Тази седмица най-сетне ни стана ясно защо все още се намираме пред портите на мечтания Шенген – това не зависи от нас и колкото да се напъваме, ще си седим там. За това ни извести председателят на горната камара на австрийския парламент Волфганг Соботка, който каза следното: “Ветото за влизането в Шенген не е свързано с България. България изпълнява критериите.”
Представителят на държавата членка на ЕС и Шенген – г-н Соботка, има възможност да се убеди, че спазваме критериите, след като посети българо-турската граница заедно с председателя на Народното събрание Росен Желязков.
След визитата той ни шокира с твърдението, че от 2015 г. Шенгенското пространство е мъртво, а Дъблинското споразумение не функционира, тъй като в момента са въведени гранични контроли на много места в уж свободното европейско пространство.
“Ако искаме да стигнем от единия до другия край на Австрия, трябва да минем през Германия, където на някои места вече има граничен контрол. На много места са въведени гранични пунктове – между Италия и Франция, Германия и Дания, а също Словения и нейните съседки“, заяви Соботка. Това означава, че
Шенгенското пространство дефакто е мъртво,
обобщи той.
Според Соботка, по силата на Дъблинското споразумение, бежанците в Австрия, които са подали молба за убежище в Унгария (например), трябва да бъдат връщани обратно там. Унгарците обаче категорично не ги щат.
Ние, българите, трябва с две ръце да се кръстим, че това споразумение е “мъртво”, както отбеляза Соботка. Защото то е
крайно несправедливо към към онези държави,
чиито граници са външни граници на Европейския съюз. За България, Италия, Гърция и Малта.
Австрийците настояват да си решат проблема с мигрантите, като извадят Дъблинското споразумение из света на неживите. И чрез него да ни натресат онези бежанци, които щъкат из Австрия и Европа, след като са подали молби за убежище в България, но се поели към сърцето на Стария континент.
Статистиката на ЕС ни успокоява, че ако споразумението се съживи, чак толкова голяма вълна върнати бежанци няма да ни залее. По данни на Евростат, в началото на 2023 г. в България са отчетени 20 390 молби, в Унгария – 45, в Малта са 1320, а в Германия – 243 835!
Проблемът е в останалите. Общо за ЕС,
през 2022 г. са подадени 966 000 молби за убежище.
Замисълът на австрийците е следният – освен бежанците, подали молби в България, ние – като външна граница на ЕС – да имаме ангажимент към всички бежанци, искащи убежище в Европа. И това ще се случи, ако се изпълни първата от петте точки, които Австрия настоява да бъдат приети от държавите членки на съюза: процедурата по убежище да се провежда на външната граница на ЕС.
Точката е част от проекта, за който Австрия настоява да бъде приет и заради който не ни пуска в Шенген. Което си е пълен абсурд –
да зависим от нещо, което не зависи от нас!
Ето ги и всичките мерки, които предлага Австрия:
– да започне пилотен проект за процедура по даване на убежище в държава от ЕС, която да се провежда на външната граница на съюза;
– да се приемат правила за връщане на мигранти и да отпаднат индивидуалните процедури във всеки отделен случай;
– провеждане на процедури за убежище в тъй наречените сигурни трети страни;
– по-лесна отмяна на бежанския статут при извършване дори на леки престъпления;
– държавите от ЕС да оказват повече подкрепа на “Фронтекс” по външната граница на ЕС и на територията на трети държави.
Очевидно, с приемането на “австрийските правила, действащите в момента български процедури, регламентирани от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), ще бъдат тотално ревизирани.
Според ЗУБ, закрилата, която предоставяме на чужденци,
включва убежище, международна закрила и временна закрила.
Правото на убежище се предоставя с указ на президента, международната закрила – с решение на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), а временната закрила – от Министерския съвет.
Най-вероятно промени ще претърпи и Директивата за връщането (Директива 2008/115 / ЕО), която определя задължение за държавите членки да издават решение за връщане на ГТС, след като е
установено, че не отговарят на условията за законен престой.
Действащата в момента директива има за цел да
сведе до минимум ситуациите на правна несигурност
за гражданите на трети страни, така че всеки гражданин на трета страна, който физически се намира в държава-членка, да се счита или за законно пребиваващ и да се ползва с валидно право на престой, или за незаконно пребиваващ и да му бъде издадено решение за връщане.
Любопитно е също така по какви критерии ще бъдат определяни т. нар. “сигурни трети страни”, където също да се започват процедури по убежище. През 2015 г., например,
Германия определи за такива Албания, Косово и Черна гора.
Може би защото над 99% от молбите за убежище от тези страни бяха отхвърлени от германската Служба за миграцията и бежанците като очевидно необосновани.
През юни 2023 г. на срещата на министрите на вътрешните работи от ЕС в Люксембург Италия, Гърция и Австрия предложиха мигрантите, чиито молби за убежище бъдат отхвърлени, да бъдат връщани в т. нар. “сигурни трети страни”, т.е. държави като Тунис или Мароко, откъдето са пристигнали и където за тях няма опасност.
В Люксембург бе направена първата крачка към лелеяната от Австрия реформа по отношение на бежанския въпрос. Идеята е
въвеждане на по-строг режим за мигрантите,
които нямат шанс да получат закрила, като случаите им трябва да се разглеждат още преди търсещите убежище да влязат на територията на ЕС в центрове в страните по външната граница, управлявани от новосъздадената Агенция на Европейския съюз в областта на убежището. Тези, които нямат право на закрила, ще бъдат връщани в страните, от които пристигат, като процесът ще трае най-много 12 седмици, предвижда реформата.
На срещата в Люксембург стана ясно, че
реформата всъщност е само идеен проект.
Например за да заработи някога новото правило за връщане на мигранти с отказана закрила, ЕС трябва да сключи споразумения с държави като Мароко, Тунис или Сенегал като потенциални партньори, признаващи Женевската конвенция за бежанците. Такива споразумения обаче все още не са постигнати.
Отделно интересите на 27-те държави членки по въпроса за мигрантите са различни. Справка – нежеланието да се спазва квотния принцип за разпределяне на бежанците.
Да не говорим за
позицията на правозащитните организации,
които не приемат – например – молбите за убежище да се разглеждат в държавите по външните граници на ЕС заради спазването на човешки права.
И все пак става ясно, че притиснат от бежанската вълна ЕС замисля да усложни процеса по предоставяне на закрила, като ангажира страните по външните граници и т.нар. сигурни трети страни.
Успокояващото е, че реформата все още не е факт. Това обаче ни обрича да продължим да клечим пред портите на Шенген. Австрия вече предупреди, че няма да промени позицията си за разширяване на зоната, без да бъдат приети предложените от нея мерки. А като добавим към всичко това и Нидерландия, която след отпадането на мониторинга иска еврокомисията да прати мисия у нас за проверка на прилагането на върховенството на закона, значи нещата са ясни. И ние ще клечим пред портите на мъртвия Шенген като онова куче от класиката “Хачико”…