял на населението с висше образование (2021 г.) 37.6%
Естествен прираст (2022 г.) –6,1‰
Коефициент на заетост (2021 г.) 71.8%
Коефициент на безработица (2022 г.) 2.5%
Средна брутна заплата (2021 г.) 1917 лв./месец

Това е най-големият икономически център в страната, който обхваща 30 общини, една пета от населението на страната и има три ядра. В него се акумулират 90 млрд. лева произведена продукция, като за 10 години това е 104% ръст. Водеща роля в него имат търговията и ИКТ секторът, които заедно формират 50% от цялата добавена стойност в страната. Инвестициите в него са много високи – те са 16 млрд. евро и има и големи приходи от износ. В него се наблюдава най-ниската безработица – 2.5%, която е съчетана с висока заетост от 72% и средна заплата от 1917 лева за 2021 година. Висшистите са с висок дял – 38%; малко хора са с ниско образование – 18 процента. Освен това положителната миграция към този център е висока – и е 6.1 процента.

Икономически центърПловдив – Марица – Раковски

Население (преброяване 2021 г.) 552 074 души

Брой на заетите (2021 г.) 228 527 души

Произведена продукция (2021 г.) 20.1 млрд. лв.
Икономически растеж (2012–2021 г.) 113.4%
Приходи от износ (2021 г.) 9.156 млрд. лв.
Размер на преките чужди инвестиции (2021 г.) 1.893 млрд. евро
Дял на населението с висше образование (2021 г.) 26.7%
Естествен прираст (2022 г.) –6,7‰
Коефициент на заетост (2021 г.) 65.1%
Коефициент на безработица (2022 г.) 4%
Средна брутна заплата (2021 г.) 1306 лв./месец

Този икономически център включва три ядра и 11 периферни общини с много активна трудова миграция. Той е с 20.1 млрд. лева произведена продукция и с най-висок ръст на добавена стойност – 113% в рамките на десет години.

Големите икономики са общините Пловдив (74%), Марица (8.1%), Асеновград (6.1%), Родопи (3.5%), Раковски (3.3 процента). Водеща роля в този икономически сектор има преработваща промишленост и тя е 39 процента. Там се правят високи инвестиции, а годишно приходите от износ са над 9 млрд. лева. Безработицата е относително ниска – 4%, има висока заетост особено в развитите общини. Естественият прираст е относително благоприятен. Училищното образование обаче е проблем, тъй като представя слаби резултати.

Икономически център „Варна-Девня“

Население (преброяване 2021 г.) 269 572 души

Брой на заетите (2021 г.) 176 831 души
Произведена продукция (2021 г.) 12.4 млрд. лв.
Икономически растеж (2012–2021 г.) 69.5%
Приходи от износ (2021 г.) 4.711 млрд. лв.
Размер на преките чужди инвестиции (2021 г.) 1.467 млрд. евро
Дял на населението с висше образование (2021 г.) 31.2%
Естествен прираст (2022 г.) –6,7‰
Коефициент на заетост (2021 г.) 65.5%
Коефициент на безработица (2022 г.) 3.2%%
Средна брутна заплата (2021 г.) 1393 лв./месец

„Варна-Девня“ е третият по размер икономически център – с две ядра и осем малки периферни общини. Произведената продукция е на стойност 12.4 млрд. лева.

Основните двигатели в него са секторът на услугите във Варна и силната преработваща промишленост на Девня. Центърът се отличава с високо ниво на привлечените чуждестранни инвестиции – Девня е лидер в страната с 87 000 евро на човек от населението и с втората най-висока производителност на труда в страната.

Пазарът на труда се характеризира с ниска безработица (3.2%), висока заетост и високи заплати предимно във водещите отрасли на икономическите ядра. Демографските показатели са относително благоприятни особено на фона на повечето други части на страната. Образователната структура е добра – има висок дял на висшистите особено във Варна, а учениците в центъра са втори по най-високи резултати в България на ДЗИ и НВО след столицата.

Икономически център “Загоре” – Стара Загора, Казанлък, Раднево, Гълъбово
Население (преброяване 2021 г.) 300 759 души

Брой на заетите (2021 г.) 114 652 души
Произведена продукция (2021 г.) 10.6 млрд. лв.
Икономически растеж (2012–2021 г.) 82.2%
Приходи от износ (2021 г.) 2.239 млрд. лв.
Размер на преките чужди инвестиции (2021 г.) 1.095 млрд. евро
Дял на населението с висше образование (2021 г.) 21.9%

Естествен прираст (2022 г.) –11,1‰
Коефициент на заетост (2021 г.) 62.1%
Коефициент на безработица (2022 г.) 3.9%
Средна брутна заплата (2021 г.) 1304 лв./месец


Икономиката на център „Загоре“ е с най-високата производителност на труда в страната, с нетипичен профил, доминиран от енергетиката и добива на въглища, но и подкрепян от силна преработваща промишленост и услуги в Стара Загора и Казанлък.

