Според данните на Централната избирателна комисия, над 30 000 персони са тръгнали да стават общински съветници, на близо 1360 души им се работи като кметове на общини, около 400 са кандидатите за кметове на район, а 6600 атакуват шефските канцеларии на кметствата. Явно държавната служба продължава да бъде третото най-сигурно нещо след данъците и смъртта, като изпреварва стотици пъти опитите да се прави бизнес или желанието за повишаване на квалификацията.
На страницата ми във Фейсбук виждам доста познати, които са кандидати за местните избори в края на месеца. Не че не са интелигентни и можещи в своята област хора, но политиката, дори в регионален мащаб, не е толкова лесно нещо, колкото на мнозина им се струва.
Ситуацията трагично напомня пиесата „Службогонци” от Иван Вазов, която е писана преди 120 години, но за съжаление е болезнено актуална. Историята разказва за един министър и няколко души – родственици и непознати, желаещи да бъдат назначени на държавна служба, независимо от длъжността, която ще изпълняват. Образите на героите уж са смешни, но разкриват
една особено уродлива част от човешката същност,
откъдето надничат алчността и глупостта.
„… А интересите на държавата, на страната? Но кой мисли за това? Всяка партия има своите хиляди гладници, хиляди „наши“, които е длъжна да нареди на държавната трапеза като дойде на власт, а хиляди други, изпъдени от служба, ще очакват нови политически промени, за да се докопат отново до кокала. Всяка партия си има войска паразити, непотребни на обществото, които живеят само на народния гръб… И тая сган расте, увеличава се всеки ден и час. Така е било досега, така ще бъде и занапред. Ужасно!“, ехтят думите на министър Балтов.
Отказ от кокала у нас не е имало, няма и да има. А кандидатите… с лопата да ринеш. Отвори ли се място за чиновници, орача хвърля ралото, а шивача – метъра, само да се докопа до заветната канцелария. И до държавната заплата, разбира се.
В този контекст е и драмата на бившия депутат на „Има такъв народ“ и председател на два „скорострелни“ парламента – Ива Митева. Онзи ден
тя бе съкратена от работа в Народното събрание
и тръгна да оплаква трагичната си съдба по медиите. Допреди да се ангажира с партията на Слави Трифонов, както и след това – когато изпадна от борда на „учиндолската лодка“, тя работеше като директор на Дирекция „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“.
На 10 октомври ръководството на парламента, начело с Росен Желязков (ГЕРБ), преструктурира администрацията така, че дирекцията на Митева бе закрита, а тя – освободена.
Всъщност, за да няма един не прочел, друг не разбрал, обясняваме като по учебник: дирекцията на Митева – „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“, и Дирекция „Пленарни заседания, парламентарен контрол и финални текстове“ бяха обединени, а новата структура бе кръстена „Законодателна дейност, парламентарен контрол и право на Европейския съюз“.
Митева заподозря, че
това се е случило умишлено – за да я изгонят
и посочи като един от виновниците друг бивш парламентарен председател – Вежди Рашидов.
В ефира на една от т. нар. национални телевизии, в четвъртък Ива Митева обясни, че през януари е излязла в неплатен отпуск, защото Рашидов бил образувал производство срещу нея. По думите ѝ одитът срещу нея е като председател на парламента и паралелно с това – като директор на дирекцията, което определи като „пълно безобразие“.
Митева добави, че решението на одиторите е „много смешно“, но не даде повече подробности. За сметка на това обаче съобщи, че
има големи финансови нарушения,
докато начело на Народното събрание е била Цвета Караянчева (ГЕРБ).
„Като председател на парламента назначих един вътрешен одит и може би моя грешка беше, че не извадих резултатите. Те бяха скандални, но аз не исках да унижавам бившия председател на Народното събрание. Нарушенията са свързани с изграждането на пленарна зала, с хранителния комплекс. Новата пленарна зала, която струва над 20 млн. лв., но няма дори озвучаване и система за гласуване. Фирма за концерти се грижи за озвучаването“, заяви Митева.
Да се чуди човек защо Митева съобщава това чак сега – когато е отстранена от апетитния пост? А по силата на каква логика
разкриването и огласяването на извършено престъпление
вече е унижение за извършителя?
Прекрасно е, че толкова много хора се чувстват обществено ангажирани и искат да дадат своя принос за процъфтяването на своите градове и села. Стига, разбира се, тази им амбиция да не е продиктувана от интимната им мисъл да се докопат до „държавната служба“ и да забогатеят не само завинаги, но и до девето коляно.
