Адвокат Методи Байкушев, кандидат за кмет на Благоевград, пред „БАНКЕРЪ“ – част II
Една от „вечните“ теми на Благоевград придоби фейлетонно звучене сякаш е извадена от творчеството на позабравените хумористи Илф и Петров. За аквапарка става дума. Каква е историята с този аквапарк и защо община трябва да се занимава с такова нещо, след като в цял свят такива проекти са работа на частни инвеститори? Ако се връзват сметките – инвестират, ако не се връзват – зарязват идеята. Толкова ли е остра нуждата на Благоевград от водна пързалка?
– Първо кратка хронология, след което и моя коментар. В мандата 2003-2007 г., когато кмет беше Лазар Причкапов…
Вечният бай Лазар!
– Да, вечният бай Лазар, който в момента е водеща фигура в инициативния комитет на единия от кандидат-кметовете. Тогава се направи концесия и се даде възможност на частен инвеститор да изгради върху стария плаж съвременен аквапарк. Инвеститорът изпълни заданието и направи модерен за времето си аквапарк – с два-три басейна, с водни пързалки и така нататък. Още от самото начало обаче стана ясно, че направената инвестиция го задължава да сложи цени на услугите, които са трудно поносима за местния пазар. После се оказа, че активният летен сезон в Благоевград не е половин година, а е доста по-кратък, защото май и юни обичайно не стават за плаж. Така че те „покуцукаха“ известно време и всичко приключи.
Колко инвестира този предприемач?
– Нямам ясен спомен, но за времето си парите бяха доста сериозни.
Които за него са във фонд „Потънали гемии“.
– Впоследствие той наистина обяви несъстоятелност. След като не се намери фирма, която да го вземе под наем, аквапаркът бе затворен и настана едно сравнително дълго безвремие. Оказа се, че макар концесионерът да не изпълнява договора си – между другото този договор така и никога не видя бял свят – общината нямала право да го прекрати. Или поне така твърдяха общинарите. Както и да е. Сегашният кмет Илко Стоянов, като дойде на власт, заяви, че е успял да прекрати договора и да влезе във владение на имота. Ние не сме видели кога е станало това и с какъв приемо-предавателен протокол, но на практика нищо не се промени. Както си беше изоставено, разграбено и разградено, така си и остана. Общината дори една бодлива тел не опъна, камо ли да плаща на охранителна фирма. Така че ние не знаем какво е имало към момента, когато общината влизане във владение, и какво е разграбено след това. Така че всеки може да си представи изненадата ни, когато на 29 декември 2021 г. научихме, че на 6 януари 2022 г. ще се проведе обществено обсъждане на предложението за теглене на заем в размер на 29 млн. лв. с цел изграждане на нов аквапарк.
Вижте втора част от интервюто с адв. Методи Байкушев:
Общински заем?
– Точно така – уж по проект, финансиран от „Фонд за органите на местното самоуправление в България – Флаг“. И, което бе най-забавно – в продължение на година и половина кметът Стоянов се опитваше да ни убеди, че това не било заем, а било финансов инструмент…
Някакъв европейски инструмент било…
– Да, но на практика си е чист заем, защото даваш обезпечение, получаваш парите и после ги връщаш с лихвите. Нищо друго не е, освен заем.
Той, като е теглил този заем, представил ли е някакъв бизнес план за изкарването и връщането на тези 29 млн. лева?
– Не, той не успя да го изтегли, защото гражданството реагира много остро и на общественото обсъждане стана ясно, че няма абсолютно никаква подкрепа. След което… идеята бе префасонирана, 29-те милиона „станаха“ само 17 млн. лв. и – за да се избегне ново фиаско – новото обществено обсъждане бе неприсъствено.
Много авангардна форма – неприсъствено обществено обсъждане.