В центъра извършват дейности няколко от най-големите работодатели в страната. Пазарът на труда се характеризира с високи заплати, ниска безработица, но има още какво да се желае от гледна точка на заетостта. Населението постепенно се свива, но застаряването е по-бавно в сравнение с други части на страната. Образователната структура е силно доминирана от хора със средно образование, а в някои малки общини има видими проблеми с неграмотността.

Икономически център “Русе – Търговище – Разград”

Население (преброяване 2021 г.) 332 505 души

Брой на заетите (2021 г.) 122 165 души
Произведена продукция (2021 г.) 9.97 млрд. лв.
Икономически растеж (2012–2021 г.) 69.6%
Приходи от износ (2021 г.) 4.553 млрд. лв.
Размер на преките чужди инвестиции (2021 г.) 626 млн. евро
Дял на населението с висше образование (2021 г.) 20.7%

Естествен прираст (2022 г.) –13,6‰
Коефициент на заетост (2021 г.) 59.5%
Коефициент на безработица (2022 г.) 6.9%
Средна брутна заплата (2021 г.) 1255 лв./месец


Икономиката на „Русе-Търговище-Разград“ е от големите и добре развитите сред 16-те икономически центъра, въпреки че през последните години не бележи значителен растеж. Водеща роля играят няколко големи предприятия в преработващата промишленост, които създават значителна част от заетостта.

Пазарът на труда е неравномерно развит, като на места има клъстери с висока и дългосрочна безработица и ниска заетост. Демографските процеси са силно неблагоприятни – населението се свива и застарява бързо. Образователната структура не е особено благоприятна особено ако Русе се отдели от останалите общини.

Икономически център “Бургас – Несебър”

Население (преброяване 2021 г.) 332 288 души

Брой на заетите (2021 г.) 130 629 души

Произведена продукция (2021 г.) 7.73 млрд. лв.
Икономически растеж (2012–2021 г.) 52.6%
Приходи от износ (2021 г.) 3.489 млрд. лв.
Размер на преките чужди инвестиции (2021 г.) 2.211 млрд. евро
Дял на населението с висше образование (2021 г.) 24.6%
Естествен прираст (2022 г.) –7.4‰
Коефициент на заетост (2021 г.) 61.9%
Коефициент на безработица (2022 г.) 3.9%
Средна брутна заплата (2021 г.) 1232 лв./месец

В рамките на последното десетилетие ръстът на добавената стойност е 53% – най-ниският след този на център „Благоевград“.
Трябва обаче да се има предвид, че заради COVID-19 2021 г. е особено тежка за туристическия бранш, ключов за местната икономика. Добавената стойност е концентрирана в община Бургас, която генерира 75% от създадената в центъра, други 10% са в Несебър, по 4% – в Средец и Поморие. От отраслова гледна точка икономиката е балансирана – водеща роля играят преработващата промишленост (21%) и търговията (19%), но значителен дял имат и транспортът и складовете (12%), туризмът (10%), строителството (9%) и здравеопазването (7 процента). Трябва да се има предвид, че в година, без COVID-19, туризмът би заемал значително по-голям дял, особено в периферията.
Сред водещите работодатели са „Лукойл Нефтохим“ – с 1.3 хил. работници, който е и лидер по
приходи през 2021 г., „Водоснабдяване и канализация“ с 1.3 хил. души, както и „Нурсан Отомотив“
и текстилното предприятия „Яна“ с по над 1000 служители.

Икономически център “Сливен – Ямбол”

Население (преброяване 2021 г.) 219 505 души

Брой на заетите (2021 г.) 73 159 души

Произведена продукция (2021 г.) 4.05 млрд. лв.
Икономически растеж (2012–2021 г.) 62.8%
Приходи от износ (2021 г.) 1.847 млрд. лв.
Размер на преките чужди инвестиции (2021 г.) 120 млн. евро
Дял на населението с висше образование (2021 г.) 18.6%
Естествен прираст (2022 г.) –7.4‰
Коефициент на заетост (2021 г.) 56.2%
Коефициент на безработица (2022 г.) 5.2%
Средна брутна заплата (2021 г.) 1205 лв./месец

Има две ядра и три малки периферни общини. Произведената продукция е за 4 млрд. лева. Тя е съсредоточена в ядрата – 47% в Сливен и 44% в Ямбол. Водеща роля има промишлеността (34%), търговията (22%), но и селското стопанство – 12% особено в периферията.

