Rien ne va plus или в превод „Край на залаганията”. Това казва крупието в игралната зала непосредствено преди да завърти рулетката. Нещо подобно се случва с вероятната дата за приемане на еврото в България. Категоричността на защитаваните тези рязко нарасна и вече не ни остава нищо друго освен да приемем залозите като окончателни и да чакаме да видим печелившия след тях.
Разгорелият се наново спор е в ключов момент. Проектопостановление на Министерския съвет предвижда България да впише в официален документ 1 януари 2025 г. като целева дата за влизане в еврозоната. Проектът е за изменение и допълнение на постановление на правителството от юли 2015-та. за създаване на координационен съвет за подготовка на страната за членство в еврозоната.
Преди дни финансовият министър Асен Василев бе принуден отново да изрази категоричността си, че определеният срок е реалистичен. Така той косвено отговори на своя предшественик Симеон Дянков, който изключи тази възможност.
Дянков заяви, че България няма да успее да влезе в еврозоната на 1 януари 2025 г., защото инфлацията у нас все още е висока.
„Инфлацията ни към края на септември е 8.7 на сто, което е доста по-високо отколкото се предполагаше – посочи той. – Което означава, че правителството не изпълнява един от петте си приоритета, а именно – намаляване на инфлацията. Да, можем да кажем, че инфлацията вече не е двуцифрена, но все още е сериозна, на фона на останалата част на Европа, където инфлацията е средно около 4.5 %, т.е. наполовина“.
Дянков смята, че по-рано от 2027 – 2028 г. не можем да влезем в еврозоната. Това крайно становище е в противовес с позицията на управляващите, че след като изпълняваме и чувствително преизпълняваме останалите критерии за членство, високата ни инфлация ще бъде преглътната като горчив хап от евровите държави.
Широко разпространено е схващането, че в усложняващата се международна обстановка България ще бъде приета в еврозоната по политическа целесъобразност, така както се случи с влизането ни в Европейския съюз. И в него има известна логика. Още повече, че високата инфлация е последица от паническите действия на централните банки по света и в частност на Европейската централна банка, за което държавата ни няма никакъв принос.
Впрочем дали Симеон Дянков не се стреми да налага мнението си, тъй като се цели във висок властови пост у нас? Ще напомним, че преди преизбирането на Димитър Радев за управител на централната банка бившият финансов министър заяви пред БНТ: „Ако има истински обществен дебат и кандидатурите не са само политически, бих се впуснал в битката за управител на БНБ. За мен това ще бъде чест. На всеки български финансист това му е мечтата, включително и на мен”.
Е, сега може би се е загледал в поста на Асен Василев. Моментът е подходящ с оглед на наближаването на правителствената ротация. Особено ако Дянков все още е слабост на Борисов.
Колкото до управителя на БНБ, той е убеден, че „от периферията България трябва да стигне до ядрото на еврозоната и това трябва да се случи възможно най-скоро – не по-късно от 1 януари 2025 година”. Според него страната ни в голяма степен е готова за членство, а от миналата година вече е член и на Европейския банков съюз. „Намираме се на 95-тия метър от еврозоната и когато сме толкова близо, намирам за непродуктивно всякакви идеи за връщане назад“, заяви Радев и подчерта, че ще направят всичко необходимо заедно с неговите колеги да осигурят „успешен преход от сегашния рестриктивен режим на Паричен съвет към пълноценен паричен режим в рамките на споделения паричен суверенитет на еврозоната„.
В отбора на еврооптимистите е и Николай Василев. Бившият вицепремиер е категоричен: „Целта през 2025 г. да приемем еврото е достижима. Закъснели сме ужасно с половин поколение”.
В отбора на Дянков пък е друг бивш кандидат за шеф на БНБ – Любомир Христов, издигнат от „Възраждане“. Неговото становище е, че влизането ни в еврозоната на 1 януари 2025 г. е преждевременно и носи неоправдани рискове.
Тревожното е, че че за проблема, наречен „инфлация”, се говори и на международно ниво. „Пановете на България да се присъедини към еврозоната в началото на 2025 г. може да се спънат в инфлацията”, отбелязва Световната банка в есенната си икономическа прогноза. Според икономистите на институцията инфлацията у нас ще продължи да намалява, но ще остане висока през 2023-та, „излагайки на риск официалната цел за присъединяване към еврозоната за 2025 година“.