– Духът от бутилката беше пуснат и на 29 май, когато общинският съвет трябваше да гласува. Гражданите се събрахме пред сградата му на протест, а по-късно влязохме на заседанието. Имаше редица изказвания на граждани и общинските съветници не посмяха да гласуват тегленето на заема. Мислехме, че историята е свършила. Мина лятото обаче – на 14 или на 16 септември – на извънредна сесия същото предложение беше внесено в 8.30 сутринта. На заседанието нямаше дори медии, защото се очакваше гласуването на някакви неща, върнати от областния управител, нищо особено важно. Отпорът отново беше много силен. С мои съмишленици организирахме подписка за референдум и за кредита и атакувахме решението на съвета пред съда. Областният управител също го върна, а след това обжалва. И в крайна сметка успяхме – заемът не бе изтеглен.
Значи този казус е приключил? Или като минат изборите, ако досегашният кмет се представи успешно, темата отново ще влезе в дневния ред?
– Аз изключвам вероятността сегашния кмет да остане на поста си.
Но той и да не остане, едни 20 млн. дългове май остават. Толкова ли бяха?
– Толкова е предвиденият таван на общинския дълг към края на тази година.
Какво значи в случая „таван на дълга“? Задължена ли е общината с тези пари към настоящия момент?
– Със сигурност ще бъде задължена с 16-17 млн. лева. И е много вероятно сумата да нарасне до 20 милиона. В бюджета са предвидени и вече са сключени договори за заеми в размер на 16-17 млн. лева, отделно се очаква плащане по влязло в сила съдебно решение, което кметът в момента се опитва по извънреден способ за отмяна да събори. Много малко вероятно е да успее и тъй като това съдебно решение предвижда около 3 млн. лв. – главница, лихви и разноски, които трябва да бъдат платени, а такива пари няма. Така че, когато се конституира новият Общински съвет, ще трябва вземе решение за теглене на нов заем. В същото време общината е получила от държавата аванс от малко под 4 млн. лева, за да укрепи едно свлачище по посока на „Картала“. На практика обаче тези пари изглежда вече са изразходвани за други неща и това беше признато по време на общественото обсъждане. Изпълнението на този проект ще трябва съвсем скоро да започне, което означава, че общината отново ще е в позиция да намери отнякъде 4 милиона. В момента не ми е ясно откъде. Затова трябва да влезем и да видим какво е реалното положение.
Значи първата ви задача, ако влезете в общината като кмет, е да направите незабавен одит?
– Това е абсолютно задължително. Това казах и на заседанието на общинския съвет, където се изказах като редови гражданин. Заявих, че този бюджет е предизборен – на голямото харчене. Щях да кажа, че е бюджет на „хляб и зрелища“, но всъщност е само на зрелища, защото хляб в този бюджет практически няма. А инак – в Благоевград се харчат страшно много пари за концерти, за паркове с динозаври, за цветя, които се садят навсякъде. Не казвам, че тези неща са лоши и трябва да ги няма, напротив. Грешка обаче е, че важните проблеми са оставени на заден план. Инфраструктурата на града се руши, зелените площи са в окаяно състояние, но ние… сме красиви: посадили сме цветя навсякъде и ги сменяме почти всяка седмица.
Има една конструкция, която е повсеместна – навсякъде. Тя е и в парламента, и извън парламента, а около местните избори се вижда, че е във всички точки на държавата: всеки кандидат – независимо от коя партия е – първо играе за себе си, и второ – играе срещу партия „Продължаваме промяната“, не срещу коалицията. Ако на балотажа този принцип бъде претворен на дело, кандидатите на „Продължаваме промяната“ са обречени, защото там – без оглед на идеологически противоречия – обединението става за секунди. Как си представяте ситуацията – отивате на балотаж и всички се обединяват срещу Вас. Какво се получава – всеки за себе си и всички срещу „Продължаваме промяната“?