Образователният профил на населението е силно неблагоприятен, особено от гледна точка на високия дял на неграмотните, а постиженията на училищното образование – много слаби.

Икономически център “Шумен”

Население (преброяване 2021 г.) 123 777 души

Брой на заетите (2021 г.) 45 697 души
Произведена продукция (2021 г.) 3.36 млрд. лв.
Икономически растеж (2012–2021 г.) 69.,8%
Приходи от износ (2021 г.) 1.611 млрд. лв.
Размер на преките чужди инвестиции (2021 г.) 69 млн. евро
Дял на населението с висше образование (2021 г.) 20.9%
Естествен прираст (2022 г.) –12.3‰
Коефициент на заетост (2021 г.) 59.4%
Коефициент на безработица (2022 г.) 9.4%
Средна брутна заплата (2021 г.) 1236 лв./месец

Център „Шумен“ има относително добре развита местна икономика, движена най-вече от ориентираната към износ преработваща промишленост. Инвестиционната активност обаче остава относително слаба в сравнение с други региони на страната. Пазарът на труда среща значителни трудности – висока трайна безработица и големи неравенства в заетостта между отделните общини в състава на центъра.
Сред големите предизвикателства са бързото свиване на населението и застаряването, както и преодоляването на силно неблагоприятната образователна структура и слабите резултати на местната образователна система.

Икономически център “Козлодуй”

Население (преброяване 2021 г.) 43 872 души

Брой на заетите (2021 г.) 13 409 души

Произведена продукция (2021 г.) 3.2 млрд. лв.
Приходи от износ (2021 г.) 36.4 млн. лв.
Размер на преките чужди инвестиции (2021 г.) 1 млн. евро, заради което общината е с много слаба инвестиционна активност.
Дял на населението с висше образование (2021 г.) 16.7%
Естествен прираст (2022 г.) –15.3‰
Коефициент на заетост (2021 г.) 49.1%
Коефициент на безработица (2022 г.) 18.7%
Средна брутна заплата (2021 г.) 1693 лв./месец

Козлодуй

В център „Козлодуй“ се отчита най-бързият спад на населението сред 16-те икономически центъра в страната между последните две преброявания (–20.5% в рамките на десетилетието). Той е и най-малкият по население център с 44 000 жители, като 18 000 от тях са в ядрото. Центърът е с относително нисък дял на хората в работоспособна възраст от 15 до 64 години – 61.4%, или 27 000 души, като 12 000 от тях са в община Козлодуй.
На този фон показателите за застаряване не са особено неблагоприятни, особено в сравнение
с други части на Северозападна България, като делът на населението над 65-годишна възраст е 24%, но е чувствително по-висок в периферните общини.
Център „Козлодуй“ е единият от двата в страната заедно със „Сливен-Ямбол“, който губи население
в резултат на миграционните процеси, като коефициентът на механичен прираст е –0,1‰ през
2022 година. Тези индикатори потвърждават сериозните демографски пречки пред по-нататъшното
икономическо развитие на „Козлодуй“, особено извън енергетиката.

Икономически център “Севлиево – Габрово”

Население (преброяване 2021 г.) 81 557 души

Брой на заетите (2021 г.) 32 508 души

Произведена продукция (2021 г.) 2.95 млрд. лв.
Икономически растеж (2012–2021 г.) 78%
Приходи от износ (2021 г.) 1.783 млрд. лв.
Размер на преките чужди инвестиции (2021 г.) 351 млн. евро
Дял на населението с висше образование (2021 г.) 25.2%
Естествен прираст (2022 г.) –17.3‰
Коефициент на заетост (2021 г.) 68.2%
Коефициент на безработица (2022 г.) 3.8%
Средна брутна заплата (2021 г.) 1325 лв./месец

Севлиево, Габрово

„Севлиево-Габрово“ е сред най-добре развитите икономически центрове в страната, с голям размер на инвестициите и висока производителност на труда. Това е следствие най-вече на добрите резултати на местната експортно ориентирана преработваща промишленост, която и създава повече от половината добавена стойност и заетост в центъра.

След кризата пазарът на труда се представя много добре с един от най-високите коефициенти на заетост в страната и ниска безработица, а разширяващият се ИКТ сектор носи значително повишение на заплатите. Образователната структура на центъра е много благоприятна най-вече заради много ниския дял на хората с ниско образование. Центърът обачема много неблагоприятни и влошаващи се демографски показатели, които възпрепятстват средносрочното му развитие.

