От подписването на Парижкото споразумение през 2015-а включените „в черния списък въглища“ се превърнаха в мантра във финансовия бранш. Банките престанаха да отпускат кредити за въглищни проекти, застрахователите се дистанцираха, а инвеститорите се оттеглиха. В същия момент търсенето на твърдото гориво скочи до рекордно равнище, което помогна за утрояването на цените на най-силно замърсяващата околната среда суровина на планетата. На фона на тези събития финансисти и организации с идеална цел по света се обединиха, за да създадат алтернативни стратегии. И първата стъпка е да се върнат обратно въглищата в традиционните финанси. Целта е да се разработят счетоводни методи, позволяващи на кредитори и инвеститори, които финансират въглищата, да представят документи, че са помогнали на производителите да направят преход към по-зелени модели за бизнес или са придвижили мините и въглищните централи към по-скорошно закриване. Ако успеят да докажат, че финансовата им подкрепа е допринесла за отделянето на по-малко замърсители от традиционната дейност, те ще могат да извлекат полза от приноса си за декарбонизацията.
Предложенията включват т. нар. преходни кредити – тип въглеродна компенсация, която Паричните власти на Сингапур искат да обвържат с поетапното извеждане от строя на централите на въглища. Другата идея е на „Глазгоу файненшъл алайънс фор нет зироу“ (Gfanz), която в сътрудничество с големи финансови институции и технически експерти от неправителствени субекти иска да експериментира метрична ярка, наречена „очаквани редукции на емисиите“ (EERs). Фондация Рокфелер пък създава т. нар. „кредитна програма за очистване на въглищния въглерод“. По оценка на експерти по климата инструменти като EERs ще помогнат на финансовите институции да изчистят имиджа си и да опровергаят критиките, че не помагат достатъчно за намаляване на въглеродните емисии.
Предложението Gfanz, чиято амбиция е да изчисли приноса на финансовите фирми за декарбонизацията в реалната икономика, би могло да се прилага за климатични решения като вятърни турбини или слънчеви инсталации, за едри замърсители като производители на стомана или цимент с достоверни планове за преход към зелени дейности, както и за активи, които трябва да бъдат закрити изцяло като въглищни централи. Инвеститорите ще могат да претендират за дял от редуцираните емисии, което ще им помогне да компенсират краткосрочния емисионен скок в балансите си, предизвикан от инвестициите в замърсяващи производства в преследване на по-зелена стратегия.
Тези усилия целят да се оцени как би изглеждал фирмения емисионен профил в бъдеще, вместо да се разчита единствено на сегашния му облик.
Природозащитниците остават скептично настроени и твърдят, че едрите финансови компании подготвят нов сложен набор от инструменти, който ще бъде рекламиран в репортажи и търгуван на платформи за суровини без да направи каквато и да било измерима разлика за реалния свят. А големите замърсители ще получат по-голям достъп до финансиране. Техни експерти смятат, че съществува фундаментален проблем при подхода EERs, коренящ се във факта, че той се основава на непозната хипотетична изходна позиция.
Анализатори признават очевидната необходимост от представянето на инициативи за декарбонизация на силно замърсяващите сектори, но посочват, че създаването на нови специфични продукти за преход или счетоводни методи може и да не е най-доброто бъдещо решение. Дълговите пазари вече имат инструменти каквито са свързаните със зеления преход облигации, позволяващи на инвеститорите да финансират едрите емитенти на емисии и същевременно да избегнат каквото и да било обществено недоволство. Някои експерти дори предупреждават, че дефинирането на някои продукти като преходни инструменти може да създаде риск за измами.
Старши съветникът на Gfanz Куртис Рейвънъл пък опонира, че прекаленият акцент върху финансираните емисии – разрешителните за отделените в атмосферата замърсяващи газове, за които са предоставени инвестиции и кредити, могат да обезкуражат вложенията в самите обекти, които трябва да се променят, но нямат достатъчно средства за да осъществят ефективно реформите. Според Рейвънъл „трябва да се отиде там където са емисиите и да се положат усилия те да се намалят“.