– Наистина е така, но аз мисля, че има решение – силните кандидати на „Продължаваме промяната“ във Велико Търново, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Благоевград, Разлог и Сандански ще успеят да обединят подкрепа зад себе си. Т. нар. политически играчи подценяват свободомислието на хората. Аз определено имам проблеми с върхушката на ГЕРБ, но със симпатизантите на ГЕРБ по места нямам абсолютно никакви проблеми. Тъкмо обратното – имаме общи каузи, стремим се към едни и същи неща. И виждам, че те заявяват ясна подкрепа, някои от тях дори гласно. Кандидатите ни наистина са силни и на балотажа това ще изиграе много силна роля. Между другото, през 2019 г. в Благоевград се случи нещо много показателно: тогава ГЕРБ беше на върха на силите си, но кандидатът им – Атанас Камбитов – загуби. Въпреки че ГЕРБ превърнаха Благоевград във витрината на санирането и изляха ужасно много пари, с които и в момента Камбитов се хвали. На местните избори мажоритарният вот е много е силен. Смятам, че тогава хора, които подкрепяха ГЕРБ, не гласуваха за този кандидат, защото той направи няколко стратегически грешки, а те ги оцениха по определен начин. Същото ще се случи и сега. Мисля, че симпатизантите на партиите няма да ги слушат, когато гласуват на балотажа. Твърдо вярвам в това.
Вие отправяте едно послание, което в основата си е образование. Това е наистина възможно най-светлата перспектива, но тя е дълготрайна. Докато хората навсякъде се хващат повече за популизма и искат нещо бързо – от днес за утре. Ако влезете в общината, ще бъдете с 4-годишен мандат и много трудно ще може да адаптирате дори солидното образование в Благоевград към актуалните икономически потребности. Как ще промените мисленето на хората, така че те да мислят не с 4-годишен хоризонт, а ще избират хората, от които зависи бъдещето им?
– Всъщност, за четири години могат да се поставят много сериозни основи в образованието.
Така е. Но все пак днешните деца ще станат активни хора след 5 или 10 години.
– Да, но от гледна точка на политическия резултат. Ние не търсим мигновени политически резултати, а дълбока промяна в обществото. Аз магии не обещавам, обещавам реални неща. При мен няма индустриални зони, 10 000-15 000 работни места, голф игрища на Дъбрава, киноцентър в село Хърсово. Такива неща ние не можем да си позволим да говорим, защото сме сериозни хора. Но образованието е абсолютният приоритет и оттам ще дойде промяната. Ако ние успеем за четири години да положим основите в няколко класа – както по отношение на качеството на образованието, така и по отношение на мирогледа на хората, т.е. да въведем гражданско образование на по-ранен етап, а не да е чак в 11 клас, когато вече мозъците са доста обременени – значи сме си свършили работата. Ако аз след 4 години не бъда избран, защото няма да сме видели тези резултати… Тези резултати ще дойдат много по-късно. Това за мен не е проблем и не трябва да е проблем за никой кмет, защото ние сме хора, които си имаме професии, имаме си живот и нашата фиксидея не е да стоим на кметското място 8 или 12 години. В нашия регион има кметове с по седем мандата. Това е абсурдно, ненормално положение и не може да бъде цел на нито един сериозен политик, който наистина иска да прави промени. Така че без образованието истинската промяна няма как да се случи. Нито ще дойде отнякъде, нито ще ни падне от небето. Споменахте корупцията – как да пребориш корупцията и да направиш дълбочинна реформа с 63-има депутати? И откъде ще се появи след 4 или 8 години онова мнозинство, което наистина ще направи такава промяна? Сега бяха изборите и хората казаха – ГЕРБ и ДПС са незаобиколим фактор. След като хората го казват, значи, ние имаме да вършим работа на много по-дълбоко ниво. Ако не можем да направим съдебната реформа, така, както искаме да се случи, значи трябва да започнем да работим в друга посока и там кметът има много сериозни инструменти. Това страшно много се подценява – кметовете абдикират от тази си роля – казват имаме тука делегирани бюджети, има регионално управление по образованието, има си директори – да се оправят. Няма нищо такова – кметът трябва да поеме водачеството, да провежда чести срещи и да има ясна стратегия за развитието на образованието в общината. Тоест – да бъде този, който ще гони хората да си вършат работата и да вдигнем нивото на средното образование. Просто е – абдикирайки от образованието, ние залагаме още по-голяма бомба пред бъдещето на България.
Пожелавам Ви успех!
