Разширяващият се марж между държавните облигации на Италия и базовите за еврозоната германски дългови книжа не е обезпокоителен и не изисква намесата на Европейската централна банка, заяви членът на банковия управителен съвет Игнацио Виско. “Наистина няма признаци, че спредът ще се повиши до равнище, което ще наложи нашата интервенция”, споделил шефът на Италианската централна банка за телевизия “Блумбърг” в кулоарите на годишните срещи на МВФ и Световната банка в Маракеш.
Премията на десетгодишния италиански дълг над същия по срочност германски се повиши с пет базови пункта и проби 200 точки за първи път от началото на седмицата. Подобни движения по правило държат нащрек официалните представители на ЕЦБ, посочва колегата на Фиско – Гейбриъл Маклуф – председател на Ирландската централна банка.
Маржът започна да се разширява откакто Рим разкри, че бюджетният дефицит на страната вероятно ще слезе в нормативната рамка на Европейския съюз през 2026-а – година по-късно от предварителните очаквания. Тазгодишният недостиг от 5.3% от БВП и от 4.3% от БВП през 2024-а ще позволят на италианския премиер Джорджа Мелони да ореже ДОД и да изпълни и другите си обещания за гласоподавателите преди да бъде избрана на поста.
“Впечатлението ми е, че въпреки че фискалната предпазливост е наложителна за следващите години, в действителност не можем да направим нищо, за да го постигнем освен при по-добра структура на разходите”, посочва Виско. И допълва, че е убеден, че страната “може да активизира още растежа си и това е единствената причина за тревога на пазарите – способността на италианското стопанство да расте”.
Тези опасения се илюстрират от публикуваните през седмицата прогнози на МВФ, че БВП на Италия ще се увеличи с едва 0.7% през всяка от следващите две години – доста под юлските предвиждания, съответно за 1.1 и 0.9 процента.
Председателят на “Уникредит” и бивш финансов министър Пиер Карло Падоан, пък омаловажи последните лоши новини. И посочва, че не е разтревожен от сценария “да стане гражданин на болния човек на Европа, защото знае, че Италия може да реагира много енергично и на практика по-силно отколкото пазарите осъзнават от гледна точка на потенциалния бъдещ растеж”. Падоан коментира, че “инвестициите и реформите са начинът за развитие и Италия има тази възможност като използва фондовете Следващо поколение на ЕС”.
Нещата се усложняват от последните бюджетни планове на Рим, които, по оценка на международната кредитна агенция “Фич рейтингс” представлява “значително” разхлабване на фискалната дисциплина в сравнение с предишните цели.
За председателя на Литовската централна банка Гедиминас Шимкус “скокът на маржовете е по-скоро реакция на проектозакона за бюджета и на разкритите нови числа”. Той допълва, че от гледна точка на паричната политика този фактор трябва да се вземе предвид по време на дискусиите, но не вижда риск от фрагментация.
Италия не е единствената страна членка на еврозоната, която се бори да изпълни фискалните правила на ЕС. Франция ще има дефицит от 4.7% от БВП през тази година, а Испания – 4.1%, по оценки на икономисти, събрани от агенция “Блумбърг”.
В италианския случай обаче разходите и ниският растеж не са единствените препятствия пред Мелони. Най-голямото притеснение на Виско е геополитическо. “Несигурността беше голяма и видима дори преди невероятната атака на Хамас срещу Израел”, посочва той.