Политическият анализатор Давид Леви пред „БАНКЕРЪ“ – част I
Намираме се в сезона на войните. Войни – явни и скрити, бутафорни и реални, глобални и локални, директни и подмолни, кървави и безкръвни, горещи и студени, хибридни и виртуални, армейски и политически. Общият им знаменател е, че всички те са коварни и подли – без чест, без мъжество. И най-важното – без правила. Не сме очаквали, че XXI век ще ни предложи именно това, но… живот ли бе да го опишеш?
Г-н Леви, нека като за начало да разделим нещата на две. Вашата експертиза ни е необходима за историята около ивицата Газа по-скоро като „сканиране“ на проблема в дълбочина, отколкото да се плъзнем по актуалната повърхност. Но преди да стигнем дотам, да обходим нашата политическа ивица. Тя уж е театрално-бутафорна, но безкръвната политическа война не само е достатъчно брутална, но е и междуособна. Пример – на фона на местните избори мина вот на недоверие към правителството. И, докато „инженерите“ отсъстваха от пленарната зала, „продуктите“ им биха с бухалки техния партньор на тема… друг техен продукт – корупцията.
– Чиста предизборна кампания.
Но какви изводи да си направим тогава от поведението на „инженерите“? Техните „продукти“ са на сцената, бият партньора им, а те гледат отстрани.
– Ситуацията наистина е уникална. Вместо класическата коалиция и опозиция, имаме три групи. Имаме минимум два, даже три елемента на така наречената (не)коалиция или конструкцията, имаме и опозиция, която също така е разделена на три основни компонента – те уж не могат да се понасят, но действат много координирано и винаги заедно. Тоест – нямаме коалиция и опозиция, а имаме коалиционна група, в която не могат да се понасят взаимно, и опозиционна група, в която също не могат да се понасят взаимно. И всеки от компонентите на тези две воюващи страни се опитва да изпъкне за сметка и на „враговете“, и на „съюзниците“. Това е много интересна ситуация, но не е нещо ново.
Вижте първа част от интервюто с Давид Леви:
Не е, но напълно се вписва в представите ни за фасадната демокрацията, която тук често я коментираме: външни белези и външен декор, но всъщност дълбоки подмолни и задкулисни движения.
– Според мен между тези две воюващи групи все пак има някакви разделения. Има някаква роля на управляваща коалиция и на опозиция. Те не са в някаква договорка, така че в случая определението „фасадна демокрация“ зависи от това какво е нивото на разказ, от което гледаме върху процесите. Ако гледаме малко по-отдалече, между тях по-скоро наистина има противопоставяне, което е геополитически обусловено. Това са процеси, които са много над размерите и мащабите на България. Това е основната линия на разделение, която се проявява дори и при такива въпроси, свързани с енергетиката и правата на работещите в нея. В този случай също става въпрос за геополитика. Защото какво искат протестиращите и какво не получиха? Искат само изтегляне на подадените планове в Европейския съюз, за да може да се случат корекции, които могат да бъдат направени и докато тези планове са в Брюксел. Така че единствената цел на протестите е да пострада България. Да бъдат намалени или спрени определени суми. И кой има интерес да отслаби България? Много ясно, че един от основните играчи в тази геополитическа война, с която са свързани и събитията в Близкия изток. Този играч си има ясни интереси и си ги преследва чрез своята пета колона в България, която е разделена на три подколонки в Народното събрание.
Въпросът ми е за политическите „инженери“, които в момента най-усърдно развяват атлантическия байрак, и за техните „продукти“, които в момента явно защитават интересите на Кремъл. Всъщност така се гонят интереси – създаваш две противоположни сили и консумираш резултатите от битката помежду им.
– В крайна сметка – да, но интересите винаги се гонят многопластово. Не може просто да имаш една силна вокална групичка, която да говори едни опорки. Винаги трябва да има и някакво разслояване. Трябва да има и такива групички, които да говорят по-умерено и с много по-софистицирани и манипулативни методи да насочват общественото мнение в правилната посока. Трябва да има и такава групичка, която да е абсурдна – т.е. в нея да бъдат мобилизирани всички крайни елементи, в това число конспиратори, „плоскоземци“ и гости от Нибиру. Целта е да се действа на всички нива едновременно. И това е нещото, което виждаме да се прави в българското общество. Доста успешно, за съжаление…
През тази призма – битка или бутафория да наречем предизборните движения в София? Какво точно ни предлага политическото пространство?
– Според мен има по малко и от двете. Има и реален сблъсък, но по-скоро на индивидуално ниво, на ниво личните амбиции на кандидатите. Има и елемент на бутафория, защото сенките на определени политически сили ги наблюдаваме при повече от една кандидатура, което също замъглява разликите между тях и техните позиции и предложения. Тоест – нямаме реален сблъсък на идеи. Имаме по-скоро сблъсък на его на определени кандидати и една… боза от политически интереси, при които играта е поставена така, че те да спечелят при всеки случай.
Има ли някаква дългосрочна цел тази аналогия, която правят гражданите на София между „тази“ кандидатура на Антон Хекимян и „онази“ кандидатура на Цецка Цачева, която беше разтълкувана като жест, обслужващ определени сенчести интереси?
– Според мен има една основна разлика и тя е продиктувана както от личностните, така и от интелектуалните разлики между тях. При Хекимян има някакъв хоризонт, който най-вероятно му е предложен. В противен случай той едва ли би се съгласил да изостави сравнително успешната си журналистическа кариера, за да стане един неуспешен кандидат за кмет.