Икономически център “Велико Търново”

Население (преброяване 2021 г.) 141 174 души

Брой на заетите (2021 г.) 55 973 души

Произведена продукция (2021 г.) 2.93 млрд. лв.
Икономически растеж (2012–2021 г.) 90%
Приходи от износ (2021 г.) 36.4 млн. лв.
Размер на преките чужди инвестиции (2021 г.) 907 млн. евро
Дял на трудоспособното население (2021 г.) 61.5%
Дял на населението с висше образование (2021 г.) 27.5%
Естествен прираст (2022 г.) –11,8‰
Коефициент на заетост (2021 г.) 64.2%
Коефициент на безработица (2022 г.) 4.8%
Средна брутна заплата (2021 г.) 1225 лв./месец

В сравнение с повечето центрове стопанската дейност на „Велико Търново“ не е особено концентрирана, като 65% от добавената стойност се създава в ядрото, други 20% – в Горна Оряховица, а още 11% – в Лясковец. Водещият икономически отрасъл е преработващата промишленост с 32% от добавената стойност, следвана от търговията (22%), строителството (11%) и транспорта – 7 процента.
Деконцентрацията на икономиката личи и по разпределението на най-големите работодатели
– оръжейната „Аркус“ в Лясковец наема 1600 души, силната сладкарска индустрия е разпределена между „Престиж-96“ в ядрото, „Захарни заводи“ в Горна Оряховица и „Гресткомерс“ в Лясковец, основна роля играят и „Екстрапак“ и „Мегапорт“, както и текстилната „Аполон-95“. В центъра като цяло има множество индустриални предприятия с високи приходи и по няколкостотин работни места

Икономически център “Пазарджик”

Население (преброяване 2021 г.) 125 182 души

Брой на заетите (2021 г.) 45 562 души

Произведена продукция (2021 г.) 2.9 млрд. лв.
Икономически растеж (2012–2021 г.) 90%
Приходи от износ (2021 г.) 1.352 млрд. лв.
Дял на трудоспособното население (2021 г.) 62.2%
Дял на населението с висше образование (2021 г.) 18.5%
Естествен прираст (2022 г.) –11.3‰
Коефициент на заетост (2021 г.) 58.5%
Коефициент на безработица (2022 г.) 4.9%
Средна брутна заплата (2021 г.) 1207 лв./месец

Център „Пазарджик“ демонстрира стабилен икономически растеж през последните години най-вече благодарение на няколко големи експортно ориентирани индустриални предприятия.

Пазарът на труда се възстановява бързо след кризата, но на места има видими проблеми с трайната безработица. Това е центърът с най-бърз ръст на заплатите в страната, но в абсолютно изражение те остават относително ниски. ИЦ „Пазарджик“ губи почти 1/5 от населението си за 10 години, а
естественият прираст и застаряването създават сериозни пречки пред бъдещото му икономическо развитие.

Икономически център “Плевен”

Население (преброяване 2021 г.) 166 979 души

Брой на заетите (2021 г.) 55 885 души

Произведена продукция (2021 г.) 2.61 млрд. лв.
Икономически растеж (2012–2021 г.) 62%
Приходи от износ (2021 г.) 798 млн. лв.
Размер на преките чужди инвестиции (2021 г.) 156 млн. евро
Дял на населението с висше образование (2021 г.) 23.1%
Естествен прираст (2022 г.) –13.5‰
Коефициент на заетост (2021 г.) 60.1%
Коефициент на безработица (2022 г.) 8.5%
Средна брутна заплата (2021 г.) 1182 лв./месец

Произведената продукция на човек от населението в ИЦ „Плевен“ е най-ниска сред 16-те икономически центъра в страната и привлича относително малко инвестиции. Характерна за този
икономически център е водещата роля на здравеопазването в ядрото и на селското стопанство в периферните малки общини.

Пазарът на труда се възстановява след кризата, но страда от видими структурни проблеми и трайна безработица. Силна страна е добрата образователна структура на населението, особено високият дял на хората с висше образование.
Подобно на останалата част от Северозападна България център „Плевен“ е изправен пред големи демографски предизвикателства – населението му намалява бързо и застарява, а хората в трудоспособна възраст остават все по-малко.

