„България е подготвена за нова бежанска вълна, границата е осигурена.“ Това увери пред БНР социалният министър Иванка Шалапатова. „Няма страна, която сама да може да се справи. Имаме готовност за посрещане на непридружени малолетни. Ще бъдат много. За тях сме готови да задействаме процедурата за международна закрила. Има възможност да бъдат настанени в сигурна зона за деца. Всички системи са задействани. Надеждата ни е този конфликт да приключи по-рано“, каза още тя.
Във връзка със зеления преход министърът подчерта, че той ще се случи в цял свят. Въпросът е кой е най-добрият начин. „Водим интензивни разговори и със синдикалните организации. Вече създадохме цялостен социален пакет, който ще се реализира в два етапа. До един месец ще сме готови да предложим този пакет първо на социалните партньори, и след като бъде утвърден, до края на годината може да започне неговата реализация. Ще направим цялостен демографски и социален анализ. Ще започнем със синдикалните организации картографиране на уменията и знанията на всеки един от тези 25 хиляди души, които в момента заради зеления преход до 2038 година ще бъдат повлияни. След като се направят тези анализи, започваме индивидуален план с всяко едно лице и неговото семейство. Ще предложим мерки в няколко посоки. Първо ще има възможности за обучения, ще подкрепим проекти за предприемачество, ще включим пакет „Мобилност“. Нашият приоритет е заради зеления преход да не допуснем нито едно лице да има период на безработица. Тези мерки ще бъдат предложени на всичките 25 хиляди души. А тези от тях, които не желаят да получават нови умения, не желаят да останат на пазара на труда, ще получат социални компенсации“, обясни тя.
Ръководеното от Шалапатова министерство работи активно по бюджета за следващата година. „Водим интензивни разговори с Министерството на финансите в две посоки – за увеличаване на инвестициите за всички форми на подпомагане, разгръщане на широка мрежа от социални услуги, както и инвестиции в хората в социалната система, в същото време много активно работим и за оптимизации. Изключително важно е да управляваме мъдро този сериозен ресурс. Оптимист съм, че когато приключи бюджетната процедура, ще имаме адекватен ресурс, който да насочим за постигане на нашите политически цели“, отбеляза министърът.
Ще има възможност да се гарантират по-добри условия на труд на социалните работници, както и да се увеличат възнагражденията им, но и техните компетенции. Ще има и реални очаквания за резултатите от тяхната дейност.
За 2022 година 25,9% от българските деца от 0 до 17 г. са изложени на риск от бедност. „Тези деца нямат силен старт в живота. Не им осигуряваме среда, така че те не могат да развият своя пълен потенциал, а след това очакваме те да израснат като млади хора, които са мотивирани и да бъдат активни граждани. Нашият приоритет е изпълнението на годишния план за борба с бедността и социалното включване“, изтъкна социалният министър. „Усилията на правителството са в контекста на усилията на всички страни – членки на Европейския съюз, свързани с борбата с бедността и насърчаване на социалното включване на редица групи от обществото. Когато едно лице живее в бедност и лишения и няма достъп до качествени услуги, това е заключен човешки капитал. Фокусът ни е върху човешкия капитал на всеки един човек. Нашата надежда е всеки в България да се замисли върху това как като общество можем да постигнем тази цел – в България да няма човек, който да живее под линията на бедност“, посочи още министърката.
По думите ѝ патронажната грижа за новородени е една много добра социална инвестиция. Според нея това е много добра мярка за страни като България, където има тежък демографски срив.
Иванка Шалапатова е категорична, че трябват комплексни мерки: „Не е достатъчно само минималната заплата да бъде по-висока, не е достатъчно само помощите за семейства при отглеждането на деца да бъдат по-високи. Важно е развитието на една широка палитра от качествени социални и интегрирани услуги. Трябва да гарантираме и паричното, и непаричното подпомагане. Нашата цел е каквато и инвестиция да правим във всяко домакинство или лице, изходът да е, че това лице става независимо“.
Все повече инвестиции от националните бюджети отиват за социални разходи, но не се търси въздействието на тази инвестиция, счита министърът. Неин приоритет е цялостна реформа на социалната система с акцент хората вътре, защото, по думите ѝ, хората в тази система са силно демотивирани. Също така икономически анализатори започват политика за социални инвестиции. Планът е през 2025 година да са налични първите данни.
Министерският съвет одобри новия размер на минималната работна заплата, защото България изостава, изтъкна Шалапатова: „Няма как ние да гоним развитие на обществото, ако оставаме с толкова ниски, дори по-ниски нива на минималната заплата от страни, които не са в ЕС. За мен е важно да реализираме набор от мерки, комплексна политика за повишаване и на производителността на труда. Планирали сме много такива за повишаване на компетенциите на работещите, защото това ще ги направи по-конкурентоспособни. Стартираме работна група на национално ниво, подкрепена и от европейски експерти, за да ни помагат с добрите практики на европейско ниво“.
Ще постигнем социален диалог, вярва министърът: „Не е роля на държавата да определя минималната работна заплата. Роля на синдикати и работодателите е да имат по-активен диалог, като двете страни, които трябва да се разберат по този въпрос. Аз ще имам позиция по въпроса. Моята надежда е, че в работната група ще се преразгледа механизмът за определянето на работната заплата, ще отчетем всички икономически фактори, които работодателите предлагат, но ще отчетем и факторите, които синдикалните организации подчертават, че няма как да имаме качество на живот и да изсветляваме икономиката, ако допускаме много ниски нива на минималната заплата. Ние отваряме този диалог, за да може в пълнота да видим България как да транспонира тази директива. Нашият срок е до ноември следващата година. Моята надежда е, че ще се осигури съгласие. Ще обменяме опит и с други държави“.
Шалапатова апелира да се погледне цялата картина и с комплекс от мерки да се подобри качеството на живот: „Имаме много тежко наследство, защото когато е толкова дълбок разривът между хората и те не вярват на държавните институции, наш приоритет ще бъде ние да докажем, че това, което поемаме като ангажимент, е реална отговорност и ние ще изпълним нашите ангажименти.“