В случая хоризонтът са европейските избори – пътеката към Брюксел.
– Най-вероятно това е сделката и заради това той играе ролята на чучелото.
Но какво печели г-н Борисов от това, поставяйки един много трудно избираем кандидат за кмет на София?
– Мисля, че и самите водещи лица в ГЕРБ са наясно с минималните шансове на Хекимян.
Защо тогава?
– Той отстъпва София на своите партньори от „Продължаваме промяната“ и ДПС. Реалният печеливш на тези избори ще бъде ДПС, което ще управлява София дори без да е имало свой кандидат-кмет.
Но тези репутационни щети не са малки – да загубиш или да подариш… Макар че думата не е точно „подарява“, защото по принцип в София настроенията не бяха в полза на ГЕРБ, независимо от това кой щяха да издигнат за кандидат-кмет. И все пак как би трябвало да се разтълкува този ход, след като и децата знаят, че нищо не се прави просто така?
– По-скоро трябва да се търсят средносрочните и дългосрочните цели на Борисов и оттам да се правят изводи назад. Според мен неговата единствена цел е той да спечели следващи парламентарни избори и да се върне на власт.
Но той, ако не управлява София, губи голям ресурс.
– Това може да стане и чрез провал в София. Освен това София се управлява не само от кмета, но и от общинския съвет. Има и готови корупционни механизми, които много трудно могат да бъдат разрушени от когото и да било. Така че дори да си изберем кмет, който е изключително чист и който има наистина желанието да направи добри неща за града, под него съществуват толкова много механизми – бюрократични и политически, които с лекота могат да го спрат и да го принудят да търси някакъв компромисен вариант за съществуването си с тях. Тоест – никой не може да разруши всички хранилки, които тръгват от общината.
Последните проучвания това показват – Терзиев и Хекимян отиват на балотаж и Терзиев печели.
– Да, ако е с Хекимян на балотаж, той най-вероятно ще спечели.
А с кого би могъл да бъде на балотажа?
– С Вили Лилков.
Смятате, че това е реалистично?
– Мисля, че е възможно, защото голяма част от синя София ще гласува за него.
И при това положение кой ще спечели?
– Това имам предвид: независимо от това с кого Васил Терзиев ще е на балотаж – с Вили Лилков или с Антон Хекимян, печели… ДПС. Защото тази мъгла, която е над повърхността, се простира точно върху тези трима кандидати.
По какъв начин ДПС ще спечели от изборите в София, където на практика няма никакво участие.
– Да, на теория те нямат никакво участие, защото нямат свой кандидат. Но, ако погледнем внимателно политическата ситуация, инициативните комитети, генезиса на кандидатите – навсякъде стигаме до ДПС.
А именно?
– Макар и неофициално, ГЕРБ е в по-сериозно сглобка с ДПС, отколкото с „Продължаваме промяната“, и там със сигурност нищо не се случва без активната роля на Движението. Като това не го казвам като нещо задължително лошо, защото опитът на Делян Пеевски да създаде световен прецедент – като бъде изкаран от списъка „Магнитски“ в САЩ – го кара да прави някои правилни неща.
Внушението е, че Пеевски управлява държавата. Такава е ролята, която се разиграва в момента. А така ли е според Вас?
– Според мен влиянието на ДПС винаги е било изключително силно.
Не е ли преувеличено, а и доста театрално вече, това непрекъснато показване на г-н Пеевски, който дава решения, който взема отношение, който…
– Показването му е с ясната цел – да бъде изчистен, имиджът му да бъде променен и да се доведе до евентуалното му изкарване от списъка „Магнитски“.
Тоест – някой да се откупи с политически капитали?
– Да, това е единственият начин и натам сочат действията на Пеевски и ДПС. Пак повтарям – тези действия не са непременно лоши и България може да извлече ползи от тази ситуация. Защото, ако ДПС реши да обърне влиянието и възможностите си в полза на народа, на обикновените хора – това може да доведе до определени дивиденти.
Какви са взаимните зависимости на г-н Пеевски и г-н Борисов, кой от кого зависи? Кой взема решенията и кой ги изпълнява? Едно време имаше реплики – записан разговор на маса и подхвърлен в публичното пространство – „Шиши дава“ и „Шиши не дава“. Тогава Борисов беше премиер и тези реплики навеждаха на определени мисли…
– Аз мисля, че отношения с ясна доминация и субординация. По-скоро има сговор на базата на общи интереси. И в различните ситуации, в различните бизнеси и различни схеми може да доминира единият или другият, а може и да си помагат един на друг. Това обаче може да се промени още утре, защото няма вечни приятели, има вечни интереси.
Да, точно така. В тази връзка не беше ли по-удобно за ДПС просто да се освободи от г-н Пеевски, да направи вътрешна перестройка, да излезе с приемливи за Брюксел лица, каквито има (като евродепутатите, например) и да започне на чисто? Вместо да се правят такива сложни врътки и многоъгълници, за да може човекът с черния печат да бъде изваден от списъка „Магнитски“?
– Това теоретично звучи логично. Но не знаем какви са вътрешните отношения в ДПС – там има вътрешни зависимости и структурата не е едно единно тяло.
Излиза, че г-н Пеевски е овладял ДПС.
– Или има ключова роля, което е напълно възможно от гледна точка на икономическите му възможности.