Икономически център “Благоевград”

Население (преброяване 2021 г.) 88 980 души

Брой на заетите (2021 г.) 35 729 души
Произведена продукция (2021 г.) 2.45 млрд. лв.
Икономически растеж (2012–2021 г.) 48.8%
Приходи от износ (2021 г.) 1818 млн. лв.
Размер на преките чужди инвестиции (2021 г.) 88 млн. евро
Дял на населението с висше образование (2021 г.) 26.8%
Естествен прираст (2022 г.) –7.8‰
Коефициент на заетост (2021 г.) 62.2%
Коефициент на безработица (2022 г.) 5.5%
Средна брутна заплата (2021 г.) 1148 лв./месец


Благоевград

ИК „Благоевград“ е с най-бавен икономически растеж в страната и е сред тези с най-ниска производителност на труда. Инвестиционната активност остава слаба, въпреки че местната икономика е силно ориентирана към външни пазари.

Пазарът на труда се възстановява относително бързо, но в малките общини има видими структурни
проблеми, а заплатите остават ниски извън няколко водещи сектора. Центърът обаче има значителен потенциал за развитие благодарение на младото си и високообразовано население.
„Благоевград“ обаче има най-ниския ръст от всички икономически центрове в страната – едва 49% в рамките на последните 10 години. Това отразява най-вече проблемите на местната индустрия през последните години – от затварянето на цигарената фабрика до дефицитите на работници в шивашките цехове.

Икономически център “Хасково”

Население (преброяване 2021 г.) 92 320 души

Брой на заетите (2021 г.) 32 819 души
Произведена продукция (2021 г.) 1.54 млрд. лв.
Икономически растеж (2012–2021 г.) 74%
Приходи от износ (2021 г.) 377 млн. лв.
Размер на преките чужди инвестиции (2021 г.) 94 млн. евро
Дял на населението с висше образование (2021 г.) 20.9%
Естествен прираст (2022 г.) –10.6‰
Коефициент на заетост (2021 г.) 57.5%
Коефициент на безработица (2022 г.) 5.6%
Средна брутна заплата (2021 г.) 1096 лв./месец

Център „Хасково“ отчита относително бавни темпове на икономически растеж. Активността е съсредоточена изключително в ядрото, където водеща е преработващата промишленост, докато в периферията доминира селското стопанство.

Инвестициите в центъра остават ниски в сравнение с водещите регионални икономики на страната, а производството е почти изцяло насочено към вътрешния пазар. Безработицата остава висока особено извън ядрото, а работещите в центъра намаляват бързо на фона на сравнително ниските заплати.
Образователната структура на населението особено извън община Хасково е неблагоприятна, но пък демографските показатели засега са относително добри.

Икономически център “Кърджали”

Население (преброяване 2021) 92 508 души

Брой на заетите (2021 г.) 29 523 души

Произведена продукция (2021 г.) 1.45 млрд. лв.
Икономически растеж (2012–2021 г.) 106%
Приходи от износ (2021 г.) 775 млн. лв.
Размер на преките чужди инвестиции (2021 г.) 167 млн. евро
Дял на населението с висше образование (2021 г.) 16.7%
Естествен прираст (2022 г.) –8‰
Коефициент на заетост (2021 г.) 51.1%
Коефициент на безработица (2022 г.) 7.7%
Средна брутна заплата (2021 г.) 1215 лв./месец

Това е най-малкият по размер на икономиката център в страната, като през 2021 г. комбинираната произведена продукция на четирите общини в него е 1.45 млрд. лв. Икономическият ръст в рамките на последното десетилетие е 106%, което поставя център „Кърджали“ на трето място по този показател след тези около столицата и Пловдив.

Местната икономика се характеризира с най-ниската производителност на труда от всички икономически центрове в страната със средно 13500 лв. добавена стойност на един
нает в нефинансовия сектор.
Водещият сектор за икономиката на центъра е преработващата промишленост, като през
2021 г. той е формирал 48% от обема на добавената стойност в четирите общини. Търговията от
своя страна осигурява 11% от добавената стойност, строителството – 8%, здравеопазването –
6 процента. От гледна точка на разпределението между отделните общини ядрото Кърджали съставлява 75% от местната икономика, а сред периферните общини по-сериозна тежест има Джебел.

Икономиката на центъра е доминирана от няколко големи предприятия – производителя на каучукови изделия за автоиндустрията „Теклас България“, който наема близо 3 000 души, многопрофилната болница в Кърджали, минната „Горубсо“ и производителя на хидравлични цилиндри „Кяшиф“.

Повече подробности за 16 икономически центъра може да намерите тук.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Откъде се информирате за предстоящия вот 2 в 1 на 9 юни?

Подкаст